Харлан Коубън
Превела от английски
ИК „Колибри"
2010
Harlan Coben
LONG LOST
© 2009 by Harlan Coben
All rights reserved
ИК „Колибри", 2010
ISBN 978-954-529-798-4
„Почакай. Това ще me нарани
повече от всичко досега."
Уилям фицсимънс1,
„Вече не го чувствам"
Американски рок певец и текстописец. - Б. пр.
П Ъ Р В А Г Л А В А
Два дни преди да узная тайната, която тя бе кътала годи
ни наред - на пръв поглед нещо съвършено лично, но което
не само щеше да опустоши нас двамата, а щеше завинаги да
промени света, - Териса Колинс ми позвъни по телефона в
пет сутринта и ме накара да прескоча от един квазиероти-
чен сън в друг. Каза само:
- Ела в Париж.
Не бях я чувал от седем години, по трасето имаше сму
щения, а тя не си направи труда да ми каже здравей, нито
изрече нещо вместо увод. Потръпнах и попитах:
- Териса? Къде си?
- В уютен хотел на левия бряг. Ще ти хареса. Довечера
в седем има полет на Еър Франс.
Седнах в леглото. Териса Колинс. В главата ми нахлу
ха спомени - греховно оскъдните й бикини, онзи частен
остров, слънцето, обливащо пясъка на плажа, погледът й,
който можеше да събуди и мъртвец, греховно оскъдните й
бикини.
Струва си да ги спомена два пъти. ,
- Не мога - казах аз.
- Париж - каза тя.
- Знам.
9
Преди десетина години двамата избягахме на този ос
- Къде се изгуби толкова време?
тров - две изгубени души. Мислех, че никога повече няма
- Когато пристигнеш, всичко ще ти разкажа.
да се срещнем, ала не стана така. Няколко години по-късно
- Не мога. Имам ангажимент към един човек.
тя спаси живота на сина ми. А после изчезна безследно.
И отново проклетото мълчание.
Досега.
- Териса?
- Помисли си - продължи. - Градът, в който светлините
- Помниш ли как се запознахме?
никога не угасват. Бихме могли да се любим цяла нощ.
Тъкмо преживявах най-голямата трагедия в живота си.
Преглътнах.
Мисля, че и тя преживяваше същото. И двамата се бяхме
- Да, разбира се, но какво ще правим през деня?
оставили да бъдем убедени от доброжелателни приятели
- Ако си спомням добре, вероятно пак ще искаш да си
да присъстваме на някакво благотворително събитие и
почиваш.
още щом се зърнахме един друг, нещастните ни души се
- И да пия витамин Е - неволно се усмихнах аз. - Не
привлякоха неудържимо. Не вярвам много на твърдения
мога, Териса. Поел съм ангажимент.
та, че очите били прозорци към душата. Познавам доста
- Към жената, чийто мъж загина на 11 септември ли?
психопати, защитници на подобна лъженаука. Ала в очите
- Да - отвърнах аз, като се питах откъде ли го е узнала.
на Териса се бе стаила толкова тъга! Всъщност тъгата се
- Това няма общо с нея.
излъчваш от цялото й същество и онази нощ опустошената
- Извини ме, но мисля, че грешиш.
ми душа се стремеше към нея.
- Влюбен ли си? - попита тя.
Териса имаше приятел, който притежаваше малък ка
- Нима отговорът ми би бил от значение за теб?
рибски остров недалеч от Аруба. Още същата нощ избягах
- Всъщност не.
ме там, без да казваме на никого. Прекарахме заедно три
Преместих слушалката на другото си ухо.
седмици, като се любехме, без да говорим, втурвахме се и
- Какво се е случило, Териса?
се изгубвахме един в друг, тъй като не ни бе останало нищо
- Нищо. Просто искам да прекарам един романтичен,
друго.
чувствен и изпълнен с фантазии уикенд в Париж с теб.
- Разбира се, че си спомням - отвърнах.
Пак преглътнах.
- Сърцата и на двама ни бяха разбити. Не го изричахме,
- Нямах вест от теб вече колко? Седем години ли станаха?
ала и ти, и аз го знаехме.
- Почти осем.
- Така беше.
• - Звънях ти - казах аз. - При това многократно.
-Каквато и да бе причината за състоянието ти - продъл
- Знам.
жи Териса, - успя да я превъзмогнеш. Напълно естествено.
- Оставях ти съобщения. Пишех ти писма. Търсех те.
Съвзехме се. Душите ни бяха опустошени, но после се въз
- Знам - повтори тя.
становихме.
После настъпи мълчание. Не обичам мълчанието.
- И ти ли?
- Териса?
- Аз не успях. Мисля, че не пожелах да го направя. Бях
- Когато си имал нужда от мен - заговори тя, - винаги
разсипана и може би най-добре беше да си остана така.
съм откликвала, нали?
- Не съм сигурен, че следя мисълта ти.
-Да.
Гласът й прозвуча по-тихо.
- Ела в Париж, Майрън.
- Не мислех - грешка, аз все още не мисля, - че бих ха
- Просто така?
ресала моя свят, възстановен. Мисля, че резултатът нямаше
-Да.
да ме задоволи.
10
11
- Териса?
също като Есперанца Диас, моята най-добра приятелка.
Тя не отговори.
Пълното му име беше Уиндзър Хорн Локууд III и много му
- Искам да ти помогна - казах аз.
отиваше: оредели руси къдрици, разделени на две от прав
