— Очевидно умее да лъже и макар че изглежда кротък, точно от такива трябва да се пазиш. Утре сутрин ще се заема с въпроса.
Силвия се усмихна.
— Приятно е поне веднъж и за мен да се погрижи някой.
Той отвърна на усмивката и се огледа.
— Тук имат превъзходна винарска изба. Ще разрешиш ли да поръчам нещо по-особено?
— Както вече казах, приятно е да се грижат за мен.
— Ако не ме лъже паметта, имат „Шато Дюкрю — Бокайу“ от 1982 година.
— „Дюкрю — Бокайу“? Малко съм зле с френския.
— Означава „хубави камъчета“ — поясни той, като я гледаше в очите. — Струва ми се подходящо.
Следващите два часа минаха много бързо, а разговорът се прехвърли от Кайл към по-лични теми.
— С Джордж редовно идвахме тук да празнуваме годишнината от сватбата — каза Силвия и се загледа през прозореца към увисналата в небето пълна луна.
— Хубаво място за празненство — отбеляза Кинг. — И аз доведох Мишел тук, когато открихме кантората.
— Лежах в болницата и бях толкова замаяна от лекарства, че узнах за смъртта му едва след два дни.
— За какво беше в болницата?
— Разкъсан дивертикул на дебелото черво. Джордж пое операцията. След като той се включи, работата стана малко по-сложна, реагирах зле на упойката и кръвното ми падна. Всъщност не е тема за маса, извинявай.
— Навярно е голямо натоварване за един лекар да оперира съпругата си.
— Тия операции бяха неговата стихия. Мисля, че той инстинктивно очакваше да е малко по-сложно, отколкото показваха изследванията, и излезе прав. Джордж беше най-добрият хирург в областта, дори сред най-добрите в национален мащаб. Не можех да се надявам на по-добър лекар.
Тя млъкна и попи сълзите си със салфетката.
Кинг се пресегна и стисна ръката й.
— Знам, че всичко това е било много мъчително за теб, Силвия. Искрено съжалявам, че е трябвало да го преживееш.
Тя въздъхна дълбоко и избърса очи.
— Все си мислех, че с времето ще го преодолея. Непрекъснато си повтарях, че такъв е животът. Всъщност казвам си го и всеки път, когато започвам аутопсия на убит човек. Смъртта, понякога дори незаслужената, жестока смърт, е част от живота. Не знам как бих изпълнявала задълженията си без тази мисъл.
Кинг вдигна чашата си към нея.
— Задължения, които изпълняваш извънредно добре.
— Благодаря. Приятно е, че някой оценява труда ми.
Тя го изгледа плахо.
— Какво? — попита той.
— Просто се чудех защо престанахме да се срещаме.
— И аз почвам да си задавам този въпрос.
Тя леко докосна ръката му.
— Може би трябва да поработим по въпроса.
— Може би — съгласи се Кинг.
Кайл кипеше от ярост. Беше пристигнал в мотела точно навреме, но когато почука, никой не му отговори. Изчака навън още трийсет минути да види дали жената ще дойде. Напразно. Тогава реши да почука отново. Може да беше заспала. Натисна дръжката на вратата. Заключено! Огледа се. Освен неговата на паркинга имаше само още две коли, при това далеч от тази част на мотела. Докато се качваше в джипа, наблизо спря нова кола. Кайл видя как отвътре излязоха едър, шишкав мъж и дребничка жена с къса поличка, която едва се крепеше на фантастично високи токчета. Без да го поглеждат, двамата се отправиха към една от стаите. Е, поне на някого щеше да му се отвори парашутът тази вечер. Кайл подкара обратно.
На връщане към апартамента си той обмисли няколко начина да открие жената и жестоко да я накаже за последната подигравка. Най-много го ядосваше, че се е разминал с петте хиляди долара.
Той спря на паркинга, затръшна вратата на джипа и изтича нагоре по стъпалата. Минаваше един след полунощ, а не бе получил нищо в замяна на загубения сън. Но щеше да й го върне тъпкано. Имаше онова, което й трябваше — още лекарства. Знаеше как да вземе надмощие. Щеше да иде в „Афродизиак“. Ако онази работеше там, щеше да разбере коя е. Ако ли не, щеше да иде в стаята, да й се развика, после да отстъпи привидно и да изчака кога ще напусне клуба. После можеше да я проследи и да узнае името й. С тези сведения в ръцете щеше да я притисне. Щом можеше да си позволи хиляда долара за лекарства, които струваха едва петдесет, значи можеше и да му плати за мълчанието.
Докато отвори вратата на апартамента си, планът му бе разработен почти напълно. Още утре щеше да пристъпи към изпълнението.
Той влезе в спалнята и щракна бутона на лампата. Но тя не светна. Пак проклетата крушка. После Кайл зърна раздвижване върху леглото. Тя! Тук, в апартамента му. Лежеше, завита само с чаршаф. Дори и в тъмното той различи шала и очилата, които винаги носеше.
— Какво правиш тук, по дяволите? Чаках в мотела почти цял час.
Изобщо не се сети да я попита откъде знае адреса му.
Вместо отговор тя седна и остави чаршафа да се отпусне леко от голите й рамене. От тази гледка кръвта му заигра и той бързо забрави гнева си. После жената изкусително придърпа чаршафа нагоре по бедрата си, които също бяха голи. Кайл усети как възбудата му нараства, когато тя му направи знак да се приближи.
— Този път без пистолети, нали? — едва избъбри той.
Тя кимна, после посочи писалището до стената. Кайл пристъпи натам и видя разпръснатите отгоре пари.
