— Справедливо ли ви се вижда двама души да загинат така?
— Нима един не толкова кървав начин би ви се сторил по-приемлив? Справедливостта е изкуствено творение на гледната точка, а не универсална стойност. Няма да си правя труда да показвам скръб, каквато всъщност не изпитвам — както навярно и вие, колкото и да ви се иска обратното. Но ако предпочитате, може да запазим минута мълчание.
— Няма да е нужно.
— Разбира се, че не. Нужно е само ако човек не е в състояние да каже нищо ценно. Когато мълчат, дори глупците могат да изглеждат умни в продължение на една минута. Тревожи ли ви нещо друго, Мартин?
— Полицията като че ли смята, че аз имам нещо общо със станалото. Разпитваха ме за вас.
Корели кимна безгрижно.
— Полицията трябва да си върши нейната работа, а пък ние — нашата. Съгласен ли сте да сметнем темата за приключена?
Кимнах бавно. Той се усмихна.
— Преди малко, докато ви чаках да дойдете, си дадох сметка, че двамата с вас не сме провели един малък реторичен разговор. Колкото по-бързо го махнем от главата си, толкова по-скоро ще можем да пристъпим към същината — рече Корели. — Бих искал като начало да ви попитам какво означава вярата за вас.
Размислих няколко мига, преди да отговоря.
— Никога не съм бил религиозен. Вместо да вярвам или да не вярвам, по-скоро се съмнявам. Съмнението е моята вяра.
— Много благоразумно — и много буржоазно. Но с тези уклончиви отговори няма да спечелите играта. Защо, според вас, в хода на историята възникват и отмират всевъзможни вярвания?
— Не зная. Предполагам, че поради фактори от социално, икономическо или политическо естество. Разговаряте с човек, който е престанал да ходи на училище на десетгодишна възраст. Историята не е силната ми страна.
— Историята е отпадната яма на биологията, Мартин.
— Струва ми се, че в деня, когато са преподавали този урок, не съм бил в час.
— Този урок не се преподава в класните стаи, Мартин. Този урок го научаваме от разума и от наблюдението на реалността. Този урок никой не ще да го учи и именно поради това ще трябва да го анализираме по-внимателно, за да можем да си свършим добре работата. Всяка делова възможност произтича от това, че някой друг е неспособен да разреши някакъв прост и неизбежен проблем.
— За религия ли говорим, или за икономика?
— Предоставям на вас да изберете терминологията.
— Ако ви разбирам правилно, вие намеквате, че религията, вярата в митове, идеологии или свръхестествени легенди, е последица от биологията.
— Ни повече, ни по-малко.
— За един издател на религиозни текстове този възглед е донякъде циничен — отбелязах аз.
— Този възглед е професионален и безпристрастен — уточни Корели. — Човешкото същество вярва така, както диша — за да оцелее.
— Ваша ли е тази теория?
— Това не е теория, а статистика.
— Струва ми се, че поне три четвърти от хората по света няма да се съгласят с това твърдение — изтъкнах аз.
— Естествено. Ако бяха съгласни с него, нямаше да са потенциални вярващи. Никой не може да бъде действително убеден в нещо, в което не му се налага да вярва по чисто биологична повеля.
— Значи искате да кажете, че в нашата природа е заложено да живеем в заблуда?
— В нашата природа е заложено да оцеляваме. Вярата е инстинктивен отговор на аспекти от битието, които не можем да си обясним другояче, независимо дали става дума за нравствената пустота, която забелязваме във вселената, неизбежността на смъртта, тайната на произхода на нещата и смисъла на собствения ни живот, или пък липсата на смисъл. Това се първични аспекти, които се отличават с изключителна простота, но нашите собствени ограничения ни пречат да отговорим по един недвусмислен начин на тези въпроси — ето защо прибягваме до емоционален отговор, като един вид защитен механизъм. Това си е чисто и просто биология.
— В такъв случай за вас всички вярвания и идеали не са нищо повече от художествени измислици.
— Всяко тълкувание или наблюдение на реалността по необходимост е измислица. В тоя случай проблемът се корени в това, че човекът е животно с морални разбирания, захвърлено в една аморална вселена и обречено на съществуване, което има край и е лишено от друг смисъл, освен да увековечи естествения кръговрат на своя вид. Невъзможно е да се оцелее в едно удължено състояние на реалността — поне за човешкото същество. Прекарваме голяма част от живота си, сънувайки, особено когато сме будни. Както вече ви казах, става дума за чиста биология.
Въздъхнах.
— И след всичко това искате от мен да съчиня един мит, който да кара наивниците да падат на колене и да ги убеждава, че са видели светлината, че съществува нещо, в което да вярват, за което да живеят, да умират и включително да убиват.
— Именно. Не искам от вас да съчинявате нещо, което досега да не е било съчинено под една или друга форма. Искам само да ми помогнете да напоя жадните.
— Това е похвално и благочестиво намерение — казах аз с ирония.
— Не, това е чисто и просто търговско предложение. Природата е един гигантски свободен пазар. Законът за търсенето и предлагането е факт, съществуващ на молекулярно ниво.
