— Някой я караше. Някакъв мъж с голяма кола.
Тери отново изруга. Макинли. Сигурно беше Макинли. Той привърши с обличането и тръгна да излиза.
Алиша грабна пеньоара си и се втурна след него.
— Тери… не се занимавай с нея. Можеш да останеш тук… при нас.
Тери намери обувките си в хола и си ги сложи. Алиша опита да го прегърне, но той я отблъсна.
— Знаеш, че е невъзможно — каза той.
Тя се усмихна съблазнително.
— Няма да те разочаровам. Ще правим само хубави неща…
— Зарежи това, Алиша.
Тя опита да го целуне, но той й обърна гръб и облече сакото си. Тя го удари по гърба.
— Мръсник!
Удари го отново и отново, но той почти не усещаше.
— Дръж се като зряла жена — изръмжа и тръгна към входната врата.
— Ти уби Престън заради мен! — изкрещя тя. — Застреля го, за да ме имаш.
Тери се извъртя. Очите му блестяха от гняв.
— Убих го, защото ме заплаши с шибания си пистолет. Защото иначе той щеше да ме убие.
— Ти така твърдиш.
— Да, така твърдя. Той си го изпроси.
— Той ми беше съпруг.
— Бивш съпруг. А и бракът не ти пречеше да спиш с мен.
— Нито пък твоят.
Тери я загледа гневно, беше се задъхал. Алиша се усмихна и се допря до него.
— Желаеш ме, не можеш да отречеш.
Тери поклати глава и тя протегна ръка и го погали между краката.
Той я отблъсна и отвори вратата.
— С мен искаш да живееш! Не можеш да се върнеш при нея! — изкрещя Алиша и затръшна вратата. — Не можеш!
Сам и Лора, хванати под ръка, излязоха от болницата.
— Не се тревожи, мамо. Добре съм.
Лора носеше тъмни очила и шал, за да скрие поизбелелите синини и още незаздравелите драскотини.
— Знам, че си добре, искам просто да повървя с дъщеря си. В това няма нищо лошо, нали?
Отидоха при лексуса. Макинли излезе напред и пое чантата на Лора от ръцете на Сам. Прибра я в багажника, двете жени се качиха в колата.
— Какво ще прави в Канада, мамо?
— Не знам, скъпа.
— Той е банкер, няма какво да прави в Канада.
— Не каза ли нещо, когато се обади?
— Само, че искал да се разведем и че ми оставя всичко. Говорихме не повече от минута. Звучеше уплашен, сякаш някой е допрял пистолет до главата му. Татко го е направил, нали? Той го е изгонил.
Макинли седна зад кормилото.
— Баща ти отрича.
— Е, това може да се очаква, нали?
Мобифонът на Макинли иззвъня и той вдигна.
— Как е татко? — попита Лора.
Сам въздъхна.
— Не знам.
— Ще се върне ли за постоянно?
Тя се намръщи.
— Надявам се, скъпа.
Макинли остави мобифона. Изглеждаше разтревожен.
— Наред ли е всичко, Анди? — попита Сам.
— Господин Грийн иска да ме види, след като ви закарам.
Макинли подкара колата.
— Коланът, Анди — напомни му Сам.
Макинли пристигна на стадиона по смрачаване. Когато излезе на игрището, прожекторите светнаха и той закри очи. Тери стоеше на мястото за биене на дузпи пред едната врата, в краката му имаше голяма торба.
— Какво има, Тери? — извика Макинли.
— Просто реших да поритам. — Тери кимна към вратата. — Ще застанеш ли да пазиш?
Макинли се приближи бавно до вратата. Тери вдигна торбата и изсипа десетина топки. Носеше черно кожено яке върху костюма си и скъпите му обувки блестяха на светлината от прожекторите. Макинли също не беше облечен в подходящ екип — вълнено палто и костюм.
Тери се засили леко и вкара една от топките в мрежата. Сложи ръце на кръста си:
— Не се стараеш много, Анди.
Макинли нагласи черните си кожени ръкавици.
— Какво става, Тери? — попита.
Пайк и Флечър се появиха от тъмното пространство зад вратата. Застанаха от двете й страни с каменни изражения. Макинли ги погледна, после пак се обърна към Тери.
Тери изрита друга топка и тя профуча покрай Макинли и се заби в мрежата.
— Понапъни се малко!
— А ако не ми се играе? — попита Макинли.
— Тогава няма да играем. — Тери започна да дриблира с една топка, ритна я нависоко, отби я с гърди и отново я подхвана с крак. — Като дете тренирах за „Уестхям“, не съм ли ти казвал? — Той отново вдигна топката, подхвърли я няколко пъти с колене, после отново я подхвана с крак. — Нищо не излезе, но по едно време бях доста добър. Такъв е животът. Всичко е до късмет. До късмет и възможности. От някои се възползваш, други изпускаш.
Тери ритна силно топката към горния десен ъгъл на вратата. Макинли се хвърли и я отби с ръка. Тери се ухили.
— Така е по-добре…
Постави една топка на точката за дузпи и отстъпи няколко крачки.
— Давам ти последна възможност, Макинли. Ако бях на твое място, щях да я хвана с две ръце.
Той се усмихна сурово, направи се, че рита. Макинли понечи да се хвърли встрани, но бързо разбра, че Тери го лъже, и се изправи отново.
Тери отстъпи още една крачка назад.
— Защо не ми каза, че сте ходили в Бристол?
Макинли не отговори. Тери се втурна напред и изрита силно топката. Тя полетя към вратата и се удари в гърдите на Макинли, изкара му въздуха. Той се олюля, Тери подготви друга топка.
— Е? — настоя.
— Не исках…
— Какво? Какво не си искал?
— Не исках да й създавам неприятности.
Тери погледна Пайк и Флечър и изкрещя.
— Аз ли не съм наред, или целият проклет свят се е побъркал?
Пайк и Флечър вдигнаха рамене. Тери се обърна към Макинли.
— Напомни ми пак, Макинли. Кой ти плаща?
— Ти.
— Значи работиш за мен, нали?
Макинли кимна.
