НАМПД, беше прозрял интелекта й и беше предложил да я вземат в НАМПД заедно със съпруга
й. Адмирал Сандекър веднага се съгласи. Оттогава насам Гамей невъднъж бе доказвала ума и
хладнокръвната си находчивост в множество мисии на Специалния отряд.
- Спокойствието няма нищо общо - каза тя, - просто сме практични. Харесва ни или не, сме
затворени тук за известно време. Нека използваме дедуктивното си мислене, за да разберем
какво се случва.
- Учените не бива да си правят заключения, докато не са готови да ги подкрепят с факти -
рече Санди. -А ние не разполагаме с фактите.
- Добре си усвоила научния метод - отбеляза Пол.
- Както е казал Бен Джонсън, нищо не може да съсредоточи мислите по-добре от
перспективата за бесило. След като не разполагаме с всички факти, можем да използваме
научни разсъждения, за да разберем това, което искаме. Освен това просто нямаме друг
избор. Първо, със сигурност знаем, че сме отвлечени и че ни държат в плен в голяма, странна
подводница.
- Възможно ли е именно тя да е оставила следите в Изгубения град? - предположи Санди.
- Е, нямаме факти, с които да подкрепим теорията
- усмихна се Пол, - но не е изключено подводницата да може да пълзи по морското дъно.
НАМПД направиха нещо подобно преди години.
- Добре, а какво прави тук? Кои са тези хора? И какво искат от нас?
- Имам чувството, че скоро ще получим отговор на тези въпроси - каза Гамей.
- Говориш повече като източен гуру, отколкото като учен - вметна Санди.
Гамей сложи пръст на устните си и посочи към вратата. Дръжката се завъртя, тя се отвори и в
кабината влезе мъж. Беше толкова висок, че трябваше да се наведе, за да мине под рамката.
Беше облечен в същия гащеризон като останалите, само че зелен. Той затвори тихо вратата
след себе си и погледна пленниците.
- Успокойте се - каза той, - аз съм от добрите.
- Нека позная - обади се Пол, - вие сте капитан Немо, а ние се намираме на борда на
„Наутилус”.
Мъжът премигна изненадано. Беше очаквал да ги намери сковани от страх.
- Не, всъщност се казвам Ангън МакЛийн - отвърна той с лек шотландски акцент. - Доктор
МакЛийн. Аз съм химик. Но за подводницата сте прав. Точно
толкова невероятна е, колкото тази на капитан Немо.
- А ние все пак сме герои от роман на Жул Верн? — не се сдържа и Гамей.
МакЛийн въздъхна тежко.
- Де да беше толкова просто. Не искам да ви тревожа излишно - каза той с тих и сериозен
глас, - но животът ви може би зависи от разговора ни през следващите няколко минути. Моля
ви, кажете ми имената си и какво работите. Умолявам ви да бъдете честни. На този съд няма
излишни каюти.
Двамата Траут схванаха посланието. Нямаше място за пленници. Пол погледна МакЛийн в
добронамерените сини очи и реши да му се довери.
- Аз се казвам Пол Траут. Това е съпругата ми Гамей. И двамата работим в НАМПД. Това е
Санди Джексън, пилотът на „Алвин”.
- С каква наука се занимавате?
- Аз - с океанска геология, а Гамей и Санди са морски биолози.
МакЛийн се усмихна с облекчение.
- Слава Богу - измърмори той, - има надежда.
- Може би и вие ще ми отговорите на един въпрос - каза Пол. - Защо ни отвлякохте?
МакЛийн горчиво се засмя.
- Аз нямам нищо общо с това. И аз съм тук по своя воля, колкото и вие.
- Не разбирам - каза Санди.
- Сега не мога да ви обясня. Ще ви кажа само, че имаме късмет, задето могат да използват
професионалните ни умения. Ще ви държат живи дотогава, докато имат нужда от вас - също
като мен.
- Кои са „те”? - попита Пол.
МакЛийн прекара дългите си пръсти през
прошарената си коса.
- За вас ще бъде по-опасно, ако знаете.
- Който и да сте, моля ви, предайте на хората, които ни отвлякоха и отнеха батискафа ни, че
екипът ни на повърхността ще започне да ни търси в мига, в който установят, че сме изчезнали
- настоя Гамей.
- Казаха ми, че това няма да бъде проблем, и аз нямам причина да не им вярвам.
- Какво значи това? - настръхна Пол.
- Не знам. Но знам, че тези хора са безскрупулни в преследването на целите си.
- А какви са целите им? - попита Гамей.
Сините очи сякаш хлътнаха.
- Има въпроси, които не е мъдро да ми задавате, нито аз - да ви отговарям. - Той се
надигна от стола си. - Трябва да докладвам за резултатите от разпита. - Той посочи малката
лампичка и докосна устните си, явно предупреждавайки ги за скрит микрофон. - След малко
ще ви донеса храна и напитки. Съветвам ви да си починете.
- Вярвате ли му? - попита Санди, когато отново останаха сами.
- Историята му изглежда достатъчно откачена, за да е вярна - отговори Гамей.
- А имате ли идеи какво да правим?
Пол се излегна на койката и се опита да се протегне, макар че дългите му крака стърчаха от
края на матрака. Той посочи светлинката и каза:
- Стига някоя от вас да не държи на тази койка, възнамерявам да послушам съвета на
МакЛийн и да си почина.
МакЛийн се върна след половин час със сандвичи със сирене, термос горещо кафе и три чаши.
И с
усмивка на лице, което беше по-важното.
_ Поздравления! - каза той, докато им раздаваше сандвичите. - Официално сте включени в
проекта.
Гамей разви сандвича си и отхапа.
- А какво по-точно представлява той?
