— Има логика — кимна Ричър. — Някоя отдалечена ферма с хамбари и всичко останало. Достатъчно място за прибиране на автомобили, достатъчно пространство за склад. И за спални помещения. За много спални помещения. Нямам представа от колко души се състоят две средни по големина групи.
— Не е нужно да са много — поклати глава Делфуенсо. — Понякога и половин дузина са достатъчни. Но може да бъдат и петнайсет-двайсет. Според мен общата цифра е между дванайсет и четирийсет.
— Предостатъчно — въздъхна Соренсън. — Не мислите ли?
Ричър замълча. Разполагаха с осемдесет и осем патрона. Това беше всичко. А според една статистика, с която се беше запознал малко преди да напусне армията, в пехотата за ликвидирането на един противник се изразходваха средно петнайсет хиляди патрона. Ако това бе вярно, за четирийсет души щяха да им трябват около шестстотин хиляди патрона. А не осемдесет и осем. От което следваше, че трябва да бъдат доста по-съобразителни и по-точни от средностатистическия пехотинец.
Шосе 65 напълно отговаряше на статута си. Въпреки че дължината му беше близо петстотин километра и пресичаше целия щат, то не се различаваше от всеки друг второстепенен път. Може би беше малко по-широко и с по-добра настилка, но с това се изчерпваха всичките му предимства. Още в самото си начало прекосяваше пълноводната река Мисури по солиден метален мост, който може би беше единствената забележителност по цялото му протежение. След това се превръщаше в съвсем обикновен и скучен път, който чезнеше в мрака — нито съвсем прав, нито изпълнен със сериозни завои.
— Намираме се на около шестнайсет километра южно от обекта — обади се Соренсън. — Нямам представа за коя страна на пътя говореше онова хлапе от „Макдоналдс“. Не знам дали най-напред ще видим бензиностанцията на „Тексако“, супермаркета на „Лейсис“, или ще се натъкнем директно на „Макдоналдс“.
Делфуенсо изключи светлинната сигнализация, а седем-осем километра по-късно започна да намалява скоростта. След още три изгаси и фаровете. Светът наоколо моментално се превърна в синкава влажна мъгла, в която нямаше светеща реклама на „Тексако“, нямаше отблясъци от витрините на супермаркет, нито червени неонови тръби, нито жълто М.
— Продължавай — обади се Соренсън.
Делфуенсо се подчини, намалявайки скоростта до трийсетина километра в час. Не беше толкова трудно да кара без фарове, тъй като жълтата осова линия на пътя изпъкваше достатъчно добре. Имаха някаква видимост и отпред. Ограничена, разбира се, но напълно достатъчна за скорост от трийсет километра. Някои хора тичаха по-бързо.
Все още не се виждаше нито „Тексако“, нито „Лейсис“, нито „Макдоналдс“. Ричър въртеше глава, опитвайки се да улови всичко встрани от пътя. Но полето беше тъмно и пусто. Нищо за отбелязване. Никаква осветена табела с надпис
Но наоколо не се виждаше нищо подобно.
— Май сме се объркали — въздъхна Делфуенсо.
— Не, това е пътят — каза Соренсън. — „Лейсис“ със сигурност е някъде пред нас.
— Точни ли са винаги тези компютърни карти?
— Джипиесът на правителството е много точен. Което означава, че точка Б е някъде пред нас.
— Запомни това, в случай че се наложи да говориш с Куонтико — каза Ричър на Делфуенсо. — Предай им, че най-подходяща за кацане е базата „Уайтман“.
— Да говоря с Куонтико? — обърна се да го погледне тя. — Тоест, ако се провалим и аз съм единствената оцеляла?
— Очевидно са възможни различни изходи.
— И това е един от тях?
— Изходите са няколко. Можем да се провалим и без оцелели.
66
Очакваха да забележат сияние поне от два-три километра. Оказа се, че едва не подминаха „Макдоналдс“ просто защото не работеше нощем. Също като „Лейсис“ и „Тексако“.
Бензиностанцията приличаше на призрачен кораб. Без никаква светлина. Супермаркетът представляваше мрачен бетонен куб, а без жълто-червения неон „Макдоналдс“ не се различаваше от заведенията с евтин наем, работещи само денем.
— Чух виковете на управителя в слушалката — рече Соренсън. — Казваше, че е време за чистене. Предполагам, че почистват, преди да затворят, нали?
— Питам се къде е точка Б — мрачно отвърна Ричър.
* * *
Соренсън повтори играта с двата телефона. Калибрира ги спрямо междущатската магистрала, сложи ги един до друг и повтори операцията. След това бавно изпусна въздуха от гърдите си.
— Ако сайтът на супермаркета е точен, точка Б се намира на около километър и половина северно от тук.
— Значи някъде в полето — каза Ричър.
— Ферма — промърмори Делфуенсо. — През цялото време бях сигурна, че става въпрос за ферма.
