— Изключителен съм по рождение — той погали бузата й с върховете на пръстите си толкова леко, че я накара да потрепери. Клеъри не каза нищо; той се беше пошегувал, но в известен смисъл беше истина. Джейс беше роден за това, което беше. — Докога можеш да останеш тази вечер?
Тя се усмихна леко.
— Приключихме ли с тренировката?
— Бих искал да сме приключили. Макар да има някои неща, които искам да оттренираме….
— той се протегна и я придърпа, но в този момент вратата се отвори и влезе Изабел; токовете на ботушите й затракаха по лакирания паркет.
Когато видя Джейс и Клеъри на пода, вдигна вежди.
— Гушкате се значи. Мислех, че трябва да тренирате.
— Откъде да знаем, че ще влезеш, без да чукаш, Из? — Джейс не помръдна, само обърна глава настрани и погледна Изабел едновременно с раздразнение, и с обич. Клеъри обаче побърза да стане и приглади измачканите си дрехи.
— Това е тренировъчната зала. Обществено достъпно пространство е. — Изабел дърпаше едната от ръкавиците си от червено кадифе. — Тъкмо си ги купих от „Траш енд Водевил”.
Бяха в разпродажба. Направо да се влюбиш. Не ти ли се иска да имаш такива? — тя размърда пръсти.
— Не знам — каза Джейс, — няма да подхождат на екипа ми.
Изабел направи гримаса.
— Чу ли за мъртвия ловец на сенки, когото намерили в Бруклин? Тялото било обезобразено, затова още не са го разпознали. Сигурно мама и татко са отишли там.
— Да — каза Джейс и седна. — Клейвът има заседание. Налетях на тях на излизане.
— Нищо не ми каза — рече Клеъри. — Затова ли толкова се забави, като излезе за въже?
Той кимна.
— Съжалявам. Не исках да те плаша.
— Иска да каже, че не е искал да развали романтичната атмосфера — Изабел прехапа устната си. — Дано не е някой познат.
— Едва ли. Тялото било захвърлено в изоставена фабрика преди няколко дни. Ако го познавахме, щяхме да забележим, че е изчезнал. — Джейс прибра косата си зад ушите. Гледаше Изабел някак нетърпеливо, помисли си Клеъри, сякаш му беше неприятно, че е повдигнала темата. Искаше й се да й беше казал по-рано, въпреки че щеше да развали атмосферата. Наясно бе, че работата му, че работата на всички тях, често ги сблъскваше със смъртта. Семейство Лайтууд още скърбяха, всеки по свой начин, за загубата на най-малкия им син Макс, който умря, защото беше на неподходящо място, в неподходящ момент. Беше странно. Джейс бе приел решението й да напусне гимназия и да започне обучение, без да мърмори, но се страхуваше да обсъжда с нея опасностите на живота на ловците на сенки.
— Отивам да се облека — заяви тя и тръгна към вратата на малката съблекалня до тренировъчната зала. Беше съвсем обикновена: светли дървени стени, огледало, душ и закачалки за дрехите. На дървена пейка до вратата бяха подредени купчина кърпи. Клеъри си взе набързо душ и облече дрехите си — клин, ботуши, дънкова пола и нова розова блуза. Когато се погледна в огледалото, забеляза, че има дупка на клина и че влажната й къдрава червена коса беше ужасно заплетена. Никога нямаше да изглежда спретнато като Изабел, но на Джейс явно не му правеше впечатление.
Когато се върна в тренировъчната зала, Изабел и Джейс бяха изоставили темата за мъртвия ловец на сенки и говореха за нещо, което очевидно Джейс смяташе за още по-ужасяващо — срещата на Изабел със Саймън.
— Не мога да повярвам, че те е завел на истински ресторант — Джейс вече беше на крака и прибираше постелките и тренировъчните уреди, а Изабел се беше облегнала на стената и си играеше с новите си ръкавици. — Мислех, че под „среща” разбира да те накара да го гледаш
как играе,^огШ оГ ^агсгай” с приятелите си идиоти.
— Аз — изтъкна Клеъри — съм сред приятелите идиоти, благодаря.
Джейс й се усмихна.
— Не беше истински ресторант, а някакво заведение. Имаше розова супа, която държеше да опитам — каза Изабел замислено. — Беше много сладък.
Клеъри на мига почувства вина, че не й е казала за Мая.
— Той каза, че сте прекарали добре.
Погледът на Изабел се стрелна към нея. Имаше нещо странно в изражението й, сякаш криеше нещо, но то изчезна преди Клеъри да се убеди, че наистина го е видяла.
— Г оворила си с него?
— Да, обади се преди малко. Просто да ме чуе — сви рамене Клеъри.
— Разбирам — гласът на Изабел изведнъж прозвуча рязко и студено. — Е, както казах, беше много сладък. Но може би чак малко сладникав. А от това може да ти доскучае — тя натъпка ръкавиците в джобовете си. — Както и да е, връзката ни не е нещо сериозно. Засега само си играем.
Чувството на вина на Клеъри се стопи.
— Вие двамата не сте ли говорили… Сещаш се… за отношенията си?
Изабел изглеждаше ужасена.
— Не, разбира се — тя се прозя и протегна ръце над главата си като котка. — Добре, по леглата. До утре, влюбени пиленца.
Тръгна си и след нея остана ефирен облак аромат на жасмин.
Джейс погледна Клеъри и започна да разкопчава униформата си, която прилепваше към китките и гърба му и образуваше защитна обвивка над дрехите.
— Сигурно трябва да се прибираш
