Сякаш по команда вратите на двата автомобила се отвориха и съпрузите излязоха едновременно.
— Карат отделни коли — отбеляза тихичко Мишел.
— И може би заминават в различни посоки.
Еди беше облечен със сив панталон, бяла риза и синьо спортно сако. Носеше кожено куфарче. Мишел си помисли, че с тези хубави дрехи и дълбокия загар на волевото лице изглежда много красив.
Доротея беше облечена изцяло в черно, което изглеждаше уместно при дадените обстоятелства, но Кинг се досети, че това няма нищо общо с траура за семейния патриарх — издаваха я мрежестите чорапи, високите токчета и предизвикателното деколте.
Кинг отключи вратата на сградата и четиримата влязоха вътре. Когато се настаниха, той каза:
— Искрено съжаляваме за баща ти, Еди.
Озърна се към Доротея, но не добави нищо, защото видът й не насърчаваше подобни съболезнования.
— Още не мога да повярвам — каза Еди. — Мама беше там в десет, а в десет а, половина той вече е бил мъртъв.
— Реми не е видяла никого на излизане — каза Мишел.
— Е, онзи едва ли се е втурнал насреща й с викове „Сега ще убия мъжа ти“ — отбеляза раздразнено Доротея.
— Благодаря, че го изтъкна, Доротея — кротко я смъмри Еди. — Ако не можеш да кажеш нещо полезно, защо просто не продължиш да се цупиш?
Доротея изглеждаше готова да изтърси нещо хапливо, но успя да се удържи. Сведе навъсен поглед към пода и остана да седи с ръце в скута.
— С какво можем да ти помогнем, Еди? — попита Кинг.
Еди извади от куфарчето си вестник и посочи заглавието на първа страница. Кинг взе вестника и прегледа текста. Мишел четеше през рамото му.
Когато приключи, Кинг изглеждаше много разстроен.
— Как, по дяволите, се е добрала пресата до сведения за заплахите на Реми срещу Джуниър?
— Може би чрез Лулу — предположи Мишел. Или чрез майка й Присила. Прилича ми на типично нейна постъпка.
— Така или иначе — каза Еди, — сега целият град смята, че мама е поръчала убийството на Джуниър.
— Но в „Газет“ пише, че смъртта на Джуниър е свързана със серийните убийства — изтъкна Мишел.
Еди изморено се отпусна на стола.
— Това няма значение. Хората ще си мислят, че е платила на някого, за да го представи по този начин.
— Как го приема Реми?
— Съсипана е.
— Но нали не отрича, че е заплашвала Джуниър? — попита Кинг.
Еди стана предпазлив.
— Не искам да се хващаме за думите, Шон, но дори и да го е заплашвала, тя няма нищо общо със смъртта му.
— Не мога да контролирам хорските мисли.
— Знам, но просто си мислех…
— Какво искаш от нас, Еди? — кротко попита Мишел.
— Да, добре би било най-сетне да изплюеш камъчето — не се стърпя Доротея. — Тази сутрин имам уговорка за оглед на две къщи.
Без да й обръща внимание, Еди продължи мисълта си:
— Не може ли отново да поговорите с мама? Знам, че онзи ден дойдохте с Чип и тя ви отряза. Но ако дойдете пак, сигурен съм, че ще ви приеме. В момента се нуждае от събеседник.
— Какво точно би искала да ни съобщи? — попита Кинг.
— Не съм съвсем наясно — призна Еди. — Но поне ще научите и нейната гледна точка, а не само тия вестникарски клевети.
— Сигурен съм, че Чип и хората му ще се погрижат.
— С вас тя ще е по-спокойна. Между нас да си остане, но Чип и мама не се погаждат.
— Макар че той ти спаси живота?
— Не мога да го обясня. Но знам, че е истина.
— Той говори само хубави неща за нея.
— Май не бях съвсем ясен.
— Добре, ще поговорим с нея. Но повтарям, това няма да спре хорските клюки.
— Тъй като Еди продължава да го усуква — намеси се Доротея, — нека аз да говоря направо. Няма начин Реми да е имала нещо общо със смъртта на онзи човек. Но ако откриете кой е убил Джуниър, това ще сложи край на приказките.
— Точно така — потвърди Еди. — А тогава може да откриете и кой е убил татко.
— Значи смяташ, че е един и същ човек? — попита Кинг.
— Струва ми се твърде невероятно съвпадение, че Джуниър бе обвинен, че е извършил обир в дома на родителите ми, а после той и баща ми бяха убити почти по едно и също време.
— Идеята всъщност беше
— Ние също обмисляме този вариант — призна Кинг.
— Видя ли! — възкликна Доротея и посочи мъжа си с пръст. — Казвах ти 1.
— Добре, Доротея, добре — махна с ръка Еди. — Значи смяташ, че е възможно, Шон?
— Всичко е възможно — отвърна уклончиво Кинг. — Майка ти ще си бъде ли у дома днес?
— Да, но погребението е утре. Ще дойдат много хора.
— Тогава ще поговорим с нея по-късно. По кое време е погребалната служба?
— В два следобед. Поклонението ще бъде в Христовата църква, а погребението в Кензингтън. Поканени сте, разбира се.
Доротея се приведе напред.
— Имате ли вече следи, подозирате ли някого?
— Това е текущо разследване, Доротея — отвърна Кинг. — Не можем да коментираме.
— Просто си мислех, че ако ние ви помогнем, и вие ще споделите нещо — изтърси тя.