Игра на часове полностью

— Сутринта, а всъщност и последните няколко дни бяха много мъчителни за нея.

— Защо да я съжалявам, ако всичко това е нейно дело?

— Смяташ, че тя е упоила съпруга си и после се е измъкнала навън да убие Сали? — попита Кинг.

— Смятам за напълно възможно да е упоила Еди, а в това време някой друг да е убил Сали. Конюшнята не е много далеч. При евентуална борба Сали би извикала и Еди би изтичал да й помогне. Но след упояването му този риск отпада.

— И с кого смяташ, че се е съюзила Доротея?

— Ако знаех, можехме спокойно да се приберем по домовете.

— А мотивът й да убие Сали?

— Сали знаеше повече, отколкото каза на когото и да било, включително и на теб. Твърдеше, че можела да осигури алиби на Джуниър. Но за това разполагаме само с нейната дума, защото се обади едва след смъртта му. Джуниър вече няма как да потвърди. Ами ако тя не е била с него в нощта на обира? Ако е помагала някому да се вмъкне в къщата или сама е извършила кражбата?

— В такъв случай защо й трябваше да измисля историята, че е била с Джуниър? — попита Уилямс.

— Защото така тя си осигурява алиби за момента на обира — отговори Кинг.

— Именно — потвърди Бейли и изгледа победоносно Уилямс.

— Всъщност теорията ти не е лоша, Чип — каза Кинг.

— Благодаря. Понякога имам проблясъци на интелигентност.

Бейли седна в колата си и потегли.

Около три следобед Еди най-сетне започна да се опомня.

Уилямс, Бейли, Кинг и Мишел се бяха събрали в болничната му стая. Той ги гледаше от леглото — пребледнял, разтреперан и измъчен. Седнала до сина си, Реми здраво го стискаше за ръката и бършеше челото му с влажна кърпа.

— Божичко, Еди, никога вече недей да ме плашиш така.

— Не беше точно по мое желание — каза той с немощен глас.

— Какво си спомняш от снощи? — попита Кинг.

— С Доротея вечеряхме и си поговорихме… нали разбираш, за последните събития. Преди това бях посетил адвоката ни.

— Защо не дойде и тя? — рязко попита Мишел.

— Поканих я, но не пожела. Колкото и безумно да звучи, според мен тя вярва, че ако си крие главата в пясъка, всичко ще отмине. Както и да е, след вечеря отидох в ателието да прогоня мрачните мисли. — Той стрелна поглед настрани към Мишел, после продължи: — Някъде около полунощ се прибрах и отидох горе да си легна. Доротея още не спеше. Дори беше съвсем будна, ако ме разбирате — добави той с нескрито смущение.

Реми изсумтя.

— Невероятно за мен при дадените обстоятелства, но вече от години съм зарязала опитите да разбера съпругата ти.

— Желанието беше и мое, разбра ли? — грубо отвърна Еди. Погледът му обаче си оставаше насочен към Мишел. — Навярно и двамата търсехме илюзията за сигурност. Но признавам, че моментът не бе твърде подходящ.

— Какво стана след това? — подкани го Кинг.

— Заспах. Искам да кажа, че трябва да съм заспал дълбоко. А когато се събудих, вече бях в болницата. Какво е станало, по дяволите?

— Лекарите казват, че си бил упоен с морфинов сулфат — отговори Уилямс. — Гарантира пълна безчувственост за осем-девет часа, понякога и повече.

— Но защо? — попита Еди. — С каква цел?

Кинг погледна Уилямс.

— Не му ли каза?

— Какво да ми каже? — попита Еди.

Уилямс сведе очи към него.

— Сали Уейнрайт е била убита гази сутрин около пет и половина.

Еди се надигна толкова рязко, че едва не изтръгна венозните системи от ръцете си.

— Какво? — изкрещя той. — Сали?

— Еди! — извика майка му и бързо го натисна да легне отново. — Ще се нараниш.

Изведнъж по лицето на Еди се изписа паника и той пак подскочи.

— Боже мой! Доротея! Добре ли е тя?

— Нищо й няма — отговори веднага Уилямс. — Добре е.

— Засега — промърмори Бейли.

Еди се отпусна в леглото, но стисна здраво ръката на майка си.

— Някой е убил Сали, докато е спяла?

— Не, убили са я в конюшнята — поправи го Кинг.

— Но защо Сали? — попита Еди.

Уилямс погледна Кинг, който отговори:

— Тя ни беше съобщила важни сведения, които изключваха възможността Джуниър да е извършил обира в дома на майка ти.

Този път Реми се изненада.

— Аз вече вярвах, че не е той, но как би могла да го докаже Сали?

— Доказа го и засега няма да обсъждаме въпроса — заяви Уилямс.

— Нейното твърдение хвърля ли вината върху някого? — попита Еди.

— Не — призна Кинг.

— Тогава защо е трябвало да я убиват?

— Засега нямам отговор на този въпрос. Както и на много други.

— Но едно знаем със сигурност, Еди — намеси се Бейли. — Знаем, че докато снощи си лежал упоен, някой е убил Сали. Някой, който е познавал навиците й да започва почистването на конюшнята в този ранен час.

Всички замълчаха и настана тягостна тишина, докато най-сетне Еди възкликна:

— Да не би да намеквате, че жена ми…

— Нищо не намеквам — прекъсна го Уилямс. — Просто излагам очевидните факти. Но Доротея наистина е под подозрение.

Еди поклати глава.

— Тя е уважавана делова жена.

— С вкус към наркотиците и заподозряна в убийство — злобно изтъкна Реми.

— Млъквай, мамо! — кресна Еди.

Всички се сепнаха. Реми бавно пусна ръката на сина си.

Еди строго вдигна пръст срещу Уилямс.

— Ако дори само за миг си помислил, че Доротея ме е упоила, а после е убила Сали, само губиш времето на всички ни, докато истинският убиец стои ненаказан.