Ако успеем да вземем лодка, тя ще има някакъв навигационен уред и радио. Ще повикаме
помощ.
- А ако не успеем?
- Всички потъваме заедно с кораба.
- Много добре. Как предлагаш да се изплъзнем от охраната при електрическата ограда?
- Ще трябва някак да отвлечем вниманието им.
- Няма да е лесно. Хората на Стрега са професионални убийци.
- Може да са заети със спасяването на собствения си живот.
Кръвта се дръпна от лицето на МакЛийн, когато Траут му изложи плана си.
- Божичко, човече! Положението може да излезе от контрол.
- Надявам се точно това да се случи. Ако не успеем да си осигурим транспорт, ще трябва да
разчитаме на краката си, което означава, че всяка минута ще бъде ценна.
- Не вдигай очи, но един от пазачите ни гледа - каза
МакЛийн. - Ще размахам ръце, все едно съм ядосан Не се шашкай.
- Спокойно!
МакЛийн посочи спектрометъра и се намръщи После взе бележника, тресна го на масата,
изруга и се отдалечи. Траут се изправи и го изгледа вбесено. Пазачът се разсмя на скандала,
извади пакет цигари и излезе навън да пуши.
Пол използва този момент да отиде при Санди и Гамей и да им сподели добрата новина.
Остин прекрачи прага на шумната кръчма „Грозният морски змей” и тръгна през задименото
помещение към масата в ъгъла. Там Дзавала си говореше с беззъб мъж, приличащ на
шотландска версия на героя от „Стареца и морето”. Дзавала го видя че влиза и стисна ръката
на мъжа, който стана и се отправи към бара.
Остин седна на освободения стол и каза:
- Радвам се, че завързваш приятелства.
- Не е лесно за мексиканче като мен. Акцентът им е трудно смилаем, също като чили. И за
капак на всичко в целия град няма и капка текила. - Джо вдигна халбата си, за да покаже колко
е тежко положението.
- Отвратително! - рече Остин без капка съчувствие. Махна на сервитьорката и след минута
вече пиеше тъмна бира.
- Как мина мисията ти? - поинтересува се Дзавала.
Остин бръкна в джоба на якето, извади ключодържател и го сложи на масата.
- Пред себе си виждаш ключа на най-новото попълнение в изисканата флотилия на НАМПД.
- Имаше ли проблеми?
Остин поклати глава.
- Разходих се по рибарския кей и си избрах най-окаяната лодка. После направих на
собственика оферта, на която той не можа да устои.
- И той нищо не заподозря?
- Казах му, че съм американски телевизионен продуцент и правя предаване за загадката на
„Изгнаници”, затова лодката ми трябва веднага. Със същия успех можех да му кажа, че идвам
от планетата НАМПД - след като видя парите, му беше все едно Ще може да си купи чисто нова
лодка. Подписахме набързо договор за покупко-продажба, за да бъде всичко законно. Заклех
го да си трае и му обещах роля в предаването.
- А той имаше ли някакви теории за изчезването на хората от „Изгнаници”?
- Теории да искаш. Предимно крайбрежни клюки. Каза, че полицията претърсила острова из
основи, но властите не давали никаква информация. Според слуховете намерили следи от
кръв и части от тела. Хората не изглеждат разтревожени. Говори се, че всичко е рекламен трик
и в следващото предаване изчезналите ще се появят на някой тропически остров. Предполагат,
че единствената оцеляла е платена актриса, на която са поръчали да разказва страховити
истории за червенооки канибали. Ами твоите източници?
- И аз чух подобни неща от мъжа, с когото току-що разговарях. Живее тук, откак са
измислени карираните полички, и познава всички и всичко. Казах, че съм спортен водолаз, и си
купих няколко обиколки.
- Той спомена ли нещо за връзка между случая с „Изгнаници” и другия остров?
- Отначало заговори за това, но после се намеси слухът за рекламния трик и дотам бяхме.
- Колко е далеч островът от този на „Изгнаници”?
- На около пет мили. Местните смятат, че е полуофициална операция и че островът още е
собственост на правителството - каза Дзавала. - Предвид историята му, не са много далеч от
истината. Рибарите избягват района. Въоръжени катери изскачали в мига, в
който някой си помисли да се доближи до него. Някои се кълнат, че били преследвани от
миниатюрни подводници.
- Това съвпада с информацията от сателитните снимки. Явно са се натъквали на охраната на
АПС.
Вратата на кръчмата се отвори и вътре влезе рибарят, от когото Остин току-що бе купил
лодката. Кърт предположи, че рибарят ще иска да почерпи всички, а не му се щеше да бъде
въвлечен в празненството и да отговаря на неизбежните въпроси. Затова бързо пресуши
чашата си и подкани Дзавала да направи същото. Излязоха през задната врата и се върнаха в
квартирата да си вземат багажа. След няколко минути вървяха по павираната алея към
обвитото в мъгла пристанище.
Остин тръгна покрай множеството лодки и спря пред една седемметрова с дървен корпус от
припокриващи се дъски. Носът й беше повдигнат, за да се справя с бурно море. Палубата беше
открита с изключение на малката кабина близо до носа. Дори в мъглата се виждаше, че
лодката още не се е разпаднала само благодарение на многобройните пластове боя.
- Собственикът каза, че е произведена през седемдесет и първа.
- Хиляда деветстотин или хиляда осемстотин седемдесет и първа? - изхили се Дзавала. -
