стръмния планински склон, Остин видя мъж, който крачеше напред-назад пред входа.
Камионът спря и онзи се втурна към тях, отвори вратата на Остин и протегна ръка да се
здрависа.
- Parlez-vous Frangais, Monsieur Austin?
- Parle, но малко - отвърна Остин, слизайки от камиона.
- Добре - каза мъжът с отстъпчива усмивка. - Аз говоря достатъчно добре английски. Казвам
се Ги Jle-сар, отговорник на централата. Ужасна случка.
- Значи сте наясно, че времето ни е скъпо - отбеляза Остин.
Лесар беше нисък, жилав мъж със слабо лице и грижливо оформени мустаци. От него се
излъчваше напрежение, сякаш се беше включил към някой от далекопроводите, опънати по
високите метални стълбове.
- Да, разбирам. Елате. Ще ви обясня положението. - И той с отривист походка го поведе към
входа.
Когато влезе в малкото семпло фоайе, Остин се огледа.
- Очаквах нещо по-голямо - каза той.
- Не се лъжете. Това е само портал. Използва се предимно за офиси и живеене. Самата
централа е разположена дълбоко във вътрешността на планината.
Говорите ли френски, господин Остин? (фр ). - Бел. прев.
Преминаха през още една врата в дъното на фоайето и се озоваха в голяма осветена каверна.
- Възползвахме се от естествените форми на скалите, за да започнем строежа - обясни
Jlecap, а гласът Му отекваше от стените. - Под планината и ледника има към петдесет
километра тунели.
Остин тихо подсвирна.
- Някои шосета в Щатите са по-къси.
- Беше забележително постижение. Инженерите използваха машина за копаене на тунели с
диаметър почти девет метра. Прокопаването на изследователския тунел беше лесна работа.
Стигнаха до входа на един тунел. Остин долови ниско бръмчене, като от голям рояк пчели.
- Този шум сигурно идва от генератора? - предположи той.
- Да, засега имаме само една турбина, но планираме изграждането на втора. - Лесар спря
пред врата в стената на тунела. - Тук е контролната зала.
Мозъкът на централата представляваше малко стерилно помещение с площ по-малко от пет
квадратни метра, което приличаше на вътрешността на огромна електронна игра. Покрай три
от стените имаше наредени плотове с премигващи лапми, електрически циферблати, уреди и
превключватели. Лесар се приближи до конзолата с формата на подкова, заемаща цялата
среда на стаята, седна пред монитора на компютъра и даде знак на Остин да седне до него.
- Знаете ли с какво се занимаваме тук? - попита французинът.
- В общи линии. Казаха ми, че използвате водата от ледника, за да добивате
електроенергия.
Лесар кимна.
- Технологията е сравнително проста. Навалели-ят сняг се натрупва върху ледника. При
топло време той започва да се топи, образувайки водни джобове и реки. Водата се насочва с
помощта на тунели към турбината. И воала! Електричество - чисто, евтино, възобновяемо. -
Рутинното обяснение не можеше да прикрие гордостта в гласа му.
- Просто като теория, но забележително като изпълнение - каза Остин, който мислено си
представи системата. - Сигурно разполагате с много хора.
- Само трима сме. По един на смяна. Електроцентралата е почти изцяло автоматизирана и
вероятно би си работила добре и без нас.
- Можете ли да ми покажете план на системата?
Пръстите на Лесар затракаха по клавиатурата. На
екрана се появи схема като в контролен център за градски транспорт. Пресичащите се цветни
линии напомняха на картата на лондонското метро.
- Мигащите сини линии са тунелите, по които тече вода, а червените са сухи проходи.
Турбината е ето тук.
Остин се вгледа в екрана, опитвайки се да се ориентира в объркващата плетеница.
- Кой тунел е бил наводнен?
Лесар почука с пръст по екрана.
- Ето този. Главният път към обсерваторията. -Линията мигаше в синьо.
- Има ли начин да се спре водата?
- Опитахме, още когато видяхме, че в тунела е потекла вода. Явно бетонната стена между
изследователския тунел и водните е поддала. Преди успявахме да отклоняваме водата към
другите. Тунелът още е пълен.
_ Имате ли някаква представа как е поддала стената, за която споменахте?
- Ето тук има врата, която осигурява преминаване-т0 от един тунел към друг. По това време
на годината е затворена, защото водите са високи. Направена е така, че да издържа тонове
налягане. Не знам какво може да се е случило.
- Има ли начин да източим водата от този тунел?
- Да, можем да запечатаме част от тунелите и да я изпомпаме, но това ще отнеме дни -
гласеше съкрушителният отговор.
Остин посочи светещия екран.
- Дори при тази огромна мрежа от тунели?
- Ще ви покажа какъв е проблемът.
Излязоха от контролната зала и тръгнаха по коридора. След няколко минути бръмченето на
турбината бе заменено от друг шум, напомнящ на силен вятър в дървета. Минаха през една
стоманена врата и се качиха по метални стълби до площадка за наблюдение, защитена от
водата с пластмасово и метално покритие. Jlecap обясни, че се намират в един от няколкото
изнесени контролни пултове. Шумът се бе превърнал в грохот.
Лесар щракна ключа на стената и един прожектор освети част от тунела, в която бушуваше
водната стихия. Вече почти беше стигнала до обсерваторията. Остин гледаше разпенената
вода, потръпвайки от огромната й сила.
