Траут ги беше инструктирал да се измъкнат от бараките веднага след него и да се скрият,
докато отиде при тях.
МакЛийн беше чул пиянската веселба в бараката на охраната, но все още бе неспокоен.
Познаваше непредсказуемите пазачи по-добре от Траут. Изведнъж чу тежки стъпки и си
помисли, че най-страшните му опасения се сбъдват. Някой тичаше към тях. Напрегна очи в
тъмнината, чудейки се да бяга или да се приготви за схватка.
- Мак!
Беше Траут.
Гамей излезе от горичката и силно го прегърна.
- Толкова се радвам да те видя!
- За Бога, човече! Помислих, че нещо се е случило - рече МакЛийн.
Траут си пое дъх.
- Оказа се по-лесно, отколкото предполагах.
В този момент откъм дърветата се показа фигура и Траут замръзна. Един по един излязоха
шестимата им колеги от лабораторията.
- Съжалявам - каза МакЛийн, - не можех да Ги оставя.
- Идеята беше моя - подкрепи го Гамей.
- Всичко е наред. Аз самият промених решението си и мислех да се върна за тях. Всички ли
са тук?
- Да - обади се един от учените, - никой не ни видя Какво ще правим сега?
- Ще чакаме - отвърна Пол.
Той се промъкна между дърветата, застана зад един дъб и погледна към главната порта. Видя
двамата часови, които се въртяха пред нея. Върна се тихо при другите и им каза да имат
търпение.
Траут знаеше, че освобождавайки съществата от клетките, е поел пресметнат риск. След като
усетят свободата, те можеха просто да се втурнат към хълмовете. Възможно беше обаче
поривът им да избягат да бъде надделян от чисто човешки емоции и желание за мъст към
тези, които ги бяха затворили и измъчвали.
Отново погледна към портата. Пазачите пушеха и си подаваха бутилка. Понеже не можеха да
се присъединят към купона, явно си бяха организирали свой собствен. Траут се върна през
горичката, за да погледне към зоопарка.
В бързината да излезе беше оставил вратите леко открехнати. От сградата струеше сребриста
светлина. Видя как отвътре бавно излизат тъмни силуети. Спираха и после отново
продължаваха, промъквайки се към квартирите на охраната. После се скриха в тъмнината.
От бараката продължаваха да се чуват смях и музика и Пол се боеше, че наистина е преценил
погрешно. След това изведнъж смехът спря и се разнесоха проклятия, изстрели и писъци на
болка и ужас.
Траут си представи кървавата баня, която се
разиграва и неволно изпита съжаление към охраната. Напомни си обаче, че същите тези хора
бяха готови да смажат него и останалите затворниците само при една дума на Стрега.
Часовите при портата чуха виковете и се спогледаха, чудейки се какво да правят. Като че ли
спореха помежду си. Разгорещеният спор секна, когато видяха приближаващите фарове.
Вдигнаха автоматите и ги насочиха срещу автомобила, който караше на зиг-заг и надуваше
клаксона.
Колата навлезе в осветеното от прожекторите петно и Траут видя, че това е кабриолетът на
Стрега. По предните и задните седалки бяха скупчени гърчещи се тела. По капака и отстрани
висяха страховитите същества, яростно вкопчени, за да не изпаднат при резките завои, с които
шофьорът се опитваше да ги изхвърли.
Пазачите засипаха автомобила с откоси. Две от съществата паднаха от капака и се изтъркаляха
на земята, разтърсвайки нощта с пронизителни писъци, но другите успяха да се задържат.
Колата направи още един рязък завой, но шофьорът изгуби управление и автомобилът се заби
странично в караулката. От удара съществата изпопадаха и вратата на шофьора се отвори.
Полковник Стрега слезе от колата с пистолет в ръка. Безупречната му униформа беше цялата в
кръв и парцали. Кръв се стичаше и от десетките рани по главата и тялото му.
Той направи няколко крачки, като се олюляваше и стреляше напосоки. Уби един от
нападателите, но останалите същества го повалиха на земята. Известно време изпод
грамадните им тела се виждаха мятащите му се ръце и крака, после се отпуснаха безжизнено.
Съществата завлякоха тялото му в сянката. На дВа мата часови това им стигаше. Стреляха
няколко пъти като убиха още две от зловещите създания, после си плюха на петите, а
червенооките демони ги подгониха
Траут бързо изведе Гамей и останалите от горичката, заобикаляйки гърчещите се тела пред
„Мерцедеса”. Седна зад волана и включи на задна, но колата здраво се беше заклещила в
бараката. След няколко опита другите мъже успяха да я избутат и всички се качиха в
кабриолета.
Пол почти се изправи върху педала на газта. Автомобилът скочи напред и прелетя през
затворената порта, все едно я нямаше. После се понесе по пътя към морето и, както се
надяваше Траут, към свободата.
Най-новото попълнение във флотилията на НАМПД започна да се пълни с вода още щом
навлязоха в открито море. Преходът от спокойното море в залива към кротките вълнички не
беше особено рязък, но стигаше, за да отвори пробойни в престарелия му корпус. Остин, който
стоеше на кормилото, забеляза, че лодката се движи мудно, и натисна няколко пъти копчето за
изпомпване, само че помпата отказа да заработи.
- Трябваше да я кръстят „Пробитото казанче” - измърмори Остин.
- Ей сега ще сляза да видя какво става - рече Дзавала. В сърцето на всеки инженер дреме
