— Мисля, че Боби е държал в тайното си чекмедже доказателство за тяхната връзка. Ако е тъй, Хари би представил чекмеджето на Реми за главна цел на обира, докато всъщност е искал да се добере до скривалището на Боби.
— Какво доказателство може да е имал Боби?
Вместо отговор Кинг отвори чекмеджето на бюрото си и извади отвътре снимка. Обърна я откъм гърба и посочи с пръст.
— Ха — Кс? Ха — Ко? Защо да не опитаме с Хартия Кодак?
Мишел бавно посегна и взе снимката. Плъзна пръсти по думите „Хартия Кодак“, отпечатани от обратната страна.
— И част от надписа се е отпечатала върху дървото на чекмеджето? — попита тя. Кинг кимна. — Значи Боби е разполагал с компрометираща снимка на Реми и Хари?
— Така трябва да е. Затова Хари подхвърли теорията за откраднато завещание от гардероба на Боби — за да ни прати по грешна следа. Както го виждам аз, Хари и Реми трябва да са действали заедно. Искали са да вземат снимката, но да представят това като обир, при който изчезват само скъпоценностите на Реми. Според теорията ми Реми е дала на Хари ключа и кода на алармената система. Сигурно не са подозирали, че системата има автоматичен регистър. Проверих го, без Реми да знае. В един и половина през нощта на обира алармената система е изключена от някого чрез кода за достъп. Никой не бе проверил, защото всички си мислеха, че крадецът е влязъл отвън.
— Значи са взели снимката.
— А после им е оставало да извършат още нещо.
— Да убият Батъл — каза Мишел с пресекващ глас. — Не мога да повярвам, Шон, не мога. Не и Хари.
— Опитай се да погледнеш през неговите очи. Жената, която обича, е омъжена за чудовище. Помниш ли, той е бил в болницата сутринта на същия ден, когато убиха Боби. Каза ни, че управата го повикала, защото е техен юридически съветник.
— Не е ли?
— Съветник е, но не са го повикали. Отишъл по свое желание. И нагласил нещата така, че да ни срещне, докато излизаме. Тогава каза, че е стар приятел на Боби. Попита дали сме срещнали Реми. Все за да предотврати евентуалните ни подозрения.
— А вечерта, когато бе убит Боби?
— Реми напуска болницата около десет. Подава сигнал на Хари, който чака на паркинга, вероятно облечен с бяла престилка. Той е юридически съветник на болницата. Знае кога застъпва нощната смяна. Влиза, измества камерата, инжектира отровата, подхвърля фалшивите улики и си тръгва.
— Но присъствието на Реми хвърля подозренията върху нея. Защо са избрали този начин? Защо Реми изобщо е била там?
— Точно затова са подхвърлили улика срещу серийния убиец. Проверих — Реми е била богата и без завещанието на Боби. Значи парите не са мотив. А ако Реми е там, хората ще си помислят, че нарочно е набедена. Може отначало да я подозират, но след време ще почнат да разсъждават като теб: ако беше тя, нямаше и да припари до стаята точно преди да умре Батъл.
— И какво щяха да правят после? Да изчакат малко и да се оженят?
— Не. Подозирам, че след известно време Реми щеше да напусне града. По-късно и Хари щеше да замине. Следваща спирка, да речем, частно островче в Гърция.
Мишел въздъхна дълбоко.
— И какво ще правим сега?
— Ще вечеряме с Реми и Хари.
— Какво! Шегуваш ли се?
— Не, канени сме на вечеря у Хари. — Кинг се приведе напред. — Мишел, те допуснаха грешка, дребна, но пагубна. С помощта на едно малко устройство, което купих във Вашингтон, вече притежавам необходимото доказателство.
— Тод и Бейли знаят ли?
— Не, само ние. Никога няма да одобря извършеното от Хари и Реми, но те заслужават всичко да се уреди колкото е възможно по-дискретно.
— Кога? — попита Мишел.
— Утре вечер в седем. Хари е извън града до утре следобед. Ще бъдем само четиримата. Щом разберат, че знаем истината и разполагаме с доказателства, не се съмнявам, че ще признаят и ще дойдат с нас без съпротива. Тогава ще ги предадем на Тод.
— Имам лошо предчувствие, Шон. Много лошо.
— Мислиш ли, че на мен ми харесва? Хари беше съдия във Върховния съд на Вирджиния, приятели сме от години.
— Знам, но…
— Колкото и да ти харесва Хари, трябва да овладееш чувствата си. В много отношения Боби Батъл беше ужасен човек. Освен това научих, че вероятно е страдал от хронично заболяване, което може да е предал на Реми.
— Боже мой!
— Но въпреки всичко — продължи Кинг — той не заслужаваше да бъде убит. — Погледна я и тихо добави: — Ето, казах ти всичко, което знам. — Кратко мълчание. — С мен ли си, Мишел?
— С теб съм — тихо отвърна тя.
Кинг бе помолил Хари да даде свободна вечер на Калпурния, за да може лично да сготви вечерята.
— Имаш разкошна кухня, Хари — каза Кинг, докато двамата с Мишел подреждаха масата. — Благодаря ти, че ми позволи да дойда по-рано, за да подготвя всичко.
Хари погледна изисканата вечеря.
— Всъщност, Шон, от цялата уговорка аз май спечелих повече.
Хари беше облякъл един от най-хубавите си костюми, макар че на места му стоеше малко стегнато.
— Теглото ми си е все същото от четирийсет години насам — обясни шеговито той. — Само разположението му се е изместило.
— Да, така е — потвърди Реми, която също бе облечена много елегантно. Тя и Хари седяха един до друг срещу Шон и Мишел в голямата трапезария.
