Излязоха от кабинета и след няколко завоя по коридорите се озоваха в малка лаборатория.
Озбърн се приближи до метален шкаф, заключен с катинар. Отвори го с един ключ на колана
си и извади цилиндрична стъкленица около трийсет сантиметра висока и петнайсет
сантиметра в диаметър. Беше плътно запечатана. Остави я на масата под лабораторната
лампа. Изглеждаше пълна с гъста сиво-зелена субстанция.
Гамей се наведе да я разгледа и попита:
- Каква е тази гадост?
- Преди да отговоря на въпроса ти, нека ви разкажа малко от предисторията. Преди няколко
месеца МБЛ участва в съвместна експедиция до Изгубения град заедно с Океанографския
институт на Уудс Хоул. Това място е пълно с необикновени микроорганизми и вещества, които
те произвеждат.
- Съчетанието от топлина и химикали се сравнява с условията на земята, когато се е
зараждал животът - вметна Гамей.
Озбърн кимна.
- На тази експедиция извадихме проби от водорасли с помощта на батискафа „Алвин”. Това
е една от мъртвите проби.
- Стъблото и листата напомнят на Caulerpa, но са някак различни - каза Гамей.
- Много добре. Съществуват над седемдесет вида Caulerpa, включително тези, които сте
виждали по магазините. Инвазивно поведение се наблюдава у пет от тях, макар не всички да
са изучени. Това е напълно непознат вид. Нарекох го Caulerpa Gorgonosa.
- Горгонова трева? Харесва ми.
- Няма да си толкова въодушевена, след като ти поразкажа това-онова за нея. Научно
казано, това е мутирал вид. И за разлика от събратята си, той може да се размножава полово.
- Ако е така, тази горгонова трева може да си пръсне яйцата много надалеч. Ще стане
сериозен проблем.
- Вече е станал. Горгоновата трева се е смесила с taxifolia и сега я измества. Открита е
покрай Азорските острови, а в момента наблюдаваме проби от испанското крайбрежие.
Разпространява се с шеметна скорост. В Атлантическия океан се носят огромни площи от
водораслото, които в скоро време ще се слеят в обща маса.
Пол подсвирна.
- С тази скорост може да превземе целия океан.
- И това не е най-лошото. Taxifolia образува задушаващи килими по дъното. Също както
погледът на Медуза Горгона вкаменява, така и горгоновата трева се превръща в дебела,
твърда биомаса. Там, където я
има, не може да просъществува нищо друго.
Гамей гледаше стъкленицата с ужаса на човек, който знае достатъчно за световния океан, за да
си представи какво може да последва от това.
- Искаш да кажеш, че световния океан се втвърдява?
- Дори не мога да си представя най-лошия сценарий, но едно знам със сигурност. В най-
скоро време горгоновата трева може да се разпространи по умерените крайбрежия и да
причини непоправими екологични щети - каза Озбърн с нетипичен за него шепот. - Може да се
отрази на климата, да доведе до глад и да сложи край на морската търговия. Народите, които
разчитат на улов, ще останат без прехрана. По целия свят ще се разгорят политически
конфликти между бедни и богати за храна.
- Кой още знае за това? - поинтересува се Пол.
- Корабите съобщават за водораслите, но извън тази стая само неколцина доверени колеги
в САЩ и други страни знаят за сериозността на ситуацията.
- Не трябва ли хората да бъдат информирани, за да се обединят в борбата с нея? - каза
Гамей.
- Със сигурност, но не искам да всявам паника, докато не съм приключил с проучванията си.
Тъкмо подготвях доклад, който следващата седмица ще представя пред организации като
НАМПД и ООН.
- Не можеш ли да побързаш?
- О, мога, но има и друг проблем. Когато стане дума за биологичен контрол, често се стига
до конфликт между стремежа към изкореняването на проблема и научните интереси.
Властите, естествено, искат да атакуват максимално бързо с всички възможни оръжия. Ако
новината се разчуе, изследванията ще бъдат забранени от страх да не разпространим
водораслите. -
Той погледна към стъкленицата. - А това не е някакъв морски плевел. Убеден съм, че ще
можем успешно да се справим с него, когато имаме повече оръжия на своя страна. Ако не
знаем с какво си имаме работа, никой от известните методи за изкореняване няма да ни
помогне
- А как може да помогне НАМПД? - попита Гамей.
- Подготвя се експедиция до Изгубения град. Тази седмица на място заедно с „Алвин” ще
бъде изпратен и изследователският кораб „Атлантида” на Океа-нографския институт. Те ще се
опитат да изследват региона, в който е мутирало водораслото. След като определим
условията, довели до аберацията, ще можем да се борим с нея. В момента се мъча да
довърша работата си тук, за да мога да замина на експедицията. Когато чух, че сте в града,
реших, че това е Божи знак. Вие сте идеалните специалисти за тази цел. Бихте ли се включили в
експедицията на мое място?
- Разбира се! Трябва ни разрешение от шефовете в НАМПД, но те надали ще възразят.
- Разчитам на вашата дискретност. Когато получим пробите, ще мога да пусна доклада си
едновременно с колегите по света.
- Къде се намира „Атлантида” в момента? - попита Пол.
- Връща се от друга мисия. Утре спира на Азорските острови за зареждане. Можете да го
пресрещнете там.
- Става - съгласи се Пол. - Тази вечер заминаваме за Вашингтон и утре потегляме. - Той
