— Тери, какво правиш? — попита Кей.

Тери не отговори. Револверът спря да се върти. Този път сочеше Флечър.

— Хайде, Ким — насърчи го Тери.

— Тери, това е лудост — проплака Кей.

— Какво има, Джордж? Нямаш ли чувство за хумор?

Флечър взе оръжието. Погледна Тери и той му кимна насърчително. Флечър бавно вдигна револвера, допря го до слепоочието си, затвори очи и натисна спусъка. Механизмът изщрака. Флечър въздъхна, отвори очи и се ухили:

— Мамка му, каква тръпка.

— По-вълнуващо е от секса — съгласи се Тери. Кей се изправи и той му се закани с пръст. — Сядай веднага!

Гласът му звучеше заплашително. Тери кимна на Флечър.

Флечър взе револвера и го завъртя. Оръжието направи шест оборота и спря. Сочеше Кей. Дебелакът го погледна ужасен.

— Твой ред е, Джордж — подкани го Тери.

— Да, хайде, Джордж. Ние сме с теб — добави Флечър.

— Нищо няма да почувстваш — увери го Пайк.

Кей хвана оръжието. Лицето му пребледня, дишането му се учести. Тери го загледа хладно и той вдигна револвера към главата си. Погледна Тери с молещи очи. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще заплаче.

— Тери…

— Хайде, Джордж. Да видим какъв ти е късметът.

Кей постави пръст на спусъка. Ръката му трепереше, той прехапа устни.

— Хайде, Джордж — настоя Тери. — Можеш да го направиш.

Пръстът на Кей побеля, цялото му тяло се разтресе, сякаш през него преминава електрически ток. Флечър и Пайк го наблюдаваха любопитно, с насърчителни усмивки.

Кей накрая се предаде.

— Не мога. — Остави револвера на масата; по лицето му потекоха сълзи. — Съжалявам. Просто не мога.

Захлипа и цялото му тяло се разтресе.

По лицето на Тери бавно се разля усмивка. Той вдигна лявата си ръка и отвори юмрук. Върху дланта му стоеше патрон.

Кей се намръщи озадачено. Изведнъж разбра.

Тери, Пайк и Флечър избухнаха в дружен смях.

— Да се беше видял само, Джордж — каза Тери. — Плачевна картинка.

Той се наведе и леко потупа дебелака по бузата.

Кей също се засмя, но очевидно не му беше весело.

Тери, Флечър и Пайк излязоха от „Лапландия“ развеселени.

— Видяхте ли го, за малко да напълни гащите.

— Той е негодник — отбеляза Пайк.

— Да, както казаха в „Кръстника“, дръж приятелите си изкъсо, а негодниците сред тях — още по-изкъсо.

— Откога започна с тези цитати от филми, Тери? — поинтересува се Пайк.

— Откакто си купи новото компактдисково видеоустройство — пошегува се Флечър.

Тери замахна да го удари по гърба, но Флечър се дръпна със смях. Тери го блъсна и той се подпря в близката стена. В същия момент от един джип изскочиха трима мъже с работни дрехи и плетени маски. Бяха въоръжени.

— На земята! — изсъска единият и опря пистолет в гърлото на Тери.

— Какво, по дяволите, е това?

— Подчинявай се, иначе ще ви разстреляме на място.

Нападателят беше широкоплещест, с хладни кафяви очи, които се виждаха през дупките на маската. Дъхът му миришеше на чесън. Говореше с ирландски акцент. Северноирландски.

— Кои сте вие, по дяволите? — попита Тери.

Нападателят притисна още по-силно пистолета към гърлото му. Носеше кожени ръкавици и Тери забеляза пръста му да потрепва на спусъка.

— Добре, добре — побърза да го успокои той. — По-спокойно, става ли?

Един от другите нападатели удари с оръжието си Пайк през лицето и го повали на земята.

— Казах — на земята! — изкрещя той.

Също като мъжа с кафявите очи и той говореше с ирландски акцент, но по-гърлен.

Флечър застана на колене, след това легна с разперени ръце. Обърна глава към Пайк.

— Добре ли си? — прошепна.

— Млъквай! — изкрещя един от нападателите.

Тери понечи да коленичи, но мъжът с кафявите очи го ритна в корема и го блъсна на земята. Насочи оръжието си към главата му. Тери го погледна спокойно, без да издава страха си. Кафявите немигащи очи на нападателя срещнаха неговите и той си даде сметка, че гледа очите на хладнокръвен убиец.

Един от другите нападатели извади руло тиксо и запуши устата на Флечър и Пайк, омота здраво китките и глезените им.

Мъжът с кафявите очи набързо пребърка джобовете на Тери, без да отмества пистолета от главата му. Намери револвера и го прибра в джоба си.

Тери се поуспокои. Ако имаха намерение да го убиват, нямаше да го претърсват.

— Какво искате? — попита той.

Нападателят го удари през устата.

— Млъквай, Грийн, или ще ти пръсна черепа — изсъска и продължи да го пребърква.

Единият от другите нападатели се приближи, залепи парче тиксо на устата на Тери и друго върху очите му. После завързаха ръцете му зад гърба и го натикаха в джипа. Той опита да се съпротивлява, но някой допря пистолет във врата му.

— Мирувай.

Вратите се затръшнаха и колата потегли, Флечър и Пайк останаха вързани на улицата.

Тери лежеше на пода на автомобила. Едва дишаше през носа, затова отмести леко с език тиксото от устата си и вдиша дълбоко.

Перейти на страницу:

Похожие книги