Игра на часове полностью

Когато Кайл слезе от апартамента си, посланието го чакаше върху капака на джипа. Той отвори плика, прочете написаното и на лицето му цъфна широка усмивка. Беше от клиентката с хапчетата, смахнатата ексхибиционистка, която си падаше по оръжия със заглушител. Предлагаше да се срещнат късно вечерта в един местен мотел. Дори бе посочила номера на стаята. Извиняваше се за стореното и искаше да се реваншира. Обещаваше му пет хиляди долара и което бе още по-интригуващо — консумация на онова, което бе очаквал да получи предния път. Искала го, така пишеше. Искала го безумно. Щяла да му остави незабравим спомен. И прилагаше още един стимул — десет банкноти по сто долара. Вероятно същите пари, от които го бе накарала да се откаже.

Той прибра банкнотите в джоба си, качи се в джипа и потегли. От схемата за изнудване нямаше никакъв резултат; явно се заблуждаваше кого е видял. Но сега изникваше тази нова възможност, пък и как можеше да изгуби, след като вече имаше хилядарка в джоба? Добре де, тя вероятно криеше някакъв коз, но не си я представяше пак да размаха пистолет. Защо ще му дава толкова много пари, ако не е искрена? Кайл си обеща да бъде много внимателен, но вярваше, че е дошъл най-щастливият ден от живота му. И се закани да бъде малко груб с нея, един вид отплата, задето го сплаши така. Обзалагаше се, че тя обича грубата игра. Е, кучката щеше да получи повече, отколкото се е надявала. Големият Кайл бе готов за атака.

Мишел и Бейли гледаха с бинокли как из цялата околност се разиграва сражението или по-скоро поредица от схватки — атаки, контраатаки и ръкопашни сблъсъци, които изглеждаха ужасно реалистични. При всеки оръдеен изстрел Мишел подскачаше, а Бейли се смееше.

— Зелена си още — подхвърли той на шега.

Колони мъже в сиво и светлокафяво връхлитаха, за да се сблъскат с други, облечени в синьо. Дори сред всичкия този пушек, изстрели, крясъци, оръдейни гърмежи, хаос, тропот и звън на саби Мишел ясно разбираше, че истинската битка е била далеч по-страшна. Поне по земята не се лееше кръв, нямаше разхвърляни човешки крайници, не отекваха ридания и предсмъртни стонове на тежко ранени войници. Най-тежко пострадалият, когото видя, беше с навехнат глезен.

Интересът й се засили, когато видя Еди и неговите свирепи спътници да изскачат вихрено от горичката, крещейки прочутия боен вик на бунтовниците. Посрещна ги залп на северняците и половината рухнаха мъртви или ранени. Еди не бе засегнат от първите изстрели и заедно с още дузина от хората си продължи напред. Той прескочи дървения бруствер, влезе в жесток ръкопашен бой с трима северняци и повали двамина. Мишел гледаше като омагьосана. Пред очите й Еди сграбчи единия си противник и го метна в храстите. Докато хората му наоколо падаха един след друг, Еди измъкна сабята си, размени няколко сложни удара с един северняшки капитан и накрая го прониза.

Гледката беше тъй реалистична, че когато Еди се завъртя да търси нов враг и бе застрелян от упор в корема, Мишел ахна и застина. Докато Еди се свличаше на земята, обзе я почти неудържимо желание да измъкне собствения си пистолет, да изтича напред и да застреля човека, който току-що бе убил Еди.

Завъртя се и срещна погледа на Бейли.

— Знам. И аз изпитах същото, когато го видях за пръв път да умира.

Няколко минути никой не помръдна и нервите на Мишел почнаха да се обтягат. Най-сетне Еди седна, наведе се и каза нещо на падналия до него, после стана и тръгна към Мишел и Бейли, които го посрещнаха с облекчение.

Той свали шапката и избърса потта от челото си.

— Беше поразително, Еди — каза Мишел.

— Ей, госпожо, недейте така. Да ме бяхте видели при Гетисбърг или Антайтам. Тогава наистина бях във форма.

И днес изглеждаше много добре, помисли си Мишел, но веднага си спомни предупреждението на Кинг — Еди беше женен. Нямаше значение, че жена му очевидно не дава пет пари за него.

— Откъде знаете кой умира и кой оцелява? — попита тя.

— Почти всичко е планирано предварително. Повечето инсценировки се провеждат от петък до неделя. В петък хората започват да се събират и генералите обикалят наред, обясняват какво им трябва, кой къде да застане, кой умира и кой не. Много зависи от това кой идва и с какво точно — коне, оръдия и тъй нататък. Почти всички тук имат опит, тъй че не им трябва дълъг инструктаж. А сраженията са разработени най-грижливо, поне в по-голямата си част; но винаги има място и за импровизация. Например онзи, когото метнах в храстите — това си беше отмъщение от моя страна. При последната битка негодникът ме халоса по главата с дръжката на сабята си. Уж без да иска. Цяла седмица ходих с цицина. Затова сега и аз, без да искам, го хвърлих в онези трънаци.

Мишел се озърна към „мъртъвците“, които все още не ставаха.

— Има ли някакво правило колко трябва да се лежи?