— Аз съм Кайл — каза момчето и се пъхна под вратата на гаража. Изправи се, отметна кестенявата коса от очите си и подаде листа на Ерик. — Видях, че си търсите вокал.
— Леле! — каза Мат. — Бяхме разлепили обявата преди около година. Съвсем бях забравил за нея.
— Да — съгласи се Ерик. — Тогава правехме други неща. Сега вокалите са малко на заден план. Имаш ли опит?
Кайл (който беше много висок, но не върлинест, както Саймън забеляза) сви рамене.
— Всъщност не. Но казват, че мога да пея — говореше бавно, леко провлачено, по-скоро като сърфист, отколкото като южняк.
Членовете на групата се спогледаха несигурно. Ерик се почеса зад ухото.
— Може ли една минута, пич?
— Разбира се. — Кайл се пъхна под вратата на гаража и я затвори след себе си. Саймън чуваше как си подсвирква отвън. Звучеше като „8ке’П Ве Сотт’ Конта! Ше Моийат”. Но мелодията не беше особено вярна.
— Не знам — каза Ерик. — Не съм сигурен, че точно в момента ни трябва нов човек. Щото не можем да му кажем за вампирското нещо, нали?
— Не — каза Саймън. — Не можете.
— Е. добре — сви рамене Мат. — Много жалко. Трябва ни вокал. Кърк не струва. Нищо лично, Кърк.
— Майната ти — каза Кърк. — Не е вярно.
— Напротив — възрази Мат. — Хич даже не струваш.
— Аз мисля — прекъсна го Клеъри, извисявайки глас, — че трябва да го чуете.
Саймън я зяпна.
— Защо?
— Защото е супер секси — отвърна Клеъри за изненада на Саймън. Той не беше чак поразен от външния вид на Кайл, но пък може би не беше най-добрият съдник на мъжката красота.
— А на групата й трябва малко сексапил.
— Благодаря — рече Саймън. — Много ти благодаря от името на всички.
Клеъри изръмжа нетърпеливо:
— Да, да, всички изглеждате добре, момчета. Най-вече ти Саймън — тя го потупа по ръката.
— Но Кайл е адски секси. Само казвам. Обективното ми мнение на жена е, че, ако приемете Кайл в групата, ще удвоите феновете си сред момичетата.
— Тоест ще имаме две фенки, не една — обобщи Кърк.
— Коя е първата? — попита Мат искрено любопитен.
— Малката приятелка на братовчедката на Ерик. Как се казваше? Онази, която си пада по Саймън. Идва на всичките ни концерти и разправя на всички, че му е гадже.
Саймън трепна.
— Тя е на тринайсет.
— Това е заради вампирския ти сексапил, брато — отсече Мат. — Дамите не могат да ти устоят.
— О, за Бога! — каза Клеъри. — Няма такова нещо като „вампирски сексапил”. — Тя посочи Ерик с пръст. — Да не си посмял да кажеш, че „Вампирски сексапил” е идеалното име за групата, защото ще…
Вратата на гаража се отвори отново.
— Ъ-ъ-ъ, момчета? — пак беше Кайл. — Вижте, ако не искате да ме чуете, няма проблем. Променили сте саунда, разбирам. Само кажете и се махам.
Ерик наклони глава.
— Заповядай да те чуем.
Кайл влезе в гаража. Саймън се вгледа в него, опита се да разбере какво е накарало Клеъри да каже, че е секси. Беше висок, с широки рамене, слаб, с високи скули, дълга черна коса, която падаше на челото му и по врата му на къдрици, и загоряла кожа, още незагубила летния си тен. Дългите гъсти мигли над поразително издължените му зелени очи, му придаваха вид на красива рок звезда. Беше облечен със зелена тениска и дънки, а по двете му голи ръце се виеха татуировки — не знаци, обикновени татуировки. Сякаш по ръцете му беше изписан текст, който изчезваше под ръкавите на тениската.
Добре, не беше грозен, трябваше да признае Саймън.
— Знаете ли — каза Кърк най-накрая и наруши тишината. — Схванах. Той наистина е много секси.
Кайл примигна и се обърна към Ерик.
— Искате ли да изпея нещо или не?
Ерик взе микрофона от стойката и му го подаде.
— Давай! Опитай.
— Всъщност е доста добър — каза Клеъри. — Реших да се пошегувам, като казах да приемете Кайл в групата, но той наистина пее добре.
Вървяха по „Кент Авеню” към къщата на Люк. Небето беше потъмняло, ставайки от синьо-сиво, подготвяше се да посрещне здрача, и облаци бяха надвиснали над Ийст Ривър. Клеъри прокарваше облечената си в ръкавица ръка по металната мрежа на оградата, която ги делеше от напуканата бетонна дига, карайки я да дрънчи.
— Казваш го, само защото според теб е секси — отвърна Саймън.
Клеъри се намръщи.
— Не е чак толкова секси. Не е най-сексапилният мъж на света — който, заключи Саймън, вероятно беше Джейс, макар и да бе достатъчно мила да не го каже. — Помислих си, че би било добре да го вземете в групата. Ако Ерик и другите не му кажат, че си вампир, значи
няма да кажат на никого. Да се надяваме, че ще се откажат от глупавата си идея. — Наближаваха къщата на Люк. Саймън я виждаше от другата страна на улицата, жълтата светлина на прозорците се открояваше в настъпващата тъмнина. Клеъри спря до една дупка в оградата. — Помниш ли, когато убихме една камара раум демони тук?
