въздушна възглавница. Спря пред огромния абаносов часовник и плесна с ръце.
- Добре дошли при Маската на Алената смърт -прозвуча ясният глас на Расин Фошар. - Моля
ви, продължете веселбата си, приятели. И помнете: животът е мимолетен, когато по земята
броди Алената смърт - добави тя мелодраматично.
Сбръчканите устни се разтегнаха в отвратителна усмивка. През тълпата премина вълна от
нервен смях и квартетът отново засвири. Прислужниците, застинали
на място, продължиха да обикалят с подносите. Остин 0чакваше мадам Фошар да поздрави
гостите си, но за негова изненада тя се приближи към него и махна противната си маска, за да
разкрие изящните си черти.
- Изглеждате много красив в клин и с шапка със звънчета, мосю Остин - каза тя с
прелъстителна нотка в гласа.
- Благодаря ви, мадам Фошар. Аз пък никога не съм срещал по-очарователна чума.
Мадам Фошар наклони кокетно глава.
- Умеете да ласкаете - каза тя, после се обърна към Скай. - А вие сте една прекрасна черна
котка, мадмоазел Буше.
- Мерси, мадам Фошар - отговори Скай с тънка усмивка. - Ще се опитам да не изям струнния
квартет, колкото и да обичам мишките.
Мадам Фошар се взря в нея със завистта на остаряваща красавица към млада жена.
- Всъщност са плъхове. Ще ми се да можех да ви предложа по-богат избор на костюми. Но
вие не възразявате да поиграете глупака, нали, мистър Остин?
- Ни най-малко. Някога шутовете са съветвали кралете. По-добре да играеш глупак,
отколкото да си такъв.
Мадам Фошар се засмя весело и погледна към вратата.
-Добре, виждам, че и принц Просперо пристигна.
Към тях се приближаваше мъж с клин и туника от лилаво кадифе, поръбено със злато, и маска
на лицето. Той свали кадифената си шапка с театрален жест и се поклони на мадам Фошар.
- Прекрасна поява, майко. Гостите ни бяха истински ужасени.
- Така и трябва. Ще им обърна внимание след раз_ говора си с мистър Остин.
Емил отново се поклони, този път на Скай, и се отдалечи.
- Имате интересни приятели - отбеляза Остин, обхождайки с очи тълпата. - Ваши съседи ли
са?
- Напротив. Това са остатъците от големите оръжейни фамилии по света. В тази зала е
представено огромно богатство, изградено върху основите на смъртта и разрушението.
Предците им са майсторели върхове на копия и стрели, убили стотици хиляди хора,
изработили са оръдията, опустошили Европа през миналия век, произвели са бомбите,
сравнили цели градове със земята. Трябва да се чувствате поласкани, че се намирате в такава
височайша компания.
- Надявам се, няма да се обидите, ако кажа, че не съм впечатлен.
Мадам Фошар отговори с остър смях.
- Не ви виня. Тези самонадеяни приказливи глупаци са декадентски евробоклуци, живеещи
от състоянията, натрупани с потта на дедите им. В момента някога гордите им компании и
картели не са нищо повече от безлични корпорации, търгувани на Нюйоркската борса.
- Ами лорд Кавендиш? - попита Остин.
- Той е по-жалък и от другите, защото има име, но не и богатство. Семейството му някога
държало тайната на закалената стомана, преди Фошар да я откраднат.
- Ами Фошар? Имунизирани ли сте срещу дека-дентство?
- Никой не е имунизиран, дори нашето семейство. Затова ще управлявам корпорация
„Ланс”, докато съм жива.
- Никой не е вечен - отбеляза Скай.
- Какво казахте? - рязко се обърна мадам Фошар и я стрелна с очи, блестящи като нажежени
въглени.
Скай направи нехайна забележка и изобщо не бе готова за острата й реакция.
- Исках да кажа, че всички сме смъртни.
Пламъчето в очите на Расин трепна и угасна.
- Така е, но някои са по-смъртни от други. Семейство Фошар ще просперира през бъдните
десетилетия и векове. Помнете думите ми! А сега ме извинете, трябва да се погрижа за гостите
си. Вечерята скоро ще бъде сервирана.
Тя сложи отново грозната си маска и се плъзна към сина си.
Скай беше разтърсена.
- За какво беше всичко това?
i - Мадам Фошар е докачлива от възрастта. Не я обвинявам. Някога сигурно е била красавица.
Щеше да ми хване окото.
- Ако си падаш по трупове - отвърна Скай, като тръсна глава.
Остин се ухили.
- Я, котката имала нокти.
- При това много остри и с радост бих издрала твоята приятелка. Не знам защо беше
толкова притеснен. Аз лично съм отегчена до смърт.
Остин забеляза, че са се появили нови прислужници. В залата безшумно се бяха вмъкнали
дузина сурови на вид мъже и заемаха позиции до всички врати, през които можеше да се
влезе или излезе.
- Само почакай - рече той, - имам чувството, че партито още не е започнало.
Кавендиш беше много пиян. Премести клюна на главата си, за да осигури безпрепятствен
достъп на чашата до устата си. Наливаше се с вино по време на цялата вечеря в средновековен
стил, изобилстваща от екзотични дивечови ястия - от чучулига до глиган. Остин хапваше по
малко и от време на време отпиваше по глътка от любезност. Посъветва и Скай да прави
същото. Ако инстинктите не го лъжеха, щяха да имат нужда от бистри глави.
Щом отнесоха празните чинии от десерта, Кавендиш се изправи, олюлявайки се, и почука с
лъжичка по чашата си. Всички погледи се обърнаха към него. Той вдигна чашата си.
- Бих искал да вдигна тост за домакина и домакинята!
Гостите с готовност вдигнаха чаши.
