— Да, повечето серийни убийци навярно отговарят на този профил, но не всички. Някои просто не подлежат на класификация.
— И смяташ, че случаят е такъв? — попита Уилямс.
— Помислете малко. Никоя от жертвите не е претърпяла сексуално насилие или осакатяване, което при серийните убийства е почти задължителен елемент. И нека погледнем към кого са насочени престъпленията. Повечето серийни убийци не се отличават с храброст. Сграбчват най-лесната плячка: деца, безпризорни юноши, проститутки, млади хомосексуалисти и душевноболни.
— Една от жертвите е
— Но не знаем със сигурност дали Ронда Тайлър е била проститутка. Дори и да се окаже така, то дали е убита по тази или по друга причина? А Кани и Пембрук
— Искаш да кажеш, че имаме работа с двама убийци? — подхвърли скептично Бейли.
— Искам да кажа, че не знаем, но не можем предварително да отхвърлим подобна възможност — отсече Кинг.
— В тази работа имам повече опит от теб, Шон — отвърна невъзмутимо Бейли, — и докато някакъв нов факт не ме накара да променя мнението си, ще използваме този профил и работната хипотеза, че преследваме само един убиец. — Той изгледа втренчено Кинг, после кимна към Мишел. — Разбрах, че сте назначени за помощници на шерифа. Искам да знаете, че нямам нищо против. Всъщност по мое мнение още двама опитни професионалисти ще са ни само от полза в работата по случая.
— Само че — продължи Бейли — имаме установен ред как се вършат нещата. Трябва да действаме координирано и взаимно да се държим в течение. Както се казва, лявата ръка да знае какво върши дясната.
— И, разбира се, Бюрото ще дава разрешение за всяка крачка напред — процеди Уилямс през зъби.
— Точно така. Ако изникнат важни улики, искам незабавно да узная за тях, за да преценим кой е най-подходящ да ги разследва.
Кинг и Мишел се спогледаха. Явно си мислеха едно и също.
— И като стана дума за улики — каза Кинг, — добра ли се до нещо ценно?
Бейли се облегна назад.
— Още е рано да се каже, но след като вече разполагаме с толкова персонал, все ще изскочи нещо.
— Някакъв напредък с часовника „Зодиак“? — попита Мишел.
— Пълна нула — каза Бейли. — Не открихме никакви други съществени улики на местопрестъпленията или по труповете. Разпитахме всички в квартала на Даян Хинсън. Никой нищо не е видял. Разговаряхме с близките и съучениците на Кани и Пембрук. Не открихме ревнив съперник с нечиста съвест.
— А Ронда Тайлър? — попита Кинг. — Каква се оказа нейната история?
Бейли прелисти записките си.
— Може и да не вярваш, Шон — каза той, — но ФБР знае как да събира факта. Родена е в Дъблин, Охайо. Напуснала гимназия и тръгнала за Лос Анжелис да става актриса. Позната история! След като сапуненият мехур се пукнал, тя почнала да взима наркотици, заминала на изток, полежала малко в затвора за няколко дребни провинения и отпътувала на юг. Около четири години работила като екзотична танцьорка в редица клубове от Вирджиния до Флорида. Договорът й с „Афродизиак“ изтекъл около две седмици, преди да бъде убита.
— Къде е живяла по време на изчезването? — попита Мишел.
— Не се знае със сигурност. Клубът има няколко стаи, които момичетата използват, когато получат ангажимент. Не плащат наем, дори получават храна три пъти дневно, тъй че за стриптийзьорките… извинявайте, за екзотичните танцьорки са много изгодни. Разговарях с управителката Лулу Оксли. Тя каза, че когато пристигнала, Тайлър отначало отседнала в една от стаите, но после си намерила квартира.
— Докато все още работела в клуба? — попита Кинг.
— Да. Защо?
— Е, тези танцьорки не печелят чак толкова много, тъй че място с безплатна храна и нощувка не е за изпускане. Имала ли е наблизо приятели или роднини, при които да отседне?
— Не. Но се стараем да разберем при кого е била през това време.
— Непременно трябва да се изясни, Чип — каза Кинг. — Ако си е намерила богат покровител малко преди да бъде убита, трябва да знаем кой е. Може би именно той е пъхнал в устата й пистолет, а после я е хвърлил на вълците.
— Странно колко еднакво мислим — заяви Бейли и не удържа ехидната си усмивка.
— Разговаря ли вече със семейство Батъл? — попита Уилямс.
— Каня се да отида днес — отвърна агентът от ФБР. — Искаш ли да дойдеш?
— Защо не вземеш Шон и Мишел?
— Много добре — отвърна навъсено Бейли.