Това беше добрата новина. Всички останали бяха лоши. Пред тях се издигаше бетонна стена, дебела поне три метра. Вляво, вдясно и отзад стените бяха от шперплат, дебели около сантиметър. А зад тънката и евтина врата без ключалка се намираха четиримата противници, които знаеха къде точно да ги търсят.
— Дори не им се налага да влизат — промърмори Ричър. — Могат да стрелят направо през стените или вратата.
— Знам — кимна Маккуин.
Точно това се случи. Почти веднага. Първият куршум проби вратата и откърти заплашително голям къс шперплат, който профуча на два сантиметра от Маккуин. Вторият дойде откъм стената. Парчето шперплат беше почти идентично с първото, но разбито на ситни трески от куршума, който влетя директно в помещението. Една от треските поряза ръката на Ричър, точно над дланта. Общо взето, нищо работа, но от раната потече обилна струйка кръв. Той направи крачка напред, пъхна цевта на глока в дупката и натисна спусъка. Стреля два пъти, леко извивайки дулото. Маккуин стори същото през вратата. Разнесе се тропот на бягащи крака.
Временно затишие, нищо повече.
Ричър се приближи до страничната стена, вдигна крак и ѝ нанесе силен ритник. По начина, по който пожарникарите разбиват вратите. Стената пропука, но издържа. А той си даде сметка, че могат да си пробият път и с ритници, ако се наложи. Но в момента нямаше смисъл да го правят, защото се намираха от погрешната страна на коридора. Всички врати със сини кръгчета бяха от другата страна. Бавното и шумно прехвърляне от един капан в друг нямаше да им донесе абсолютно нищо.
Лоша работа.
Която скоро стана още по-лоша.
Доловиха глух грохот на дизелов мотор. Идваше от външния портал, в дъното на трийсет-метровия входен тунел. Ричър си представи как се задейства стартерът на големите дизели, а двете половини на тежкия портал започват да се оттеглят по релсите си и пролуката помежду им бавно се разширява. Все още беше твърде рано за Куонтико. Отрядът със сигурност беше още във въздуха. Някъде над Мисури, а може би вече захождаха за кацане на базата „Уайтман“. Но разстоянието от там до този бункер беше сто километра, а на тях тепърва им предстоеше сложна подготовка.
Следователно не беше тежката кавалерия.
По-скоро още от лошите.
— Пристигат подкрепления — подхвърли той.
Маккуин кимна, но не каза нищо.
— Колко са според теб?
— Може да са дузини, може и стотици — отвърна Маккуин. — Те са цяла мрежа. В наши дни всичко е копродукция.
— Ясно — кимна Ричър.
— Много съжалявам — добави Маккуин. — Благодаря ти за всичко, което се опита да направиш.
Стиснаха си ръцете в мизерната шперплатова стаичка. От китките на Маккуин продължаваха да висят парчета въже, а от ръката на Ричър продължаваше да капе кръв.
Дизелите отново забучаха. Външният портал се затваряше, за да се отвори вътрешният. Древните прекъсвачи все още работеха.
— Предполагам, че ще ги доведат направо тук — каза Маккуин.
— Прав си — кимна Ричър. — Но няма смисъл да ги чакаме. Нека ги накараме да се потрудят.
— Трябва да се прехвърлим в третата камера. Едва ли ще проявят голямо желание да стрелят там.
Ричър отново кимна. Мястото на плоските платформи, натоварени с гигантските жълти контейнери. Нашарени с предупредителни знаци за наличието на радиоактивни вещества.
— Каквото и да се случи, не спирай да ме изчакваш — рече той. — По-добре един от нас да успее да се измъкне вместо никой.
— Същото важи и за теб — кимна Маккуин.
— Аз тръгвам пръв. Наляво, после по диагонал. Ти тръгни надясно.
— Искаш ли си колта?
— Не, задръж го. Запомни, че дава отклонение надолу и вляво.
Ричър пожертва полупразните пълнители на глока, заменяйки ги с един пълен. Седемнайсет патрона, плюс един в цевта. Кръвта му оцвети част от тях. Нормално. Някой някога беше казал, че смисълът на живота е в неговия край. И наистина беше така. Никой не живееше вечно. Лично той никога не забравяше, че рано или късно ще умре. Като всеки човек. Но някак не можеше да си го представи. Нито времето, нито мястото, нито дребните детайли.
Усмихна се и подхвърли:
— На три?
Маккуин кимна.
— Едно.
Дизелите забучаха по-силно. Отваряше се вътрешният портал.
— Две — рече Маккуин.
Ричър направи крачка към прага, посипан с трески.
— Три.
