проявяваше признаци на онова, което двамата с Уин нари
ако не друго, поне винаги бях готов да го подкрепя.
чахме „Зрителски синдром на Турет"1 - по време на цялата
Уин продължаваше да се мръщи.
игра той не престана да ругае на висок глас всички наоколо.
- Да изясним ситуацията: значи, ти отхвърли предложе
Моята гледна точка по въпроса е достатъчно ясна. Бях
нието на очарователната госпожица Колинс да прекараш
от редките птици - от спортистите по рождение. Този факт
събота и неделя с нея и забележителния й задник в луксо
бе истински шок за цялото семейство, ако не смятаме пос
зен парижки хотел?
тижението на най-талантливия от фамилията Болитар още
Беше грешка да обсъждам личните си отношения с Уин.
преди да се появя на бял свят - чичо ми Сол печели турнира
- Точно така - отвърнах.
по шафълборд2 на борда на увеселителния кораб „Принце
- Защо? - обърна глава към мен Уин.
са" през 1974 година. А аз завърших гимназията „Ливингс
Беше истински озадачен. После внезапно се успокои.
тън" като национален шампион.
• - Ами, да!
- Какво има?
1 Наследствено неврологично заболяване, при което пациентът
- Надебеляла е, нали?
страда от множество двигателни и речеви тикове. В миналото син
Такъв си беше Уин.
дромът е бил свързван предимно с неволните ругатни и неуместни
- Нямам представа.
коментари, които страдащите произнасят натрапчиво. — Б. пр.
- Значи?
2 Популярна игра в Англия с дискове и стикове. Играе се върху
- Това е. Ангажиран съм, забрави ли?
дървена повърхност, например на палубата на кораб. - Б. пр.
14
15
Бил съм в отбраната на отбора на „Дюк" и капитан на
Погрешния кош.
два шампионски отбора от НСС А1. Играл съм и за бостън
- Стреляй! - викна отново треньорът.
ския „Селтикс".
И тогава Джак, който обичаше да слуша и да се доверява
А после внезапно - пуф! - и всичко изчезна.
на по-възрастните, стреля.
Някой изкрещя:
Топката влезе в коша. В погрешния кош. Две точки за
-Смяна!
„Касълтън".
Джак намести защитните си очила и изтича на игрището.
Родителите на хлапетата от отбора на „Касълтън" запод
Треньорът на противниковия отбор посочи към Джак и
скачаха от радост, смееха се. Родителите на противниците
извика:
им от „Ливингстън" отчаяно замахаха с ръце и се разви
- Хайде, Конър! Този е подходящ! Висок и бавен. Зао
каха, покрусени от грешката на един петокласник. Тогава
биколи го!
треньорът на „Касълтън", младежът с щръкналата коса и
Бащата, страдащ от синдрома на Турет, изстена:
козята брадичка, поздрави помощника си, като го плесна
- Геймът свърши. Защо го вкарват?
по ръката, посочи към Джак и се провикна:
Висок и бавен ли? Добре ли чух?
- Хей, хлапе, ще чакам пак да го направиш!
Вторачих се в старшия треньор на отбора на „Касълтън".
Джак беше най-едрото момче на игрището, ала в този
Покритата му с гел рехава коса стърчеше нагоре, а с тъм
миг сякаш се бе смалил. Глупавата усмивка изчезна от
ната си козя брадичка той напомняше на преждевременно
лицето му. Устните му трепереха. Смутено премигваше с
състарено момче. Беше висок - аз съм метър и осемдесет и
очи. Цялото същество на хлапето се гърчеше, гърчеше се и
пет, а треньорът стърчеше близо пет сантиметра над мен и,
моето сърце.
доколкото можах да преценя, тежеше десетина-петнайсет
Един баща от отбора на „Касълтън" шумно аплодираше.
килограма повече.
Смееше се и като събра длани около устата си, се провикна
- Той ли е висок и бавен? - повторих думите му аз. -
като в мегафон:
Можеш ли да повярваш, че треньорът току-що го изрече на
- Подай на високото момче от другия отбор! Той е най-
висок глас?
добрият ни играч!
Уин сви рамене.
Уин тупна мъжа по рамото.
Аз също се опитах да се отърся от неприятното усещане.
Играта се бе разгорещила. Карай да върви.
Бащата обърна глава към него, видя снобските му дрехи,
Резултатът беше равен - 24:24, когато стана белята.
русата коса и изящните черти на лицето му. Бе на път да се
Случи се точно след таймаута и топката бе в отбора на
ухили и да изругае в отговор, ала нещо в него - вероятно
Джак; момчетата се бяха скупчили под коша на противни
жизненоважният инстинкт на раболепието за продължение
ка. Внезапно „Касълтън" решиха да направят преса. Джак
на вида - го накара да размисли. Той срещна леденосините
бе свободен. Подадоха му топката, защитата се появи до
очи на Уин, заби поглед в земята и изрече:
него, ала за миг той се обърка. Случва се.
- Да, съжалявам, не беше на място.
Огледа се за помощ. Обърна глава към скамейката на
Не чувах нищо. Не можех да помръдна. Седнах и се заг
„Касълтън", най-близката до него, и високият треньор с
ледах в самодоволния треньор с козята брадичка. Кръвта
щръкналата коса изкрещя, като сочеше към коша:
шумеше в ушите ми.
-Стреляй! Стреляй!
Дочух сигнала за края на полувремето. Треньорът с
щръкналата коса продължаваше да се смее и да клати уди1 Националната студентска спортна асоциация. - Б. пр.
вено глава. Един от помощниците му се приближи до него
16
17
и му стисна ръка. Няколко родители и зрители направиха
то всички са равни? Не бива да се нараняват ничии чувства,
същото.
не бива да има победители и победени... хей! Може би не
- Трябва да потеглям - обади се Уин.
