— Принуден съм да призная, че това е един изключително цивилизован арест. Бих казал, че никога не съм срещал подобна любезност. Ако не броим пищова, разбира се. Но той не ти трябва. Къде, по дяволите, мога да избягам?
— Съжалявам, но пистолетът ми е нужен. Ти си официално заподозрян. Освен това разполагаш с ценна информация. Сигурна съм, че моят шеф би предпочел да изтрие цялата тази работа от главите на всички служители от Оперативното бюро в Омаха, но вече е късно. По тази причина той трябва да има някакъв резултат от нощната дейност, която развиваме. Или заподозрян, или свидетел. Ти си едното, а може би и другото.
— Какво ще стане, ако откажа да пътувам до Омаха?
— Тя ще почака.
— Коя?
— Жената във Вирджиния. А може би няма. Може би отдавна е забравила за теб. Но в момента това няма значение, защото не е на дневен ред.
— Не мислех за Вирджиния — поклати глава Ричър. — Права си, че проблемът е замразен. Мислех за Айова. Тук и сега. От тук тръгва следата. Имам предвид отпечатъците от онези гуми.
Ричър се обърна и погледна калта на банкета, която беше широка почти метър. Но не успя да види това, което искаше.
— Какво си въобразяваш, по дяволите? — повиши тон Соренсън. — Във филм ли се снимаш? Ти си цивилен гражданин, това разследване не е твое. А вече не е и мое. Забрави ли, че изгубихме заложницата? Една невинна жена. Една
— Следата ще изстине още преди да пристигне екипът, за който говориш — поклати глава Ричър.
— Няма какво да направим по този въпрос.
— Напротив, има. Да престанем да губим време и да започваме отначало.
— А случайно да имаш застраховка срещу безработица?
— Нямам.
— И аз нямам. Затова не ме включвай в шантавите си схеми, ако обичаш!
— Добре. В такъв случай бих могъл да започна сам.
— Как? Ти си цивилен. Освен това си сам, не разполагаш с ресурси. Какво можеш да направиш?
— Мога да ги открия.
— Защото?
— Защото и друг път съм откривал хора.
— А след това какво?
— Мога да ги накарам да си платят за грешките.
— Око за око?
— Техните очи не ме интересуват.
— Не мога да позволя подобно нещо. Това би било престъпление. Трябва да има редовен процес. Законът е над всичко. Такава е цената на цивилизацията.
— Цивилизацията да върви по дяволите. Аз харесвах Делфуенсо. Беше симпатична жена. Смела, умна и твърда. Докрая разсъждаваше както трябва, въпреки че цяла вечер беше работила гадната си работа.
— Не оспорвам нищо от това.
— Те отвориха погрешната врата, Джулия. И затова ще си получат заслуженото.
— От теб? Как така? Кой си ти да раздаваш правосъдие?
— Някой трябва да го направи. Може би вашата служба?
Соренсън не отговори.
— Приемам мълчанието ти за „не“ — подхвърли Ричър.
Соренсън сви рамене, после неохотно кимна.
— Трябва да проведа още един разговор — каза тя.
— С кого?
— С един окръжен шериф от Небраска. Дъщерята на Делфуенсо ще се събуди всеки момент.
— Съжалявам.
— По тази причина трябва да ти сложа белезниците и да те вкарам отзад в колата.
— Няма да стане.
— Това не е игра, Ричър!
— Скоро ще завали и ще изгубим следите от гумите.
— Обърни се и сложи ръцете си зад гърба.
— Имаш ли фотоапарат?
— Какво?
— Фотоапарат — повтори Ричър. — Имаш ли?
— Защо ти е?
— Трябва да направим снимки на отпечатъците. Преди да завали.
— Обърни се! — повиши тон Соренсън.
— Дай да сключим сделка.
— Каква сделка?
— Докато ти разговаряш с окръжния шериф, аз ще взема фотоапарата и ще направя снимки на отпечатъците.
— А после?
— После ще си поговорим още малко.
— За какво?
— За моята ситуация.
— Каква е другата ми опция?
— Нямаш такава.
— Хей, аз съм тази с пистолета!
— Но няма да го използваш. И двамата го знаем. Освен това ти давам думата си, че няма да бягам. Можеш да ми се довериш. Аз също съм полагал клетва. Преди години, в армията. Много по-строга клетва от твоята.
— Трябва да те откарам с мен, разбираш ли? Това е единственият шанс на Омаха да направи нещо както трябва през тази проклета нощ!
— Можеш да кажеш, че изобщо не си ме открила.
— Съдържателят на мотела знае истината.
— Можеш да го гръмнеш.
— Бях изкушена да го направя.
— Имаме ли сделка?
— Но след това трябва да дойдеш с мен.
— Това го нямаше в сделката. И все още е така. По-късно ще решим какво да правим. Когато пак си поговорим, както вече споменах.
— Няма от какво да се тревожиш, ако казваш истината.
— Нима все още вярваш на подобни неща?
— Да, вярвам — каза Соренсън.
Ричър замълча.
