— Може би ще трябва да си потърсите някой интелектуалец за тази работа. Като говорим за молекулярни и търговски факти, уверявам ви, че повечето от тия хора не са виждали сто хиляди франка накуп през целия си живот и бас държа, че ще са склонни да продадат душата си — или дори да си измислят такава — за една малка част от тази сума.
Металният блясък в очите му ме наведе на мисълта, че Корели се кани да ми изнесе поредната от своите груби кратки проповеди. Извиках в съзнанието си изплатената сума, която почиваше в моята сметка в Испано-колониалната банка, и си казах, че за сто хиляди франка човек спокойно може да понесе една литургия или даже цял сборник от проповеди.
— Интелектуалецът обикновено е човек, който не блести особено тъкмо с интелекта си — отсъди Корели. — Той сам си приписва това определение, за да компенсира природното безсилие, което долавя в своите способности. Това е отколешната и безспорна истина на поговорката „кажи ми с какво се фукаш и аз ще ти кажа какво ти липсва“. То е нещо обичайно, което съзираме навсякъде край нас. Невежият винаги се представя за познавач, жестокият — за милосърден, грешникът — за вода ненапита, лихварят — за благодетел, тесногръдият — за патриот, арогантният — за скромен, пошлият — за изтънчен, а глупецът — за интелектуалец. Всичко това отново е дело на природата, която далеч не е онази силфида, възпявана от поетите, а по-скоро една жестока и ненаситна майка, принудена да се изхранва от създанията, които ражда неспирно, за да продължи да живее.
Усетих, че вече почва да ми се гади от Корели и неговата поетика на безмилостната биология. Бях смутен от едва сдържания плам и гняв, с които бяха пропити думите на издателя, и се запитах дали във вселената имаше нещо, което да не му се струва отблъскващо и жалко, включително и моята личност.
— Би трябвало да изнасяте вдъхновяващи сказки в училищата и енорийските църкви на Цветница. Ще имате изумителен успех — подметнах аз.
Корели се изсмя студено.
— Не сменяйте темата. Аз търся обратното на един интелектуалец — ще рече, търся интелигентен човек. И вече съм го намерил.
— Ласкаете ме.
— Нещо повече, плащам ви. И то много добре, а това е единственото истинско ласкателство в тоя курвенски свят. Никога не приемайте почести, които не са отпечатани на гърба на чек. Празните почести облагодетелстват само онзи, който ги дава. И тъй като ви плащам, очаквам да ме слушате и да следвате указанията ми. Повярвайте ми, нямам никакъв интерес да ви карам да си губите времето. Докато сте на заплата при мен, вашето време е и мое.
Говореше вежливо, но стоманеният блясък в очите му не оставяше място за съмнения.
— Не е нужно да ми го напомняте на всеки пет минути.
— Простете моята настойчивост, приятелю Мартин. Ако ви досаждам с всички тези словоизлияния, то е само за да приключа с тях колкото се може по-скоро. Това, което искам от вас, е формата, а не съдържанието. Съдържанието винаги е едно и също и е измислено, откакто съществуват човеците. Отпечатано е в сърцата им като сериен номер. От вас искам да намерите интелигентен и съблазнителен начин да отговорите на въпросите, които всички си задаваме, и да го направите чрез един собствен прочит на човешката душа, като приложите на дело своето изкуство и професионалния си опит. Искам да ми донесете разказ, който да пробужда душата.
— Нищо повече…
— И нищо по-малко.
— Говорите за манипулиране на чувства и емоции. Няма ли да е по-лесно хората да бъдат убеждавани с помощта на рационално изложение, написано просто и ясно?
— Не. Невъзможно е да водиш рационален диалог с някого относно вярвания и идеи, които той не е придобил чрез разума си — независимо дали говорим за Бог, за расата или за патриотичната гордост. Ето защо се нуждая от нещо по-мощно от едно обикновено реторично изложение. Нуждая се от силата на изкуството, на постановката. Ние си мислим, че разбираме думите на една песен, но онова, което ни кара да повярваме или да не повярваме в тях, е музиката.
Опитах се да преглътна цялата тази галиматия, без да се задавя.
