рия английски стил и ар деко, но по-олекотено, така че да е
будил шестото ми чувство.
удобно и за гостите в джинси, но да е и достатъчно надмен
- Има ли вероятност някой от хората ви да са ме про
но, щото да си представиш как някои от креслата, както и
следили?
гипсовата орнаментация на тавана презрително бърчат нос,
- Съмнявам се.
щом те зърнат. Хареса ми. Уин излезе и аз тъкмо се запътих
- Вие сте силно заподозряна - продължих аз. - Откъде
към асансьора, когато нещо ме накара да застана нащрек.
сте сигурна, че не са ви проследили дотук?
Черни кецове.
Тя погледна към Уин.
Придвижих се към асансьорите, спрях и опипах джобо
- Глупак ли е, или е просто сексист?
вете си. Погледнах смутено и се обърнах назад, сякаш току-
Уин се замисли, преди да изрече:
що съм разбрал, че съм забравил нещо. Майрън Болитар,
- Сексист.
Големия актьор. Възползвах се от възможността тайно да
- Аз съм агент на Интерпол. Взела съм всички предпаз
огледам мъжа с черните кецове на краката.
ни мерки.
Не носеше слънчеви очила. Този път беше със синьо яке.
Ала не са били достатъчно, щом са я хванали първия
Носеше и бейзболна шапка, която липсваше на гробището.
път. Запазих заключението за себе си. Не беше честно. Не
Но аз го познах. Беше моят човек. При това бе доста добър.
е могла да знае до каква степен ще се раздуе историята,
Хората обикновено не запаметяват много неща. Някакъв
когато вкара фотографията в компютъра.
тип със слънчеви очила и ниско подстригана коса. Метни
144
145
й някаква шапка, навлечи яке върху тениската си и никой
Дори най-безобидното на глед сбиване - било то в бар или
няма да те познае, освен ако нарочно не се загледа в теб.
на мач - покачва адреналина, защото тялото ти знае онова,
За малко да не го забележа, но вече бях сигурен: следяха
което умът ти може би не желае да приеме: става въпрос за
ме. Момчето от гробището се бе появило в хотела.
оцеляване. Иначе може и да умреш.
Можех да разиграя сценката по няколко начина, ала не
Паднах на пода и се търкулнах встрани. Гардеробната
бях в настроение да прилагам хитрини. Тръгнах по един
не бе голяма. Този тип си знаеше работата. Не ме остави,
тесен коридор към помещенията, в които се провеждаха
преследваше ме, като се опитваше да ме срита. Уцели ме в
срещи и конференции. Тъй като беше неделя, те бяха без
главата; видях звезди посред бял ден. Понечих да извикам
людни. Скръстих ръце, облегнах се на стената и зачаках
за помощ, да направя нещо, за да го спра.
появата на моя човек.
Търкалях се още една-две секунди. Оставих корема си
Когато той цъфна - пет минути след мен, - дръпнах го за
незащитен с надеждата, че ще насочи ритниците си натам.
ръкава и го вкарах в гардеробното помещение.
Това и стори. Докато прегъваше коляно, аз се затъркалях
- Защо ме следиш?
обратно към него, превит в кръста и с готови за нападение
Той ме погледна объркано.
ръце. Ритникът му ме събори като чувал с картофи, но аз
- Какво? Заради квадратната ми брадичка ли? Заради
го очаквах. Притиснах стъпалото му към тялото си с две
хипнотичните ми сини очи? Заради добре оформения ми
ръце и силно го завъртях. Той имаше два пътя. Или бързо
задник? Впрочем, не изглеждам ли твърде дебел в тези пан
да падне на пода, или да се остави да пречупя глезена му
талони? Кажи ми истината!
като суха клонка.
Мъжът остана да ме зяпа още миг, може би два, а после
Докато падаше, не спираше да раздава удари, ала пове
направи като мен: нападна ме.
чето от тях не достигнаха до мен.
Понечи да ме удари с длан по лицето. Посрещнах удара
Сега и двамата се търкаляхме долу. От болка ми призля-
с ръка. Той се извъртя и насочи лакътя си към мен. Беше
ваше, ала вече имах две главни предимства. Първо, продъл
бърз. По-бърз, отколкото очаквах. Лакътят му се заби в ля
жавах да стискам стъпалото му, макар че хватката ми от
слабваше. Второ, в легнало положение масата беше от зна
вата страна на челюстта ми. Извърнах глава, за да избегна
чение - беше ми съвършено ясно. Все още стисках крака му
лошите последици, ала усетих, че зъбите ми продължават
с две ръце. Той се мъчеше да се отскубне. Аз се приближих
да тракат. А той продължаваше да ме притиска, пак ме уда
към него и забих глава в гърдите му. Когато противникът
ри, после ме ритна отстрани, а след това заби юмрук в тяло
започне да се гърчи, повечето хора мислят, че трябва да му
то ми. Удари ме на лошо място - в долната част на гръдния
дадат повече пространство. Но не е така. Тъкмо обратното:
кош. Ребрата щяха да ме болят. Ако сте гледали боксов
забий глава в гърдите му и го обуздай. Това и направих.
мач по телевизията, дори да сте хвърляли бегъл поглед към
Той се опита да забие юмруци в ушите ми, ала за целта
боксьорите, сигурно сте чували как коментаторите повта
му бяха нужни и двете му ръце. Загуби равновесие. Бързо и
рят едно и също: „Попаденията в тялото се акумулират".
енергично вдигнах главата си и го уцелих под брадичката.
Противникът ще ги усети в следващите рундове. Това е и
Той се дръпна, свит на кълбо. Паднах отгоре му. Може и да
вярно, и не толкова. Попаденията в тялото започват ведна
сте чували, че повечето боричкания свършват на пода. Това
