— Батъл винаги си е бил ексцентрик, но от години насам поведението му ставаше все по-странно. Бурни промени в настроението, периоди на депресия, следвани от неестествена еуфория. А и умът му вече не беше същият. Някога той бе един от най-блестящите инженери и бизнесмени на своето време, а напоследък забравяше имена и важни подробности. Всъщност ударът не ме изненада. Подозирах, че вече е преживял по-лек инсулт, който е засегнал разсъдъка му. Но ние се отклонихме от темата за изнудването. — Хари се обърна към Кинг. — Извинявай за притеснението.
— Не, всяка информация може да бъде полезна. Времето на голямата сделка ме насочва към мисълта, че Роджър Кани сам е замислил изнудването. Мисис Кани би трябвало да знае или поне да предполага кой е бащата на нейния син. Стивън Кани беше на седемнайсет, когато загина. Ако е искала да предяви претенции за бащинство, не би чакала толкова дълго. И преди седемнайсет години Боби не е бил бедняк.
Хари подхвана нишката на разсъжденията.
— Но Роджър Кани може да е знаел, че Стив не е негов биологичен син, и да е чакал смъртта на жена си, за да притисне Боби. Навярно е изчакал, защото тя не би одобрила плановете му. А той определено е знаел за предстоящата продажба на компанията. Преговорите не се пазеха в тайна.
— Или пък — добави Мишел — може би Роджър Кани не е искал да чака „естествената“ смърт на съпругата си, затова е ускорил нещата с едно избутване от пътя, което му развързва ръцете за изнудването.
— Но в нощта на нейната смърт е блъсната колата на Боби — напомни Кинг. — Значи изглежда по-вероятно той да я е убил.
— Аз само изтъквам, че Роджър Кани също е имал мотив да я убие — отвърна Мишел.
Кинг я изгледа с възхищение.
— Добър аргумент, Мишел. Не бях се сетил за това.
Камбанката за вечеря прекъсна разговора им.
— Много пъти съм казвал на Калпурния, че е старомодно да ме кани на вечеря със звънец, но тя отвръща, че вече недочувам и само така можела да привлече вниманието ми, без да ме търси из цялата къща. Да вървим ли?
Още щом дойдоха, Шон бе отворил двете бутилки, за да подиша виното. Когато се настаниха на масата, той наля от първата.
— Това е „Ла Кроа дьо Пейроли“ от Люсак-Сен-Емилион.
— И несъмнено зад названието се крие някоя великолепна история — каза Мишел, вдъхвайки аромата на виното.
— Произведено е от дама с красивото име Карол Буке — знаменит модел и партньорка на Джеймс Бонд в един от филмите… мисля, че беше „Само за твоите очи“. Другата бутилка е „Ма Верите дьо Жерар Депардийо“ от О-Медок.
— Чакай да позная, произвежда го прочутият френски актьор — обади се Хари.
— Да. Тези вина са истински хит и ги пазя само за много специални случаи.
— Поласкани сме — каза Мишел с лукава усмивка.
Вдигнаха тост и пристъпиха към вечерята, сервирана от Калпурния. Тя беше на около шейсет години, висока и кокалеста, с гъста прошарена коса, стегната на кок. Изглеждаше като сервитьорка в училищен стол, изскочила направо от кошмарите на някой първокласник. Храната обаче се оказа превъзходна.
Когато Калпурния се оттегли, Хари каза:
— И тъй, Мишел те попита докъде стигаме с твоите предположения за потеклото на Стивън Кани и евентуалната връзка на Ронда Тайлър с Боби Батъл.
— До факта, че две от жертвите вероятно са свързани с Боби Батъл. Разумно ли ви се струва да предположим, че има и още?
— Джанис Пембрук? — попита Мишел.
— Не — отговори Кинг. — Предполагам, че просто е попаднала на неподходящото място в неподходящото време.
— Даян Хинсън? Тя беше адвокат. Може би е работила по някаква сделка с Боби — предположи Мишел.
Кинг поклати глава.
— Съмнително. Тя се занимаваше предимно с криминални дела. Разпитах доста хора, но никой не си спомня да ги е виждал заедно. Да оставим засега Хинсън и да продължим. Следва Джуниър Дийвър. Той очевидно имаше връзка със семейство Батъл.
— Вярно. Работеше за тях и беше обвинен, че ги е ограбил — каза Мишел.
— Но обирът стана след инсулта на Боби — напомни Хари.
— Никога не съм предполагал, че Боби е убил някого — каза Кинг, — освен може би мисис Кани. Но имаме трима души, вероятно свързани с Боби Батъл. Всеки е убит с похватите на прочут сериен убиец — на китката на жертвата е сложен часовник, а по-късно се получава писмо.
Мишел не изглеждаше убедена.
— Добре, Пембрук може просто да е загинала паркирай Кани, но Хинсън беше убита с методите на Нощния хищник. А ти казваш, че не е имала връзка с Батъл.
— Часовникът й бе нагласен на четири и една минута — каза Кинг. Той помълча и добави: — Не забравяй, часовникът на Пембрук сочеше два и една минута. Другите бяха нагласени на точния час.
— Значи Хинсън и Пембрук са били едно деление встрани — бавно констатира Мишел.
— Именно. — Кинг я погледна леко озадачен. — Едно деление встрани? Звучи ми познато, но не мога да се сетя къде съм го чувал.
— Значи убиецът преднамерено ни подсказва чрез часовниците, че някои жертви са… как да ги наречем? Леки отклонения?
