съюзи се с Клейва против собственото си семейство. Това е твоят шанс да поправиш
грешката й.
Клеъри опита да издърпа ръката си от неговата.
— Пусни ме, Себастиан. Сериозно ти казвам.
Пръстите му се плъзнаха нагоре и се обвиха над лакътя й.
— Толкова си мъничка. Кой да предположи, че у теб се крие такава страст? Особено в
леглото.
Клеъри се отскубна от него и скочи на крака.
— Какво каза току-що?
Себастиан също се изправи, усмивчица извиваше крайчетата на устните му. Беше толкова
по-висок от нея… колкото и Джейс. Приведе се към нея и заговори с нисък, дрезгав глас:
— Всичко, което оставя белег върху Джейс, оставя белег и върху мен. Дори да са ноктите ти.
— Той се ухили широко. — Осем успоредни драскотини по гърба ми, сестричке. Да не
искаш да ми кажеш, че не са от теб?
Тиха експлозия избухна в главата и, като бледи фойерверки от гняв. Погледна засмяното му
лице и си помисли за Джейс, а после за Саймън и онова, което си бяха казали. Ако
кралицата на феите наистина можеше да подслушва разговорите им, навярно вече знаеше за
Славния. Ала не и Себастиан. И не биваше да научи.
Клеъри грабна пръстена от ръката му и го хвърли на пода. Чу как брат й изкрещя, ала тя вече
бе стоварила крак върху него, натрошавайки златото на прах.
Себастиан я гледаше невярващо, докато тя вдигаше крак.
— Ти…
Клеъри замахна с дясната си ръка, по-силната, и заби юмрук в стомаха му.
Себастиан бе по-висок, по-едър и по-силен от нея, ала елементът на изненада бе на нейна
страна. Той се преви одве, борейки се за въздух, а Клеъри грабна стилито от колана с
оръжията му. И се втурна да бяга.
Магнус толкова рязко завъртя волана, че гумите изсвистяха. Изабел изпищя. Колата излезе от
пътя и спря в сянката на горичка пооголели дървета.
Миг по-късно вратите се отвориха и те всички се изсипаха навън. Слънцето залязваше и
запалените фарове им придаваха някак фантастично сияние.
— Добре, вампире. — Магнус тръсна глава толкова силно, че се разхвърчаха прашинки
черен брокат. — Какво, по дяволите, става?
Алек се облегна на колата, докато Саймън обясняваше, предавайки им разговора си с Клеъри
толкова точно, колкото можеше, преди подробностите да са изхвърчали от главата му.
— Спомена ли нещо за това как двамата с Джейс ще се измъкнат оттам? — попита Изабел,
когато той свърши; на жълтеникавата светлина на фаровете лицето й бе още по-бледо.
— Не. И Из… не мисля, че Джейс гори от желание да се измъкне. Той е точно там, където
иска да бъде.
Изабел скръсти ръце и сведе поглед към ботушите си; вятърът развяваше черната й коса
около лицето.
— Какво е това Седмо свещено място? — обади се Алек. — Чувал съм за седемте чудеса на
света, но седем свещени места?
— Те представляват по-голям интерес за магьосниците, отколкото за нефилимите — обясни
Магнус. — Всяко от тях е място, където се срещат лей-линии* и образуват матрица… нещо
като мрежа, която усилва ефекта от извършените в рамките й магии. Седмото свещено място
е надгробен камък в Ирландия, в Пулнаброн; името означава „пещерата на скърбите”.
Намира се в една особено мрачна, необитавана местност, наричана Бурен. Добро място за
призоваване на демон, дори и да е от големите. — Той подръпна една от игличките на
косата си. — Това е лошо. Много лошо.
* Въображаеми прави, които могат да се прокарат между различни важни исторически
местности. — Бел. прев.
— Мислиш ли, че може да го направи? Да създаде… нефилими на мрака? — попита
Саймън.
— Всяко нещо има своята принадлежност, Саймън. При ловците на сенки тя е серафимска,
но ако беше демонска, те биха били също толкова могъщи, колкото са сега. Само че биха
посвещавали живота си на това да унищожат човечеството, вместо да го бранят.
— Трябва да отидем там — заяви Изабел. — Трябва да им попречим.
— Да му попречим, имаш предвид — поправи я Алек. — На него. Себастиан.
— Сега Джейс е на негова страна. Трябва да го приемеш, Алек — каза Магнус. Бе започнало
да ръми — лек, подобен на мъгла дъждец. На светлината на фаровете капчиците
проблясваха, сякаш бяха златни. — Ирландия е пет часа преди нас. Разполагаме с час и
половина, най-много — два, за да ги спрем.
— Значи няма какво повече да чакаме. Да вървим. — В гласа на Изабел имаше панически
нотки. — Ако искаме да му попречим…
— Из, ние сме само четирима — напомни Алек. — Дори не знаем срещу колко многочислен
противник ще трябва да се изправим…
Саймън погледна към Магнус, който наблюдаваше спорещите Алек и Изабел със странно
дистанцирано изражение.
— Магнус, защо просто не отворихме портал, за да отидем във фермата? Нали прехвърли
половината Идрис в долината Брослинд по този начин.
— Исках да ти дам достатъчно време да размислиш — отвърна Магнус, без да сваля очи от
гаджето си.
— Но можем да отворим портал тук. Искам да кажа, ти можеш да го направиш.
— Аха — отговори Магнус. — Но Алек е прав — нямаме представа срещу колко
многочислен противник ще се изправим. Аз съм доста могъщ магьосник, но Джонатан
Моргенстърн не е обикновен ловец на сенки… нито пък Джейс, като стана дума. А ако
успеят да призоват Лилит… е, тя ще бъде много по-слаба от преди, но все пак ще е Лилит.
