Границата полностью

мъжественост?

Въпросът беше, че го биваше. Биваше го във всяко проклето нещо, което

наченеше. Биваше го в планирането, в управлението на парите, в речите пред

публика, в убеждаването и в секса. Там го биваше особено много. Беше

изобретателен и винаги готов да експериментира върху нова плът. И ако Господ го

наказваше за всичко това, тогава защо беше сътворил толкова много разочаровани

жени, които си търсеха онзи тип тръпка, каквато той се наслаждаваше да им

осигурява? Защо Господ беше сътворил толкова много податлив народец - да го

слуша, но да не го чува, и така бе предоставил на Джеферсън Джерико точно

предизвикателството, за което копнееше, та да им очисти джобовете до дъно?

И всичко се беше оказало толкова лесно. Още от онзи дъждовен понеделник

преди четиринайсет години, на паркинга на автокъщата в Литъл Рок, Арканзас,

когато засия трептящата дъга и трийсетгодишният „Продавач на месеца номер едно“

Леоп Къшман я бе видял от прозореца на претъпкания си офис и бе получил

прозрение.

Майната й на продажбата на коли. Ако човек иска да си изкара сериозни

парици, той продава на хората дъги!

А го постига като... създава религия.

Хвърля заровете за високи залози и кара хората да вярват в думите, които

бликат от устата му като река от сладко вино.

Мога да се справя с това - реши Леон Къшман. - Аз, синът на издънилия се

продавач на мебели, който разби семейството ни и нагази с двата крака в

продължил цяла седмица алкохолен запой в евтино малко мотелче.

Кълна се в Господа, че мога да се извися. Мога да им продавам дъги... мога да ги

направя играчи на едро, господари на собствените си съдби. Е... да речем, че

хората ще мислят така за себе си... но не е ли именно това работата на добрия

водач?

Да. Да. Това ще се хареса на Реджина, а тя все ще може да предложи и още

някоя добра идея.

Да!

Вратата от другата страна на стаята се отвори полека, като на игра.

Джеферсън Джерико усети как по челото му избиват капки пот. Студена тръпка

пролази по протежение на гръбнака му. Не можеше да се овладее: въпреки че беше

шест фута и два инча висок и як като бик, трепереше от ужас.

Тя идваше да се позабавлява с играчката си.

ДВАНАДЕСЕТ

Тя влезе в стаята елегантно, облечена в роба от черно и златно. Тази вечер беше

брюнетка... с дълга черна коса на къдрици като стегнати пружинки, под извитите

вежди очите й бяха светлосини, пълните й, сочни устни - влажни от обещаваща

усмивка. Последния път беше блондинка, само дето имаше азиатски бадемовидни

очи и напращели гърди. Предпоследния път... имаше кестенява коса на опашка,

мургава плът и беше дребна - смес между бразилка от плажовете и калифорнийска

16

гиджитка . На Джеферсън му беше ясно, че тя изпробва различни външности точно

както той би пробвал различни дрехи, които да подхождат на настроението му. Но

пришълците определено гледаха филми - в някакво странно кино в небесата - и

вдъхновението им идваше от театъра на сенките на реалния свят.

- Мой Джефер-сине - каза тя и може би той си въобразяваше лекото изсъскване,

а може и да беше прав.

Тя го приближи с почти плъзгащо се движение. Внезапно се озова пред него,

сякаш от сцената бяха извадени някои кадри. Тази вечер беше висока колкото самия

Джеферсън и почти прекомерно слаба. Миглите й бяха много гъсти. Той се зачуди

дали пришълците не четат и модни списания от седемдесетте, като запазват

изображенията за бъдеща употреба.

Тя беше прекрасна в тази маскировка. Но Джеферсън знаеше, че понякога

маската й се изплъзва и когато това се случи, усещаше страха си да разцъфва и нещо

ужасно да се размърдва в най-примитивните части на съществото му. Докато гледаше

в лицето й, си каза, че очите й са твърде светли. Бяха почти бели, с по-скоро котешки,

отколкото обли зеници. Щом си го помисли, очите й придобиха по-топъл син цвят и

разрезите на зениците се окръглиха.