Това означава, че ръцете ми ще бъдат свободни. — Старк разпери ръце и ме погледна самонадеяно. — Защо не дойдеш при мен, Зи?
— Почакай. — Забързах към прозореца, за да спечеля време, и се запитах как е възможно да се хвърлям в прегръдките ту на един, ту на друг. — Не мога да си почина, докато не бъда сигурна, че и ти няма да се превъплътиш изръсих аз. Докато спусках щорите, не се сдържах и надникнах навън. Възнагради ме ден с оскъдна светлина. Светът беше тих и сив и изпълнен с лед и мрак. Нищо не помръдваше. Животът извън манастира, наред с дърветата, тревата и падналите стълбове за осветление, сякаш беше замръзнал. — Това обяснява как си успял да стигнеш дотук, без да бъдеш изпържен. Навън няма слънце. — Продължих да гледам през стъклото, хипнотизирана от света, превърнал се в лед.
— Знаех, че не съм в опасност. Усетих, че слънцето е изгряло, но не пече през облаците и градушката. За мен беше безопасно да дойда при теб — отговори Старк и добави: Ела тук, Зи! Съзнанието ми ме убеждава, че си добре, но стомахът ми все още е свит.
Обърнах се, изненадана, че самонадеяният му тон е изчезнал. Отидох при него, хванах ръката му и седнах на ръба на леглото.
— Добре съм… много по-добре, отколкото щеше да бъдеш ти, ако беше дотичал тук в някое слънчево утро.
— Почувствах страха ти и трябваше да дойда, дори с риск за живота си. Това е част от клетвата, която съм положил пред теб.
— Наистина ли?
Старк кимна, усмихна се и поднесе ръката ми към устните си.
Наистина. Ти си дамата на сърцето ми и Висша жрица и винаги ще те закрилям.
Докоснах лицето му. Не можех да престана да го гледам и неизвестно защо ми се доплака.
— Хей, недей… не плачи. — Той избърса сълзите от очите ми. — Ела при мен.
Мушнах се до него, като внимавах да не блъсна гърдите му. Старк ме прегърна и аз се облегнах на него. Надявах се, че топлината на докосването му ще прогони спомена за ледената страст на Калона.
— Той го прави нарочно, да знаеш.
Не беше необходимо да питам. Знаех, че Старк говори за Калона.
— Нещата, които те кара да чувстваш… не са реални — продължи той. — Калона прави така. Открива слабостта ти и я използва. — Старк млъкна и аз разбрах, че има да добави още нещо. Не исках да го чуя. Исках да се сгуша в обятията на моя воин, да заспя и да забравя всичко.
Ала не можех. Спомените на Ая и виденията на Афродита не ми даваха покой.
— Хайде — подканих го аз. — Какво още?
Старк ме притисна до себе си.
— Калона знае, че слабостта ти е връзката с момичето от племето чероки, което го е заровило в земята.
— Ая.
— Да, Ая. Той ще я използва срещу теб.
— Знам.
Долових колебанието му, но Старк най-после каза:
Ти го желаеш… Калона те кара да го искаш. Ти се съпротивляваш, но той ти влияе.
Стомахът ми се сви и ми се догади, но отговорих откровено.
— Знам и това ме плаши,
— Зоуи, вярвам ти, че ще продължаваш да му отказваш, но ако се предадеш, може да разчиташ на мен, че ще бъда там. Ще застана между теб и Калона дори ако това бъде последното, което ще направя.
Сложих глава на рамото му и си спомних, че Афродита не спомена да е забелязала Старк във виденията си.
Той обърна глава и нежно ме целуна по челото.
— Между другото, хубава нощница.
От мен неочаквано се изтръгна смях.
— Ако не беше ранен, щях да те плесна.
Старк ме погледна наперено.
— Хей, харесва ми. Навява ми мисълта, че съм в леглото с лошо, извратено момиче от католическо девическо училище. Ще ми разкажеш ли как се биете с възглавници чисто голи със съквартирантките си?
Завъртях очи.
— Може би по-късно, когато оздравееш.
— Добре. Спокойно. И без това съм прекалено уморен за каквито и да е представления.
Старк, защо не пиеш от мен? Само малко — побързах да добавя аз, когато той отвори уста да възрази. — Виж, Калона не е тук. От съня ми стана ясно, че той е някъде далеч, тъй като близо до Оклахома няма острови.
Не знаеш къде е. Но той може да ти внуши, че го виждаш в съня си на което си място поиска.
— Не, Калона е на остров. — Бях убедена в това. — Трябвало е да отиде на някой остров, за да се презареди с енергия. Имаш ли представа къде може да е? Чувал ли си го да говори за някакъв остров с Неферет?
Старк поклати глава.
— Не. Той не е споменавал за такова нещо в мое присъствие, но фактът, че е на остров, показва, че ти си го ранила сериозно.
— И това означава, че в момента съм в безопасност и няма да ми стане нищо, ако пиеш от мен.
— Не.
— Не искаш ли?
Не бъди глупава! Искам, но не мога. Не и в момента.
— Виж, ти се нуждаеш от моята енергия или дух, за да оздравееш. Повдигнах брадичка така, че Старк явно да види вената ми. — Хайде. Ухапи ме. — Затворих очи и затаих дъх.
Той се засмя. Отворих очи и видях, че Старк се смее, държи се за гърдите и се задъхва.
Намръщих се.
— Какво толкова смешно има?
Той успя да се овладее.
— Приличаш на същество от стар филм за Дракула. „Ще ти изсмуча кръвта-а-а!“ — Старк направи страшна физиономия и оголи зъби.
Усетих, че лицето ми пламна, и се дръпнах от него.
— Няма значение. Забрави, че го казах. Хайде да спим.
Понечих да стана, но той ме хвана за рамото и ме обърна
към себе си.
