парче торта в магазин за здравословна храна.
пушенето на обществени места. Обзалагам се, че на тази
Постоянните клиенти - някои от които носеха под
улица в сила бяха влезли много малко закони.
плънки и тесни кожени вратовръзка, с пригладени назад с
брилянтин коси - го гледаха на кръв. Винаги ставаше така.
Кръчмата бе част от Новата вълна, което ще рече Ста
Бяхме наясно с очевидните предразсъдъци и стереотипи
рата вълна, и се гордееше с това. На широкоекранния те
и Уин не предизвикваше съчувствие, но още щом го зър
левизор се бе настанило киселото лице на Джъд Нелсън2.
неха, хората го намразваха. Нищо чудно, защото съдим за
Сервитьорките маневрираха сред веселата тълпа - носеха
околните по външния им вид. В лицето на Уин останалите
черни рокли, ярко червило, косите им бяха мазни и приг
виждаха незаслужено привилегирован човек. Искаше им се
ладени назад, а лицата им бяха тебеширенобели като на из
да го наранят. През целия му живот все същото. Дори аз не
пълнителки на кабуки3. На шиите им висяха китари. Пред
знаех историята на живота му - „произхода" на Уин, ако
полагаше се, че трябва да приличат на моделите от онзи ви
прибегнем към лексикона на супергероя, - ала боят, който
деофилм на Робърт Палмър4 „Пристрастен към любовта",
бе изял в детството си, го бе съкрушил напълно. Той не же
ала тези тук бяха доста по-зрели и не тъй привлекателни.
лаеше да се страхува. Никога повече. Затова бе използвал
парите и дарбите си и години наред бе упражнявал своите
1 Джордж Майкъл и Ендрю Риджли създават много успешния
способности. По времето, когато се запознахме в колежа,
през осемдесетте години на XX век дует, известен в САЩ като
вече можеше да бъде смъртно опасен.
Michael-George-WHAM. - Б. пр.
Уин мина под кръвожадните им погледи, като усмихна2 Американски актьор и писател, роден в 1959 г., участвал във
то кимаше с глава. Кръчмата бе стара и запусната и прили
филма „Клуб Закуска". - Б. пр.
чаше на декор, което я правеше още по^автентична. Жените
3 Традиционен японски театър. - Б. пр.
4 Робърт Палмър (1949-2003) - известен английски певец и
1 Бананарама - култова женска група, създадена в Лондон и зав
тексгописец. - Б. пр.
ладяла чартовете през осемдесетте години на миналия век. — Б. пр.
106
107
бяха едри и гьрдести, а прическите им напомняха на птичи
Споменах и името Териса Колинс. Ала той ме прекъсна по
гнезда. Мнозина носеха блузи само с една презрамка като
средата на изречението.
в мюзикъла „Флашданс". Една от тях му намигна. Някол
- Не помня - рече.
ко зъба в устата й липсваха. В косите си бе заплела тънки \
- Беше известна телевизионна водеща. Детето й загина
панделки, които не допълваха кой знае колко звездния й
при инцидента. Било е на седем години.
стил „а la Madonna", а гримът й сякаш бе нанесен на тъмно
- Не мога да си спомня.
в дрешника.
- Толкова много ли са случаите във вашата практика, в
- Виж ти, виж ти - заговори му тя. - Много си хубави
които умират седемгодишни деца?
чък.
Извъртя се на стола си и застана с лице към мен.
- Да - отвърна Уин. - Хубавец съм си аз.
- Наричаш ме лъжец, така ли?
Когато се приближихме до бара, барманът ни кимна за
Знаех, че театралничи, че говори като в пиеса, но в
поздрав. Носеше тениска, на която пишеше: „ФРАНКИ
чувствителните ми уши акцентът му прозвуча така, сякаш
РЕЧЕ ОТПУСНИ СЕ".
слушах Дик Ван Дайк1 в мюзикъла „Мери Попинс". Очак
- Две бири - поръчах аз.
вах всеки миг да ме нарече „гус'ине".
Уин поклати глава:
Казах му в кой район е станала катастрофата и каква
- Имаше предвид две пинти „Лагър".
марка е бил автомобилът. Чух възклицание и се обърнах
Пак тази терминология.
наляво. Някой играеше „Спейс Инвейдърс" на игралната
Попитах кой е Найджъл Мандърсън. Барманът не мигна.
машина.
Знаех, че е безполезно да чакам отговор. Обърнах се към
- Пенсионирах се - каза той.
присъстващите и извиках:
Залепих се за него - търпеливо повтарях всички подроб
- Има ли сред вас човек на име Найджъл Мандърсън?
ности, които ми бяха известни. Телевизионният екран бе
Мъж с бяла риза с жабо и четвъртити плещи вдигна ча
зад гърба му - признавам, че обичният ми филм, който се
шата си. Сякаш бе току-що излязъл от „Спандау Балет"1.
въртеше в момента, малко ме разсейваше. „Клуб Закуска".
- Наздраве, момчета!
Не разбирам защо харесвам този филм. Актьорите трябва
Размазаният глас идваше от единия край на бара. Ман
ше да разсмиват публиката - „як атлетичен борец? Ами да,
дърсън бе обгърнал чашата си с длани, сякаш държеше
ето го мекотелото Емилио Естевес!2 Убедителен и здрав
птиче-голишарче, което бе изпаднало от гнездото и се
училищен пънкар? Изпълнител Джъд Нелсън!" Същият
нуждаеше от закрила. Очите му - за щастие, незащитени
онзи Джъд Нелсън. Кой идва след тях? Сякаш, като имаме
от тъмни очила - бяха влажни. На носа си имаше паяжина
предвид аналогията със „Златните момичета", са направили
от капиляри - сякаш някой бе стъпил върху паяк и го бе
римейк на филм на Мерилин Монро с Беа Артър3 в главна
размазал.
та роля. И все пак Нелсън и Естевес ставаха, филмът също
- Хубава кръчма - казах.
ставаше и толкова ми харесваше, че бях научил репликите
