Брадата му стоеше като нарисувана, косата му бе разбър
- На сесията ли?
кана, макар и с мярка, а целият му вид говореше, не, кре
Той отметна пелерината встрани с двете си ръце като
щеше: „Аз не съм обикновен художник! Аз съм артист!"
птица, готвеща се да полети.
Когато влязох, той говореше по телефона и се мръщеше.
- На фотосесията.
Тръгнах към него. С пръст ми направи знак да почакам.
Телефонът звънна и той ми обърна гръб, сякаш ме
- Той не разбира, Лиъполд. Какво да ти кажа? Човекът
отпращаше. Щях да изгубя връзката си с него. Отстъпих
не разбира нито от ъгъл, нито от тъкан, нито от колорит.
крачка назад и заиграх театро. Премигах с очи и закръглих
Няма око за подобни неща.
устни, като изобразих съвършено „О". „Дълбоко благого
Той отново вдигна пръст към мен, като ми направи знак
веещия Майрън Болитар." Той ме загледа с неприкрито
да почакам още малко. Разбрах го. Щом остави слушалка
любопитство. Обиколих помещението с благоговеещ израз
та, той театрално въздъхна:
на лицето.
- Какво обичате?
- Някакъв проблем ли има? - попита.
- Здрасти - казах. - Казвам се Бърни Уърли.
- Работите ви - отвърнах. - Смайващи са.
- А пък аз съм Албин Ларами - отвърна с ръка на сър
Той наду перки. Не съм виждал много често възрастен
цето той.
човек да надува перки. Следващите десетина минути аз го
При представянето си Албин изпита огромна гордост от
заливах с похвали за постиженията му, разпитвах го откъде
себе си. Напомни ми за Манди Патинкин в „Принцесата
черпи вдъхновение и го оставих да бръщолеви за нюанси,
невеста"1; дори очаквах да ми заяви, че съм убил баща му,
багри, стилове, осветление и други такива.
затова да се приготвя да умра.
- Двамата с Мардж си имаме бебе - казах, като покла
Усмихнах му се в стил „Ох, каква досада!".
щах глава, видимо очарован от отвратителните и чудо
- Жена ми ме помоли да прибера някакви снимки.
вищни викториански фотографии, които биха превърнали
- Носите ли квитанцията?
всяко красиво бебче в страдащия ми от херпес зостер чичо
- Изгубих я.
Морти. - Трябва да запишем час при вас и да я доведем.
Албин продължаваше да се перчи в своята пелерина.
' Американски тенор, театрален и филмов актьор, изпълнител
Казах си, че перченето вероятно е създадено специално за
на главната роля във филма „Принцесата невеста" по едноимен
мъже, облечени в пелерини. Разговаряхме за цените, които
ния роман на Уилям Голдман. - Б. пр.
бяха толкова абсурдни, че би трябвало да направя втора
250
251
ипотека на къщата си. Продължавах да играя. Но накрая
Албин присви очи, но само за миг. Най-после му про
заявих:
светна, че нещо става, но той бе фотограф, а не юрист или
- Вижте, жена ми ми даде този номер. Номерът на се
лекар. В неговата професия нямаше конфиденциалност.
сията. Каза ми, че ако видя тези фотографии, ще онемея.
Подадох му банкнотите. Той тръгна към принтера. За
Дали не бих могъл да зърна снимките от фотосесия номер
белязах един линк с надпис: „Лична информация." Щом
четири-седем-едно-две?
той извлече фотографията от принтера, аз щракнах върху
Ако фактът, че в началото твърдях, че съм дошъл да взе
линка.
ма готови снимки, а сега искам да видя цяла фотосесия, му
- Извинете? - обърна се Албин към мен.
се е сторил странен, то това изобщо не се долови от шумни
Върнах назад, но вече бях видял достатъчно. Беше из
те похвални слова, изливащи се от устата му за собствената
писано само първото име на момичето: Кари. А адресът й?
му гениалност.
В съседната сграда. Фондацията „Спасете ангелите." .
- Ами да, разбира се, тя е тук, в компютъра. Но тряб
ва да знаете едно - не харесвам дигиталната фотография.
За снимките на момиченцето ви ще използвам класическа
фотографска камера. Тя създава неповторима тъкан на про
Албин не знаеше фамилията на Кари. Когато го при
изведението.
тиснах, той ми каза, че е правил снимки за „Спасете анге
- Супер.
лите" и толкова. Дали му само малките имена на децата.
- Използвам компютърните технологии за по-лесно съх
Взех копието на фотографията и се запътих към съсед
ранение.
ната сграда. „Спасете ангелите" още не работеше. Нищо
Написа нещо на клавиатурата и натисна копчето „Върни".
чудно. Намерих Минерва, любимата ми секретарка, при
- Е, това със сигурност не са снимки на бебета. Заповя
„Бруно и съдружници" и й показах снимката на русоко-
дайте.
сата Кари.
Албин обърна монитора към мен. На екрана имаше цял
- Познавате ли я?
набор от миниатюрни фотографии. Сърцето ми се сви още
Минерва вдигна поглед към мен.
преди да щракна върху едната от тях и да я уголемя. Тя зае
- Изчезнала е - обясних аз. - Опитвам се да я открия.
целия екран. Нямаше никакво съмнение.
- Частен детектив ли сте?
Пред мен бе образът на русокосото момиче.
- Да - по-лесно ми беше да я излъжа, отколкото да й
Стараех се да запазя хладнокръвие.
обяснявам надълго и нашироко.
- Ще ми трябва копие.
- Размер?
- Страхотно.
- Няма значение. Може би осем на десет.
- Така е. Малкото й име е Кари. Разпознавате ли я?
- Ще бъде готова след седмица.
- Работеше там.
- Искам я сега.
- В „Спасете ангелите" ли?
- Невъзможно.
- Е, не че работеше. Просто беше една от тях. Миналото
- Компютърът ви е свързан с цветния принтер ей там -
