— В смисъл, че този път е избрал жена? — уточни Силвия. Мишел кимна. — Е, не съм сигурна какво да мисля. Убийството на Батъл може да е извършено и от жена. Очевидно не се изисква кой знае каква сила, за да инжектираш разтвор в найлонова торбичка. Аз обаче бих заложила репутацията си, че убийствата на Ронда Тайлър и Даян Хинсън са дело на мъж. Жена не би могла да пренесе Тайлър толкова навътре в гората, а прободните рани на Хинсън са твърде дълбоки. Или е бил мъж, или имаме работа с толкова силна жена, че не бих искала да я срещна на някоя тъмна уличка.
— И тъй — бавно започна Мишел — възможно е да имаме работа с двама убийци, мъж и жена.
— Не е задължително — възрази Кинг. — Единственото доказателство в тази насока е споменатото от Бейли относно Спек и птичето перо. Докато не получим писмото, няма да знаем дали убиецът е имитирал Спек. Перото може да символизира нещо друго, свързано единствено със самия убиец.
— Вярно — призна Мишел.
Силвия кимна.
Кинг погледна двете жени.
— Искате ли да чуете една наистина смахната хипотеза?
— Не възразявам — бързо каза Мишел.
— Боби Батъл беше много богат. Питам се в чия полза е завещанието му.
— Да не би да намекваш, че някой от семейството го е убил и се е опитал да маскира престъплението като едно от серийните убийства? — попита Силвия.
— Не би могъл да е Еди — каза Мишел. — Той беше с нас в „Мъдрия джентълмен“ до единайсет и нещо.
— Вярно — съгласи се Кинг. — Но Доротея и Савана са били в болницата преди това. Не може да са инжектирали отровата тогава, защото Боби щеше да издъхне много преди идването на Реми. Но да речем, че една от тях е скрила калиевия хлорид в стаята при предишното си посещение, после се е върнала тайно след излизането на Реми, изпълнила е замисленото и си е плюла на петите.
— Еди каза, че Доротея била на някаква сбирка — напомни Мишел.
— Ще трябва да проверим.
— Е, много убийства са извършвани заради финансова изгода — каза Силвия. — Може да си на прав път, Шон.
— И като сме почнали, ето ви още една тема за размисъл: Реми е била в стаята с Батъл часове наред. Какво гарантира, че не е инжектирала калиевия хлорид в системата, преди да си тръгне?
— Какъв мотив може да има? — попита Силвия. — Тя е богата.
— Ами ако Боби си е възвърнал старите навици да тича по жени и на Реми просто й е дошло до гуша? Понякога всичките пари на света не могат да усмирят подобна ярост.
— Това е друга история, разбира се. Имаш ли някакви доказателства?
Кинг се замисли за тайното чекмедже на Батъл и за приумицата на Реми да не носи брачната си халка, но реши да не го споменава пред Силвия.
— Не казвам, че имаме доказателства. Просто подхвърлям хипотези. А женският гняв е може би по-стар мотив за убийство дори и от парите. И тъй, Реми излиза с желязно алиби, а перото и часовника оставя за заблуда. Серийният убиец е гвоздей на новините, тъй че тя знае необходимите подробности.
— Но фактът, че е била там, хвърля подозрение върху нея, особено при забавена смърт чрез отрова — възрази Силвия. — Логично би било, ако замисля нещо подобно, да се вмъкне по друго време, да извърши убийството и да изчезне, преди да я забележат. При сегашното положение тя на практика няма алиби.
— Е — каза Мишел, — ако аз бях убила Батъл, прехвърляйки вината върху местния сериен убиец, щях да си отварям очите на четири.
— Какво искаш да кажеш? — попита Силвия.
— На мястото на истинския убиец много бих се раздразнила.
— Все още не те разбирам — каза Силвия.
— Погледни го от този ъгъл. Поредицата убийства са подготвени и извършени най-педантично. Получаваме от убиеца писма с подигравки към полицията. Ако някой друг е убил Боби Батъл и се опитва да прехвърли вината върху серийния убиец, нашият маниак на тема контрол би сметнал това за опетняване на шедьовъра му. И навярно би пожелал да си отмъсти на човека, убил Батъл.
— Значи може да се получи така, че един убиец да гони друг — каза Кинг.
— Именно — отвърна Мишел.
— Назначавам и двама ви за помощник-шерифи — заяви Уилямс на другия ден, докато седеше зад бюрото в кабинета си и гледаше втренчено Кинг и Мишел.
Смаяни, двамата също се вторачиха в него.
— Моля? — възкликна Кинг. — Веднъж вече бях твой помощник. Не държа да се повтори, Тод.
— Не ти давам избор. Необходим си ми!
— Робството е отменено отдавна — възрази Кинг.
— Какво става, Тод? — попита Мишел.
— Федералните ме притискат, това става.
— Но нали
— Само че не съм искал да ме избутат встрани от разследването в собствения ми град. Не искам хората да ме смятат за некадърник. Разбира се, готов съм да работя с федералните, дори да ги включа в съвместно разследване. Но да пукна, ако им разреша да ме изхвърлят от работата по престъпление на моята територия.
Кинг изумено поклати глава.
— Тод, май си прекалил с ходенето по аутопсии. Защо не ги оставиш да поемат нещата в свои ръце? Разполагат с необходимия персонал и опит. Нека си блъскат главите.
