размерите на футболно игрище. Да, в този квартал определено нямаше

скрито местенце. Трябваше да отиде до мястото, където „Тори авеню" се

вливаше в „Белман роуд", и да остави пикапа в онзи затънтен квартал.

- О?

- Има неща, които трябва да свърша.

У. се закашля така, сякаш с мъка преглъщаше ругатните, които

напираха на езика му.

- Не се обиждай, но не мога да си представя нещо по-важно от това.

Какво ще стане, ако нашите момчета се забъркат в някоя свада в ареста?

Искаш ли черната им кръв да потече, та някой от надзирателите да се

досети, че не са хора? Трябва да се свържеш с Омега и да му кажеш да ги

призове обратно при себе си.

- Ти го направи. - О. натисна педала на газта, макар да се спускаше

надолу по склона.

- Какво?

- Свържи се с Омега. - Спря в края на „Торн" и зави наляво. На тази

улица имаше редица семейни магазинчета и той паркира пред едно от тях.

- О. ... Подобен род молба трябва да идва от водача на лесърите. И ти

го знаеш.

Зает с мислите си, О. не изключи веднага двигателя.

Страхотно. Точно каквото искаше. Да прекара още време в

205

компанията на онова копеле, техния господар. По дяволит, Не можеше да

живее повече така, без да знае каква е съдбата на съпругата му. Нямаше

време за глупостите на обществото.

- О.?

Облегна глава на кормилото. И я удари два пъти.

От друга страна, ако контактът с хората в полицейското управление

се превърнеше в проблем, щеше да рикошира върху него и Омега сам

щеше да го потърси. В какво положение щеше да се озове тогава?

- Добре. Ще се видя е него сега. - Изруга и отново запали двигателя.

Преди да потегли, хвърли поглед нагоре и надолу по „Тори авеню".

- И, О., загрижен съм за членовете на обществото. Трябва да се

срещнеш е тях. Нещата се изплъзват от контрол.

- Ти се занимаваш с проверките.

- Искат да видят теб. Оспорват лидерството ти.

- У., знаеш какво се случва с приносителя на лоши новини, нали?

- Моля?

- Прекалено многото лоши новини са смъртоносни за вестоносеца. -

Сложи край на разговора, затвори телефона и натисна педала на газта.

33

Фюри седеше на леглото си. Беше така напрегнат от нуждата да прави

секс, че едва успя да напълни отново чашата си с водка. Ръцете му

трепереха неудържимо и бутилката и чашата звънтяха. По дяволите,

целият матрак се тресеше.

Погледна Вишъс, който седеше облегнат на таблата, и поклащаше

глава в такт с „Клането" на Фифти сент. Братът беше нервен и нещастен

като него.

Бяха минали пет часа от началото на периода на нужда на Бела и

телата им бяха изцяло в плен на инстинкта, докато мозъците им тънеха в

мъгла. Не можеха да преодолеят необходимостта да стоят в имението, а

нуждата на Бела ги теглеше към себе си, парализираше ги. Можеха

единствено да благодарят на Бога за червения дим и водката „Грей Гуус".

Вцепенението им помагаше, макар и не напълно. Фюри се опитваше да не

мисли за онова, което ставаше в спалнята на Зи. Защото, след като той не

се върна, за тях стана очевидно, че Бела използва тялото му, а не

морфина.

Господи... те двамата. Заедно. Отново и отново...

- Как си? - попита Ви.

- Също като теб, приятелю. - Отпи щедра глътка алкохол, тялото му

се понесе изгубено, удавено в еротичните усещания и фантазии. Хвърли

поглед към вратата на банята.

Канеше се да стане и отново да потърси уединение там, когато Вишъс

каза:

Мисля, че имам проблем. Фюри се засмя.

- Това няма да продължи вечно.

206

- Не, имам предвид... Нещо не е наред с мен.

Фюри присви очи. Лицето на Ви изглеждаше напрегнато, но като се

изключеше това, си беше същото, както обикновено. Красиви черти, козя

брадичка и татуировки на дясното слепоочие. Диамантените му очи

гледаха ясно. изобщо не бяха замъглени от водката, червения дим и

нуждата. В абсолютно черните им зеници грееше необятна и непонятна

интелигентност - толкова мощен гений, че предизвикваше безпокойство у

другите.

- Какъв проблем, Ви?

- Аз... - Вишъс прочисти гърлото си. - Само Бъч знае за това. Няма да

кажеш на никого, нали?

- Да. Няма проблем.

Ви погали брадичката си.

- Виденията ми секнаха.

- Искаш да кажеш, че не можеш да видиш...

- Предстоящото. Да. Не получавам повече образи от бъдещето.

Последният, който имах, бе преди около три дни, точно преди Зи да се

Перейти на страницу:

Похожие книги