Изкашля кървава пяна и потъна в безсъзнание. Висеше под парашута, лесна мишена за един от
„Авиати-ците”, който отново се приближи.
Така и не усети куршума, който прониза металния шлем и се впи в черепа му.
Слънчевите лъчи се отразяваха от шлема, а Фошар се спускаше все по-ниско, докато планините
не го прегърнаха.
Оркнейски острови, наши дни
Джоуди Майкълсън кипеше от гняв.
По-рано тази вечер тя и трите останали състезатели в телевизионното шоу „Изгнаници”
трябваше да преминат с тежки обувки по едно дебело въже, опънато по метър и половина
висок ръб от натрупани камъни. Номерът беше наречен „Огненото изпитание на викингите”.
От двете страни на въжето пламтяха факли за повече драматизъм и усещане за риск, макар
факлите да бяха на почти два метра от въжето. Камерите снимаха от нисък ъгъл, за да
изглежда много по-опасно, отколкото всъщност беше.
Това, което не беше фалшиво, бяха опитите на продуцентите да докарат участниците до
изблици на насилие.
„Изгнаници” беше най-новото попълнение в „риа-лити” шоутата, които никнеха като гъби след
успеха на „Сървайвър” и „Страх”. То беше комбинация от двата формата, подправена с викове
ала Джери Спрингър.
Форматът беше елементарен. Десетте участници трябваше да преминат през поредица от
изпитания в рамките на три седмици. Онези, които не успееха, или срещу които гласуваше
публиката, напускаха острова.
Победителят щеше да спечели един милион долара с бонус точки, които явно зависеха от това,
колко гадно ще се държат състезателите един към друг.
Шоуто минаваше за още по-брутално от предишните,
а продуцентите играеха номера, с които да нагнетят напрежението. Ако в други подобни
състезания ставаше дума за конкуренция, тук работата отиваше на открита война.
Форматът отчасти се базираше на курса по оцеляване на „Outward Bound” и участниците
трябваше да живеят от това, което им предлага земята. За разлика от другите шоута за
оцеляване, които обикновено се разиграваха на тропически острови с тюркоазени води и
полюшващи се палми, „Изгнаници” се снимаше на един от шотландските острови Оркни.
Състезателите пристигаха с копие на викингски кораб, посрещнати от ято морски птици.
С площ малко над четири квадратни километра, островът беше покрит предимно със скали,
напукани преди хилядолетия от някакъв катаклизъм. Само тук-там стърчаха разкривени
дървета, а плажът, където се снимаше по-голяма част от шоуто, беше покрит с едър пясък.
Времето беше меко, освен през нощта, а покритите с кожи колиби бяха поносими.
Това парче земя беше толкова незначително, че местните го наричаха просто „Мъничето”.
Името предизвика бурен смях и забележителен разговор между продуцента Сай Парис и
асистента му Ранди Андълман.
Парис се беше развихрил по типичния за него начин и повтаряше:
- Не можем да снимаме приключенско шоу на място, наречено „Мъничето”, за бога! Трябва да
му измислим друго име! - В един момент лицето му грейна. - Ще го кръстим „Острова на
черепа”!
Известна организация, провеждаща обучения за оцеляване сред природата и в кризисни
ситуации. - Бел. прев.
- Ама той не прилича на череп! - възрази Андъл-ман. - По-скоро на препържено яйце.
- Голяма работа! - отдалечи се Парис, без да му обръща внимание.
Джоуди, която стана свидетел на диалога, накара Андълман да се усмихне, като каза:
- Мисля, че доста прилича на черепа на тъп продуцент на телевизионни сериали.
Изпитанията бяха стандартни - ядене на живи раци и гмуркане в аквариуми със змиорки, и
трябваше да накарат зрителите да гледат и следващата серия, само и само да видят докъде
могат да стигнат състезателите. Някои от тях като че ли бяха избрани специално заради
агресивността и подлостта си.
Кулминацията щеше да е в нощта, когато последните двама участници щяха да се преследват с
уреди за нощно виждане и с пушки за пейнтбол - номер, вдъхновен от разказа „Най-опасната
игра”2. Оцелелият щеше да грабне един милион долара.
Джоуди беше фитнес инструктор от Ориндж Каун-ти, Калифорния. Имаше убийствено тяло по
бикини, но извивките му се губеха под пухените дрехи. Имаше дълга руса коса и бърз ум,
който трябваше да скрие, за да я вземат в шоуто. Всеки от участниците си имаше определена
роля, но Джоуди отказа да играе глупавата блондинка, за която я нарочиха продуцентите.
На последната викторина зададоха въпроса дали „ра-пан” е риба, мекотело или кола. Като
стереотипната блондинка на шоуто, тя трябваше да отговори „кола”.
Божичко, никога няма да преживее такова нещо в цивилизацията.
Известен разказ на Ричард Конъл, публикуван за първи път на 9.0.924 г. - Бел. прев.
След провала на викторината продуцентите често намекваха, че й е време да си върви. По
време на огненото изпитание в окото й влезе сажда и тя падна от въжето. Това беше
прекрасна възможност да я изгонят. Членовете на племето се събраха около огъня със сурово
изражение на лицата, а Сай Парис драматично обяви, че тя трябва да напусне клана и да
отиде във Валхала. Божичко!
И ето че сега Джоуди се отдалечаваше от лагерния огън, бясна на себе си, задето не издържа
изпитанието. Въпреки това крачката й беше бодра. Няколкото седмици с тези лунатици й бяха
