Горгонът се подчини, движеше се бавно и сковано, сякаш смазките на ставите му
бяха започнали да изсъхват.
22
- Джак, а? - повтори Итън. - Колко забавно, хич не ми прилича на Джак .
- Не ти ли е време да поспиш, хлапе? - усмихна му се Джеферсън Джерико без
особен ентусиазъм. - Това истинското ти име ли е?
- Достатъчно истинско. Дейв ми каза, че тримата идвате от Денвър. Така ли е?
- Точно така, синко.
- Тогава как сте минали покрай сиваците?
- Извадихме късмет - Джеферсън вече беше разпитал Джоуъл Шустър какво са
представлявали тези ужасии. В Ню Идън нямаше такива чудовища, а близостта до
тварите му беше придала допълнителна решителност, ако изобщо имаше нужда от
повече. - Не видяхме нито един.
- Капитан Уолш каза, че тук имало хиляди. Сигурно сте извадили голям късмет.
- Аха- Джеферсън проследи как Воуп открива начина да разгъне и разкопчае
спалния чувал. Чудеше се дали горгонът изобщо има нужда от сън. Вярно беше
обаче, че много бързо усвоява имитирането на човешките привички.
- Значи, всички издържаха кръвния тест... - продължи Итън. Опита се да проучи
ума на Къшман със сребърната ръка, но ярката синя сфера отново не позволи да бъде
пробита. - Това е чудесно. Не ща и да си представям, че може да сме пътували с
извънземни в човешка кожа.
- И аз така. Би било много обезпокоително, нали? Слушай... Итън... наистина съм
уморен, ясно? Нека поговорим утре, трябва да поспя малко - Джеферсън забеляза, че
- браво на Воуп! - не последва реакция нито от него, нито от страна на Раткоф. Но си
помисли: „Итън знае“.
Въпросът беше, ако момчето знае истината за тях, защо не предприемаше нищо?
Колкото се може по-внимателно вдигна с една ръка ципа на спалния си чувал. Каза:
- Лека нощ!
Намести се по-удобно и с благодарност затвори очи срещу лампите на тавана, до
угасването, на които все още оставаше поне час. Щеше да има друга възможност да
спипа момчето по-нататък, каза си, но в момента обезболяващите го приспиваха.
- Лека нощ, г- н Къшман - пожела му Итън и заедно с войника по петите си се
върна в онази част от мола, където се бяха разположили Оливия, Дейв и Джей Ди.
Дейв вече беше заспал, когато Итън обяви пред войника разходката си до
тоалетната, а Оливия също се унасяше. Почти беше стигнал до тях, когато някой го
хвана за дясната ръка.
Обърна се и се изправи срещу Ники. Войникът също спря и понеже беше
чувствителен тип, отстъпи няколко крачки, за да им предостави малко повече от
безценното уединение.
- Здрасти - каза Итън.
- Здрасти! - Превръзката на окото на Ники блещукаше под светлината на
лампите. - Намери ли място?
- Аха, ето там съм. Ти?
- Ей там. Не е далеч.
Той кимна.
- Хубаво е да сме в безопасност тази вечер.
- Аха. Успя ли да хапнеш?
- Донесоха ми няколко филии хляб и кутийка „Спрайт“. За момента това ми е
напълно достатъчно. Продуктите достави пратеник на капитан Уолш.
Известно време Ники помълча. Момчето проверяваше как са хората им, които се
настаняваха за нощен отдих заедно с децата си. След това Ники отбеляза:
- Лоша работа... това, което се случи с г- н Рууса. Стоях практически до него.
Беше доста свестен тип. Лоша работа, нали?
- Да - отвърна Итън. - Много лоша.
- Смяташ ли, че ще дойдат насам тази нощ?
Той долови страх в гласа й. Ники изглеждаше пребледняла и притеснена, и може
би се крепеше само на косъм.
- Не смятам - отвърна Итън. - Не, сигурно няма да дойдат.
- Да, и аз така мисля - тя като че ли се отпусна леко заради увереността в гласа
му. - Струва ми се, че ако някой знаеше за това, ти щеше да си човекът.
Изобщо не му се искаше да се задълбава в този коментар, който определено се
занимаваше с природата му - поне в нейните очи - на отчасти извънземен. Внезапно
обаче му хрумна нова идея, която трябваше да провери. Каза:
- Ще дойдеш ли с мен само за момент? Нека се отдалечим от всички тези хора.
- Защо?
- Искам да ти покажа нещо и да ти задам един въпрос. Ще отнеме само минута.
Става ли?
Ники се поколеба. Прехвърли поглед от него към войника и после обратно.
- Ами не знам, Итън. Къде ще идем?
- В някоя тоалетна. Просто минутка ми трябва.
- Няма начин - отвърна войникът. - Вече си използва тоалетната квота.
На Итън му стигаше толкова. Стрелна войника с поглед, способен да топи и
желязо.
- Слушай, знам, че си вършиш работата, но трябва да задам на това момиче
въпрос на толкова уединено място, колкото може да се намери наоколо. Може да
влезеш и да стоиш вътре, ако ти се иска, но въпреки това ще го направя. Гръмни ме,
щом така трябва! - Гневът му се надигна. - Не ми пука!
След това хвана момичето за лакътя и го поведе обратно към тоалетната. За
учудване на Итън, Ники го остави да я води. Войникът се накани да каже още нещо,
но затвори уста и ги последва плътно по петите.
В тоалетната, която не се отличаваше с приятно ухание, и с войника, застанал на
