— Адвокатите използват завещанието, което оставя всичко на Реми. То е съставено преди много години.
— Откъде знаеш? — попита Мишел.
— Адвокатът, който го състави, е мой бивш служител, а днес съдружник в голяма адвокатска фирма в Шарлотсвил. При тях е завереният оригинал на завещанието.
— Търсил ли е някой по-ново завещание? — попита Кинг.
— Там е въпросът. Мисля, че не. Ами ако точно по-новото завещание е откраднато от гардероба на Боби?
Кинг каза:
— Но ако е било в тайното чекмедже на Боби, за което Реми твърди, че не е знаела, тя не би имала възможност да го унищожи.
— Не обвинявам Реми — каза Хари. — Боби получи удар и чух, че в болницата бълнувал, говорел безсмислици.
Кинг щракна с пръсти.
— И може да е споменал за другото завещание.
— В такъв случай човекът, който е чул, може да е извършил обира — довърши Хари.
— Но ако беше у Доротея, тя щеше да го разгласи, нали?
— Само че би възникнал въпросът откъде го има — каза Хари. — Едва ли би искала да си признае, че е извършила обир.
Кинг изведнъж се озадачи.
— Но, Хари, ние пропускаме нещо. Смъртта на Боби бе разгласена широко. Съставителят на новото завещание щеше да се обади.
— Може би не е ползвал помощта на адвокатска фирма.
— И сам да го е написал, пак щяха да му трябват свидетели.
— Не и ако е написано собственоръчно.
— Ако има такова завещание, у кого е тогава и защо остава в тайна?
— Въпрос, на който много бих искал да узная отговора — отбеляза Хари, докато допиваше коняка си.
Кинг и Мишел пожелаха на Хари „лека нощ“ и потеглиха. Времето все още беше приятно и не вдигнаха гюрука. Мишел обаче придърпваше шала около раменете си.
— Ако искаш, мога да вдигна гюрука — предложи Кинг.
— Не, ветрецът е чудесен и въздухът ухае тъй приятно.
— Няма нищо по-хубаво от пролетта в провинциална Вирджиния.
— Имам чувството, че тази вечер направихме важна крачка.
— Ако не друго, поне обсъдихме случая от всички ъгли. Това винаги помага.
Тя го изгледа подозрително.
— Както винаги казваш по-малко, отколкото знаеш.
Той се престори на засегнат от забележката; усмивката му обаче издаваше, че е доволен.
— Не признавам, че зная нещо. Но имам някои подозрения, които предпочетох да не споделям.
— Например, партньоре?
— Например, че прекарах чудесна вечер с две бутилки приказно вино и привлекателна млада жена, а разговаряхме само за убийства и престъпления.
— Бягаш от темата. А това, че спомена виното преди мен, е твърде показателно.
— Какво толкова, с тия бутилки се запознах далеч преди да срещна теб.
— Много благодаря, но продължаваш да бягаш от темата.
Джипът ги блъсна изотзад тъй силно, че ако не бяха с предпазни колани, щяха да изхвръкнат през предното стъкло.
— Какво става, по дяволите? — изкрещя Кинг и се озърна към страничното огледало. — Откъде се взе?
Още преди да довърши, последва нов удар. Кинг се вкопчи във волана, опитвайки се да удържи спортния лексус на пътя.
Мишел захвърли обувките и опря в пода босите си крака за опора. Извади пистолета от чантата, зареди патрон в цевта и със същото сръчно движение смъкна предпазителя.
— Виждаш ли шофьора? — попита Кинг.
— Нищо не виждам, проклетите фарове ми светят право в очите. Но трябва да е убиецът.
Кинг извади мобилния си телефон.
— Този път ще спипаме негодника.
— Внимавай, пак идва — извика Мишел.
При следващия удар тежкият джип едва не вдигна във въздуха задницата на лексуса. Мобилният телефон изхвръкна от ръката на Кинг, блъсна се в предното стъкло и отлетя назад. Чуха го как изтрака върху предния капак на джипа, после падна на пътя и се разби на парчета.
Кинг отново завъртя волана и успя да си възвърне управлението. Двете коли се разделиха. Джипът тежеше поне с един тон повече от техния автомобил. Лексусът обаче бе далеч по-маневрен от нападащото чудовище и криеше под капака си триста коня. Когато излязоха на права отсечка, Кинг натисна газта и колата се стрелна напред, изоставяйки врага далеч зад себе си.
Мишел разкопча предпазния колан.
— Какво правиш, по дяволите? — извика Кинг.
— Не можеш да му избягаш по тия криволичещи пътища, а аз не мога да стрелям, докато съм вързана. Само поддържай дистанция.
— Чакай малко. Обади се първо на 911.
— Не мога. Не си взех телефона. Нямаше как да го сложа в чантата
Кинг я изгледа смаяно.
— Не носиш телефон, но си взела пистолет?
— Мисля, че правилно преценявам кое е най-важно — рязко отвърна тя. — Какво мога да направя с телефона? Да му звъня, докато се гътне ли?
Мишел се извъртя на седалката, подпря се и сложи лакът върху задната облегалка.
— Поддържай дистанция — повтори тя.
— А ти гледай да не те убие, по дяволите — отвърна Кинг.
