И виждаме този жив, поради темперамента на отеца нерядко издигащ се до бурен спор, обмен да носи плодове и след години и чак до края на Кнехт да не замира влиянието му. От друга страна, цялото по-късно държане на отеца показва колко внимателно е следял изложенията на Кнехт и колко основно чрез тях е познал и признал Касталия. На тези двама мъже се дължи съществуващото и до днес разбирателство, започнало с благосклонен неутралитет и осъществяван при случай научен обмен, с времето довели до действително сътрудничество и съюз между Рим и Касталия. Дори накрая отецът пожелал да бъде въведен в теорията на играта на стъклени перли, към която отначало се отнасял с насмешка, защото явно доловил, че там трябва да се търси тайната на ордена и, тъй да се каже, неговата вяра или религия, които все пак приел, да навлезе в този досега познат му само по слухове свят, който не му бил много приятен, вървял към него, решен да стигне до центъра му по своя колкото внушителен, толкова и хитър начин и макар да не станал играч на стъклени перли, за което бездруго бил твърде стар, то духът на играта и ордена едва ли някога извън Касталия са спечелили друг, по-сериозен и скъп приятел освен великия бенедиктинец.
Понякога, когато Кнехт след изтичането на времето за работа се сбогуваше, отецът му даваше да разбере, че тази вечер неговият дом е отворен; след напрежението на лекциите и дискусиите настъпваха мирни часове, в които Йозеф често донасяше своя клавикорд или цигулката, тогава старият сядаше на пианото в меката светлина на една свещ, чийто сладникав восъчен дъх изпълваше малката стая заедно с музиката на Корели, Скарлати, Телеман или Бах, която те се редуваха да свирят поотделно или изпълняваха заедно. Старият господин си лягаше рано, докато Кнехт, ободрен от малката музикална вечерна молитва, удължаваше работното си време до границата на позволеното от правилника и през нощта.
През тези години освен със своето учение при отеца и преподаването нему, със спокойно водения курс по играта в манастира и от време на време с някое събеседване по китайски с абат Гервазиус Кнехт беше зает и с още една наистина широка дейност; той вземаше участие, след двата пропуснати случая, в годишните състезания на валдцелския елит. При тези състезания, въз основа на три до четири предписани главни теми, трябваше да бъдат разработени проекти за игри на стъклени перли, отдаваше се значение на новите, смели и самородни свързвания на темите, изложени с пределна чистота на формата и калиграфия, и при този единствен повод на състезателите се позволяваше да прекрачват канона, а това ще рече, имаха право да си служат с нови, още невключени в официалния кодекс и богатството от йероглифи шифри. Благодарение на това след голямата тържествена публична игра състезанието бе най-вълнуващото събитие в селището на играчите и едновременно надпревара на кандидатите с най-сериозни изгледи за успех при въвеждането на нови знаци в играта и въобразимо най-високото, много рядко връчваното отличие се състоеше в следното: не само една игра на победителя да бъде представена като най-добрата за включване в тържествата за годината, но и предложенията му за обогатяване на граматиката и езиковото богатство на играта да бъдат приети в нейния архив и езикова съкровищница. Някога, преди двадесет и пет години, великият Томас фон дер Траве, сегашният Magister Ludi, бе удостоен с рядката чест, заради своите абревиатури за алхимичното значение на зодиите, а и по-късно магистър Томас бе допринесъл за опознаване и въвеждане на алхимията като един от най-богатите тайни езици в играта. Засега Кнехт се отказва от използването на нови стойности в играта, каквито той, както всеки кандидат, има готови, по-нататък се възползва от случая да изложи познанията си върху психологическите методи на играта, нещо, към което всъщност е по-склонен; той изгражда една игра с действително модерна и индивидуална структура и тематика преди всичко благодарение на прозирно ясна класическа композиция, строго симетрична, орнаментирана само с мярка и проведена в духа на старите майстори, на старата прелест. Може би към това го тласка отдалечаването от Валдцел и архива на играта, може би е някакъв неудържим порив на неговата сила и времето му, повлиян от историческите изследвания, а може би го ръководи повече или по-малко осъзнатото желание така да стилизира своята игра, че тя да отговори най-пълно на вкуса на неговия учител и приятел, на отец Якобус; ние не знаем това.
