— Но това не бе ключ в истинския смисъл на думата. Накара ме да се замисля за наркотика, с който упоиха Еди или по-точно той сам се упои.
— Морфинов сулфат — каза Мишел.
— Именно. Разговарях с експерт по лекарствата и научих, че една нормална доза от този медикамент поваля човека за интервал
— Но тя спомена, че всичко й било като в мъгла — напомни Бейли.
— Вярно, но вече се е отърсила от действието на наркотика. Ние си мислехме, че лъже, че се опитва да се прикрие. Еди обаче не е могъл да се упои с морфиновия сулфат, преди да убие Сали, да речем, някъде към шест сутринта. Той започна да се съвзема към три следобед, тоест около девет часа след вземането на медикамента, което е нормалното времетраене на упойващия ефект. Което би било възможно само ако е упоен след убийството на Сали. Смътното прозрение, което не ми даваше покой, се роди, когато стана дума, че Сали е била убита по-малко от седем часа след като ми разказа за Джуниър. Това ме накара да се замисля колко време е бил в безсъзнание Еди и времето просто не се връзваше. Особено ако се приеме, че и Доротея е била упоена, тъй като двамата се съвзеха с прекалено голяма разлика. Дори изградената й устойчивост към наркотиците не обясняваше подобно несъответствие.
Уилямс се плесна по бедрото.
— По дяволите, изобщо не се сетих. — Той вдигна дебелия си пръст срещу Бейли. — И ти също.
Кинг продължи:
— Ако убиецът беше някой друг, би трябвало да упои Еди доста време преди убийството на Сали, за да знае със сигурност, че Еди е в безсъзнание. Не би изчакал да го направи едва след смъртта на Сали. Каква полза? Обикновено убиецът бърза да се измъкне. Не би губил време да инжектира упойка някому просто така, без никакъв смисъл.
— Логично — призна Бейли.
— А седемте часа ме накараха да се замисля и за още нещо. Ако Сали беше убита заради онова, което ми каза само седем часа по-рано, значи в моя шлеп имаше бръмбари. Как иначе би могъл да узнае Еди толкова бързо? Само по един начин — като е проследил Сали до жилището ми и е подслушвал от колата. Трябваше да предприема нещо и аз си набавих ето това. — Той им показа малкото устройство. — Детектор за излъчвания на радиочестоти от един до три мегахерца. Има и циферблат с шестнайсет степени за силата на излъчване, тъй че лесно да засека къде е скрит микрофонът.
— Значи откри къде е, но не го махна? — попита Бейли.
— Да. Докато Еди вярваше, че получава реални сведения, можех да се възползвам, за да му заложа капан.
— Хари и Реми постъпиха много храбро, като се съгласиха да помогнат — каза Мишел.
— И двамата не знаеха, че е Еди, докато не чуха гласа му. Съжалявам, че поднесох на Реми тъй жестока изненада, но смятах за още по-жестоко да я натоваря предварително с истината.
— Изправи ме на нокти — призна Уилямс. — Нали разбираш, бяхме обкръжили цялата сграда, но все пак съществуваше риск да застреля някого.
— Сигурен бях, че няма да го направи. Особено след като разбра, че Хари няма нищо общо със смъртта на Боби. Еди играеше честно, не мога да отрека. Убиваше, но само с конкретна цел. За всеки случай обаче бях помолил Хари да си сложи бронирана жилетка. Малко издуваше костюма, но си струваше да поеме това неудобство. И, разбира се, в стаята имаше дванайсет въоръжени мъже.
Той отвори чекмеджето на бюрото и извади още един предмет.
— Какво е това? — попита Силвия, оглеждайки любопитно металната вещ.
— Шифров диск за разчитане на кодирани съобщения. Този модел е използван от южняшката армия през Гражданската война. Еди имаше подобен в ателието си. — Той завъртя диска. — Ако се отклониш само с едно деление, колкото е една минута върху часовниковия циферблат, целият смисъл на казаното се променя. Едно деление, нищо повече. Сигурен съм, че оттам е дошла идеята на Еди да променя показанията на часовника в зависимост от жертвата. Това би задоволило както инстинкта му на творец, така и неговото увлечение по историята на Гражданската война.
— Едно не схващам — възрази Бейли. — Той винаги имаше алиби. Проверихме. Например по времето, когато загинаха Кани, Пембрук и Хинсън, той е участвал в исторически представления.
— Да. Но през нощта участниците спят в колите си или разпъват палатки. Еди лесно е можел да се измъкне, без някой да забележи. Засякох по картата. При всяко убийство той е бил на не повече от два часа път с кола. Не би имал затруднения да се върне навреме за битката на следващия ден.
— Чакай малко — каза Бейли. — Разговаряхме с участници в тези възстановки. Те си спомниха, че пикапът на Еди е бил там буквално през цялото време. Това е документирано.
Кинг отговори:
