втора, трета и четвърта изцвърчаха в силовото поле на тварта, но петата го проби и
подпали чудовището в сини пламъци. Първият ударен паяк се бе срутил в черна
локва и издаваше слабо цък- цък като машинария, която полека спира.
Четвъртият паяк запълзя към Итън и в същото време през стените започнаха да
се материализират мъгляви войници.
- Назад! Отстъпвайте! - крещеше на хората си майор Флеминг.
Нямаше нужда да повтаря заповедта. Капитан Уолш беше паднала на едно
коляно и изпразваше поредния пълнител в мъглявите войници, но и те изпепеляваха
куршумите й като паяците. Итън с усилие на волята изстреля поредния изблик
концентрирана енергия, която отново може би идваше от центъра на тялото му, но
беше насочена към мишената от ръката му. Сърцето му препускаше до спукване и
изливаше цяло цунами от горещина, въздухът между него и паякоформата се
разлюля и в силовото поле на тварта се забиха още няколко хиляди горящи куршума
и сребърни копия от светлина. В същия момент една от сините сфери на гиганта
проби защитата и дузина или повече от горящите торпеда на Итън улучиха целта и
щом червената паст се отвори да погълне главата на момчето, чудовището избухна в
сини пламъци и се взриви на парчета.
Осем безлики мъгляви войници изникнаха от стените. Като един стреляха с
месестите си черни оръжия по синия гигант, който някога бе представлявал човешко
същество. Четиринадесет сфери от нажежен бял пламък удариха дванайсетфутовия
силует едновременно, а две пропуснаха мишената и изхвърчаха над главите на
войниците, цивилните и Джак Горгона, за да пробият дупки през тавана на мола.
Итън нямаше време за размисъл, а само за действие. Орляк от малките огнени
куршуми и сребърни стрели от енергия изпука, за да взриви един, втори, трети и
четвърти от мъглявите войници- превърна ги в димящи останки, които миришеха на
сок от скакалци. Две от горещите бели сфери изсъскаха над Итън, който се хвърли на
пода и почти веднага се прицели с оръжието за масово разрушение, в което се беше
преобразила ръката му, и превърна още трима от мъглявите във вихър от горящи
останки. Осмият се обърна, изчезна през една стена и избяга.
Синият гигант се олюля. Пламъкът му гаснеше. Итън видя последните сини
искри да проблясват и да потъмняват. Остана оголен висок, слаб силует, сътворен от
сива пепел. Със звук като тиха въздишка пепелта се срути в купчинка и това беше
краят на онзи... на онова... което представляваше плешивият дребосък.
От мястото си сред ужасената тълпа - сред онези, които се бяха присвили на пода
в търсене на поне мъничко прикритие Джеферсън Джерико вдигна очи към Воуп,
останал прав по време на целия сблъсък. Само пасторът беше забелязал наболите
малки черни шипчета и жълтото обезцветяване по ръцете на Воуп - горгонът сякаш
искаше да се присъедини към битката, но го възпираше мисията му. После
шипчетата изчезнаха и цветът на фалшивата плът се възстанови, а пришълецът сведе
очи към Джеферсън Джерико с едва забележима презрителна гримаса, породена от
глупавата липса на смелост от страна на землянина.
Вълна от изтощение заля Итън. Той падна на колене. Чуваше зад себе си
възгласите на объркване и ужас сред тълпата. Нечия ръка го сграбчи за рамото и му
помогна да се изправи, но коленете му поддаваха и за малко да падне отново.
Оливия беше дошла да му помогне. Зад нея стоеше Дейв, малко по-назад - Ники.
Джей Ди куцукаше напред на патерицата си от винкел, а плътно по петите го
следваше Хана Граймс. Вторият горящ мъгляв паяк стоеше неподвижен и тялото му
се разпадаше. Молът смърдеше на изгоряла пластмаса и сок от скакалци. Майор
Флеминг се приближаваше към Итън. Капитан Уолш и трима от войниците бяха
спрели до купчината пепел, представлявала навремето човешко същество.
Оливия се вгледа в лицето на Итън и внезапно отстъпи с притеснено изражение,
но за смелостта й говореше фактът, че продължи да стиска рамото му.
- Какво има? - попита я той, понеже долови, че в него се е променило още нещо.
Тя отвърна с колкото се може по-спокоен глас:
- Лявото ти око е сребърно.
ДВАДЕСЕТ
Светът бе станал гигантско пожарище в менгемето на битката на пътуващите
сред звездите раси, чието начало тънеше в забвение, и тя би могла да продължи до
края на вечността. Чикаго бе превърнат в руини преди около две години, но бойните
полета постоянно се местеха, а воюващите раси се сражаваха не за останките от
местната цивилизация, а за територия. Бяха изпепелили до основи и стопена
арматура града и повечето предградия, огромните небостъргачи лежаха съборени,
улиците бяха надупчени с почернели кратери и обсипани с късовете и счупените
стъкла на човешки творения, жертва на неспирните военни действия. Картината
