всички бяха оставени на милостта на мъглявите.
Което, както Итън осъзна, докато Дейв го изтегляше, не беше никаква милост.
- Пусни ме! - каза и почти веднага успя да се измъкне от хватката на приятеля си,
стъпи здраво и спря пред паяците, които щъкаха напред.
- Хайде! Не се дръж като глупак! - извика Дейв и продължи да се мъчи да го
издърпа след себе си, но Итън отказа да помръдне.
Войниците още стреляха, хабейки пълнител след пълнител, и момчето забеляза,
че преди куршумите да успеят да улучат, от съществата изскачат искрици в червено и
или изгарят, или изпаряват оловните топчета. Мъглявите паяци бяха снабдени с
персонални силови полета.
Две от тварите почти го бяха достигнали сред отстъпващата тълпа и войниците.
Дейв се опита да го вдигне, но момчето се пребори да се освободи и сега на бияча
също му се налагаше да отстъпи, тъй като си беше сигурна смърт да остане на това
място. Итън си припомни, че подобни твари бяха изяли горгонски кораб, както и
предположението си, че ноктите и зъбите са способни да прорежат цимент и метал.
Чу Оливия да пищи името му и внезапно от едната му страна се озова майор
Флеминг, който стреляше с 45- калибровия, а от другата му страна капитан Уолш
също натискаше бясно спусъка, но червените искрици проблясваха и подскачаха и
чудовищата нямаха удържане.
Итън се стегна и протегна дясната си ръка с длан, насочена към най- близкия
паяк. Сам си беше оръжие, своя собствена разрушителна мощ и сега, изпитал нужда
да унищожи тези твари, усети могъща сила да се размърдва и надига от тайното си
място, въпрос само на секунди, преди самият той, както си каза, да избухне в
пламнали кървави късове.
Въздухът помежду им се разтрепери, като че подложен на чудовищна горещина.
Рояк от хиляди горящи стършели се изстреля от дланта му и удари паяка, в който се
целеше; може би никой друг не беше в състояние да види това, но за Итън струята
смъртоносна енергия бе очевидна.
Всички стършели бяха изпепелени от силовото поле на тварта, преди поне един
от тях да успее да проникне, и Итън осъзна, че все още не е достатъчно силен да убие
тези чудовища.
Вече се стоварваха върху му. Майорът изпразни пълнителя си, хвана момчето за
яката на ризата и го задърпа встрани, а капитан Уолш продължи да стреля,
прикривайки отстъплението им.
В тълпата зад тях Бърт Раткоф усети чудовищна болка да се надига около кръста
му и да циркулира през ръцете и краката му. Изплака в агония, болката изби сълзи в
очите му. Внезапно се видя как крачи по „Пето авеню“ от предишния си живот:
щастлив, че е жив, със съпругата си до себе си, със сина им - жив, здрав и следващ за
застраховател, и почти веднага човешкото същество, представлявало някога Бърт
Раткоф, изчезна, а мястото му зае създадено от горгоните оръжие.
Тялото му избухна в сини пламъци. То се разрасна, а горящите в синьо дрехи се
разхвърчаха наоколо и съседите му в тълпата пищяха и се опитваха да се отдалечат
от слабата фигура, която нарастваше до размери от седем... осем... девет... десет фута
височина.
Пламтящият безличен великан закрачи напред, докато Итън, майор Флеминг и
капитан Уолш се оттегляха, застана недалеч от тях и започна да мята от огнените си
ръце сини сфери, които се взривяваха върху силовото поле на мъглявите паяци,
избивайки високо във въздуха сини и червени искри. Един от паяците падна победен,
пламна в синьо и още докато цвърчеше, започна да се върти бясно около оста си -
може би от агония и паника - а трите други го подминаха.
Итън се спря намясто и отърси вкопчената в рамото си ръка на майора. Опита
отново, призовавайки мощ от кладенец, който знаеше, че е пълен, но който го
ужасяваше със страховитите си дълбини. Да, но му беше подръка при нужда, а сега се
нуждаеше от него. По лицето му веднага изби пот. Усети прилива на бурята в себе си.
От пръстите или от дланта на ръката му - вероятно дори от цялото му тяло, не беше
съвсем сигурен - блъвнаха хиляди мънички, огнени куршумоподобни торпеда и
както му се стори, орляк ярки сребърни светкавици. Силовото поле около паяка, в
който се целеше, блесна сигурно хиляда пъти в рамките на две секунди... и после
поддаде. Както тварта крачеше по плочките през останките на „Бруукстоун“ и „Фуут
Локър“, така внезапно избухна на черни късове, които се размазаха в стените,
пръскайки абаносова течност.
Горящият син гигант бе израсъл до дванайсет фута височина - слаб като молив -
и мяташе покрай Итън горящи сфери към останалите два паяка. Докато се стрелкаха
покрай него с беззвучна скорост, момчето не долавяше да излъчват топлина, но усети
как цялото настръхва. Една от сферите пропусна паешката си мишена и проби дупка
с разтопени, втечнени краища в бетонената стена до железарията „Билд- а- биър“, а
