Признаването на повелителя от страна на елита този път намира израз в един особен жест. Щом долавя, че съпротивата е сломена, че е възникнало доверие и разбирателство и е свършил най-трудното, за Кнехт настава час да си избере Сянка и всъщност той никога не се е нуждаел повече от помощник и едно отпускане така, както в оня момент след спечелената битка, след почти свръхчовешките усилия, когато изведнъж се чувства сравнително свободен; мнозина вече тъкмо на това място от пътя си се свличат от умора, Кнехт се отказва от правото на избор от средата на кандидатите и моли репетиторите по собствен избор да излъчат и му поставят на разположение Сянка. Елитът, още под впечатлението от участта на Бертрам, се заема с това начинание с удвоена сериозност, след много заседания и тайни допитвания прави избора си и предлага на магистъра един от най-добрите свои членове за заместник, който до назначаването на Кнехт минава за най-перспективния кандидат за най-високата длъжност.
Действително най-трудното бе превъзмогнато, пак можеше да си позволи разходки и занимания с музика и с времето отново да помисли за четене, да открие възможност за приятелството с Тегулариус, от време на време за размяна на писма с Феромонте, а понякога дори за половин свободен ден и по някоя краткотрайна отпуска за пътуване. Но всички тези приятни неща биха били благотворни за друг, не за досегашния Йозеф, смятал се за прилежен играч на стъклени перли и относително добър касталиец и въпреки това не прозирал глъбините на касталийския ред, живял тъй безобидно, егоистично, тъй по детски отдаден на играта, тъй невъобразимо зает с личното и безотговорен. Веднага му хрумнаха присмехулно предупредителните думи, които веднъж трябваше да чуе от майстор Томас, след като огласи желанието си още известно време да поживее като свободен студент.
— Известно време, колко дълго е това? Ти още говориш с езика на студент, Йозеф.
Това се случи преди няколко години; с удивление и дълбока страхопочит го беше слушал той, а също и с тръпка на ужас пред безличното съвършенство и овладяност на този човек и бе усетил как Касталия посяга и към него самия и иска да го погълне, за да го направи някога може би такъв един Томас, майстор, владетел и слуга, едно съвършено оръдие. А сега беше на мястото, на което бе стоял той, и когато говореше с някой от своите репетитори, тези умни, врели и кипели играчи и застъпници на частните изследвания, един от усърдните и високомерни принцове, виждаше в него друг, тайнствено красив, чуден и вече надживян свят, точно както магистър Томас бе гледал към неговия скромен студентски свят.
Първоначално изглеждаше, че приемането на магистърската длъжност носи повече загуба, отколкото печалба, то почти бе изтощило силите и ограбило личния живот, всички навици и любими занимания глъхнеха, в сърцето се промъкваше хладна тишина, а в главата някакъв шемет като при пренапрягане, но въпреки това с времето настъпваше бодрост, едно опомняне и привикване и дори се появиха нови впечатления и преживявания. След победната битка най-голямото от тях беше — доверчивото и приятелско сътрудничество с елита. В обсъжданията със Сянката, в работата с Фриц Тегулариус, комуто за опит бе възложил да помага при кореспонденцията, в последователните изследвания, проверки и добавки към бележките и другите записки за учениците и сътрудниците, оставени от неговия предшественик, с бързо засилваща се любов Кнехт привикна към елита, когото смяташе, че познава много добре, чиято същност обаче, както и цялото своеобразие на селището на играчите и неговата роля в касталийския живот едва сега му откриваше действителното си значение. Наистина няколко години Йозеф принадлежеше към този елит и към репетиторите, към това колкото естетическо, толкова и честолюбиво селище на играчите, във Валдцел дори се чувстваше част от него. Сега обаче той не беше просто някаква част, не просто живееше задушевно с тази общност, а имаше чувството, че е ум, съзнание и съвест на общността, чиито вълнения и съдби не само съпреживяваше, а ръководеше, отговорен за тях. В един възвишен час към края на някакъв курс за обучение на начални учители по играта веднъж той произнесе следното:
