Поиграх си с последното ми останало роло.
— Такова убийство предполага лична връзка.
— Добре. Но ние дори не сме сигурни, че убиецът е Халил.
— Да. Това е предположение на Интерпол. Те са го следили. Вчера, докато вие с Джак бяхте на „Кенеди“, прегледах половин тон документи. Не открих почти нищо от Скотланд Ярд, следствения отдел на военновъздушните сили и нашите приятели от ЦРУ. И нищо от ФБР, което трябва да е пратило група да разследва убийствата на Хамбрехт и учениците. Защо липсва тази информация?
— Може да си я пропуснал.
— Пратих искане до архива на командния център и все още чакам.
— Не ставай параноик.
— Ти пък не бъди толкова доверчива.
Тя се замисли.
— Не съм.
Според мен бяхме стигнали до мълчаливо съгласие, че нещо тук смърди, но агент Мейфилд нямаше намерение да го изрече гласно.
Мадам ми поднесе сметката, която аз предадох на мадмоазел и тя плати в брой. Пет точки. Мадам й върна ресто от чантичката си, също като в Европа. Гот, а?
Излязохме, спрях такси и се качихме.
— Федерал Плаза двайсет и шест — казах аз.
Шофьорът си нямаше представа къде е това. Упътих го.
— Откъде си? От Албания.
В детството ми все още имаше таксиметрови шофьори от стара царска Русия, всички някогашни благородници, ако човек вярваше на приказките им. Поне познаваха града.
Известно време поседяхме в мълчание, после Кейт каза:
— Навярно трябва да се прибереш у вас и да се преоблечеш.
— Може. Аз съм на няколко преки оттук. Почти сме съседи.
Тя се усмихна, замисли се и отвърна:
— По дяволите. Никой няма да забележи.
— В сградата има петстотин детективи и агенти от ФБР. Не мислиш ли, че ще забележат?
Кейт се засмя.
— На кой му пука?
— Ще влезем поотделно.
Тя ме хвана за ръка и доближи устни до ухото ми.
— Майната им.
Целунах я по бузата. Ухаеше приятно. Изглеждаше приятно. Харесвах гласа й.
— Откъде си? — попитах я аз.
— Отвсякъде. Аз съм феберейско чадо. Татко се пенсионира. Роден е в Цинцинати. Мама е от Тенеси. Постоянно се местехме. По едно време даже живяхме във Венецуела. ФБР има много хора в Южна Америка. Хувър се е опитвал да измъкне Южна Америка от ЦРУ. Знаеш ли го?
— Да, струва ми се. Добрият стар Хувър.
— Според баща ми никой не го разбирал.
— Съчувствам му.
Тя се засмя.
— Родителите ти гордеят ли се с теб? — попитах я.
— Естествено. А твоите? Живи ли са?
— Живи и здрави в Сарасота.
Кейт се усмихна.
— И?…, Обичат ли те? Гордеят ли се с теб?
— Абсолютно. Прякорът ми в семейството е Черната овца.
Тя се засмя. Две точки.
Известно време Кейт помълча, после рече:
— Имах продължителна връзка с друг агент, който работеше на друго място. Радвам се, че с теб сме съседи. По-лесно е. И по-добре.
Като си помислих за собствената си връзка с Бет Пенроуз и брака си, не бях сигурен, че е по-добре. Но отвърнах:
— Разбира се.
Тя продължи с откровенията.
— Харесвам по-възрастни мъже.
Предполагам, че имаше предвид мен.
— Защо?
— Харесват ми мъжете от предишното поколение. Като баща ми.
Когато мъжете са били мъже.
— Като Атила.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Нищо им няма на мъжете от твоето поколение, Кейт. Проблемът е в работата и колегите ти. Те също навярно са си нормални, но работят за федералното правителство, което е станало много странно.
— Възможно е. Джак например е готин. По-възрастен е и през повечето време се държи нормално.
— Да.
— Обикновено не се хвърлям в обятията на първия срещнат.
— Свикнал съм.
Тя се засмя.
— Добре, стига признания след закуска.
— Съгласен.
Продължихме с общи лафове — от ония неща, дето преди трийсет години се приказваха преди чукане. Страната се е променила, предимно за добро, струва ми се, но тая работа със секса е станала по-объркана. Може просто аз да съм се объркал. Излизал съм с жени, които изповядват новата стара концепция за целомъдрие и свенливост, както и с такива, които сменят жребците по-често от носните си кърпички. И винаги ми е било трудно да определям от пръв поглед коя каква е. На жените им е по-лесно — всички мъже са свини. Проста работа.
Както и да е, в присъствието на цивилни не биваше да разговаряме по секретни въпроси, даже да са албански таксиметрови шофьори, които се преструват, че не знаят английски и нямат представа къде е Федерал Плаза — затова си приказвахме за общи неща и се опознавахме. Предложих да слезем от таксито една пряка преди целта си и да отидем на работа поотделно, но Кейт отвърна:
— Не, така е забавно. Да видим кой ще ни забележи и ще се подхили. Пък и не сме направили нищо лошо.
ФБР, разбира се, не е като повечето частни работодатели, нито дори като НЙПУ, и следи за възможни сексуални конфликти и проблеми. Забележете, че Мълдър и Скъли още не са се оправили. Чудя се дали изобщо ще се изчукат. Така или иначе, аз работех на временен договор, така че това не беше мой проблем.
Таксито стигна на Федерал Плаза преди 09:00 и аз платих а шофьора.
