Но едва някъде около три след полунощ, когато се готвеха да преместят трупа на Батъл в болничната морга, часовникът най-сетне бе забелязан върху китката на мъртвеца, предизвиквайки по-внимателен преглед на тялото, а след това и на венозните системи. Точно тогава лекуващият лекар видя дупката от игла в найлоновия плик.
— Мили боже — едва избъбри той.
Тод Уилямс бе вдигнат от леглото и по пътя към болницата се обади на Кинг, който от своя страна позвъни на Мишел. Тримата пристигнаха почти по едно и също време. С изненада завариха в болницата Чип Бейли. Уилямс набързо запозна Кинг и Мишел с агента от ФБР.
— Отседнал съм в един мотел наблизо и бях включил радиостанцията си на полицейската честота — обясни Бейли. — Дявол да го вземе, Тод, ти май си докарал в болницата цялата си полиция.
— Това е Боби Батъл — рязко отвърна Уилямс. — Един от най-видните ни граждани.
Кинг мълчаливо довърши недоизречената му мисъл.
Болничният персонал ги придружи до стаята на Батъл. Мъртвецът лежеше там, все още свързан с венозните системи и с тръба в гърлото, макар че всички поддържащи системи и монитори бяха изключени — вече никой не се нуждаеше от писукането и показанията им. Без да иска, Мишел непрестанно се озърташе към Батъл, за когото бе слушала много, но сега виждаше за пръв път. Не само поради смъртта си, но и по някаква друга неизвестна причина той изглеждаше също тъй интригуващ, както и приживе.
Старшата сестра и лекуващият лекар изложиха накратко какво са открили относно перото, часовника и пробития найлонов плик.
— Твърде необичайно — каза накрая лекарят. Едва ли някой би могъл да даде по-мека оценка на станалото.
— Сигурни сме, че не всяка вечер имате подобни произшествия — отвърна Кинг.
Уилямс огледа часовника.
— Не е „Зодиак“ — сподели той тихо с Мишел и Кинг. — Но показва точно пет и коронката е изтеглена.
Когато Тод Уилямс показа птичето перо на Чип Бейли, агентът видимо трепна, но премълча, докато лекарят и сестрата напуснаха стаята.
— Мери Мартин Спек — каза им той, след като останаха сами. — Медицинска сестра, по прякор Флорънс Найтингейл. За десет години е убила двайсет и трима пациенти в шест щата. Сега излежава доживотна присъда във федерален затвор в Джорджия. Вместо визитна картичка използвала бяло перо. Твърдяла, че върши Божието дело.
— Значи можем да очакваме ново писмо — каза Кинг.
— Още не сме получили онова за Хинсън — оплака се Уилямс. — Откъде-накъде точно Боби Батъл? Защо му е на убиеца да го добавя към списъка? Адски риск е поел, влизайки тук.
Но както скоро узнаха след нов разговор със старшата сестра, влизането през задната врата не беше толкова трудно, колкото си мислеха отначало. Кодът се оказа прост, 4-3-2-1, и не бе сменян от години. Мнозина в болницата го знаеха, а навярно бяха споделили и с външни лица.
— Имаме ли представа какво е инжектирано във венозната система? — попита Мишел.
— Лабораторията ще анализира съдържанието и ще направи токсикологичен анализ — каза Уилямс. — За щастие някой е проявил наблюдателност и е забелязал дупчицата, преди системите да бъдат свалени и изхвърлени.
— Къде е Силвия? — попита Кинг.
Уилямс поклати глава.
— Прибра се, скапана от умора. Снощи привърши аутопсията на Хинсън, хвана някакъв вирус и сега повръща в тоалетната. Или поне това се канеше да направи, когато приключихме разговора. Ще дойде веднага щом се съвземе.
Бейли се намеси.
— ФБР също. Това е петата поредна смърт, поне доколкото знаем. Трябва да вземем по-сериозно участие, Тод. Съжалявам.
— Тогава може би ти ще поговориш с Реми. Когато узнае какво се е случило, жив ще ме одере.
Кинг каза:
— На ваше място не бих разгласявал нищо, докато не получим писмо от убиеца. Часовникът и перото са почти сигурни признаци, че Боби е поредната жертва, но трябва да бъдем абсолютно уверени, преди да си навлечем неприятности с Реми.
— Добре казано — съгласи се Бейли.
— Липсват ли някакви вещи от стаята на Боби? — попита Мишел. — Човекът, когото търсим, е вземал по нещо от всички останали жертви.
— Няма как да сме сигурни, преди да разговаряме с Реми — каза Уилямс. — А сега искам да уточня пълната последователност на събитията.
Той излезе за момент и след малко се върна с лекуващия лекар и старшата сестра.
— Може ли още веднъж да ни изложите всичко по часове и минути? — попита Уилямс.
— Да, сър — отговори сестрата. — Мисис Батъл беше тук от четири следобед до около десет вечерта. През цялото време остана в стаята. Мистър Батъл беше жив и в добро състояние до десет и няколко минути, когато дежурната сестра го провери за последен път. Не е имал други посетители.
— А преди идването на мисис Батъл? — попита Мишел.
— В ранния следобед дъщеря му Савана дойде и остана за малко. Не знам точния час. След това намина и Доротея Батъл, някъде около два и половина.
— През задната врата ли влязоха? — попита Бейли.
— Само Савана, Доротея мина през главния вход — отговори сестрата.
— Ще ни трябва точното време на двете посещения — каза Уилямс.
