— Лошо ли беше? Като последния път?
По-лошо. — Завряла лице в гърдите му, Афродита говореше толкова тихо и мило, че би стъписала всеки, който я познава.
— Пак ли видя смъртта на Зоуи?
— Не. Този път беше краят на света, но и Зоуи беше там.
— Ще отидем ли при нея?
— Не. Тя спи със Старк. Калона нахлува в сънищата й, но когато спи с друг, го държи на разстояние.
Добре.
В дъното на коридора се чу шум и Дарий дръпна Афродита в ъгъла и навътре в сенките. Покрай тях мина монахиня, която не ги забеляза.
— Хей, като говорим за сън… Знам, че Зи е Висша жрица, но тя не е единствената, която се нуждае от сън за разхубавяване — прошепна Афродита, когато отново останаха сами в коридора.
Дарий я погледна замислено.
— Права си. Сигурно си изтощена, особено след като си имала видение.
Не говорех само за себе си, господин Мъжественост. Мислех си къде да отидем и ми хрумна гениална идея, ако мога сама да се похваля.
Дарий се усмихна.
— Убеден съм, че това го можеш.
— Разбира се. Спомних си, че ти каза на сестрите пингвини, че не трябва да безпокоим Старк поне осем часа. Той не е в частната си, много тъмна и уютна стая, която е трагично празна. — Афродита се повдигна на пръсти и притисна устни до врата и после до ухото му.
Дарий се засмя и я прегърна.
— Гениална си.
По пътя към освободената стая на Старк Афродита разказа на Дарий за видението си и за съня на Зоуи. Той я слушаше мълчаливо и внимателно и това беше второто нещо, което я привличаше към него.
Първото беше, че Дарий е абсолютно готин, разбира се.
Стаята на Старк беше уютна и тъмна, осветена само от една свещ. Дарий придърпа стол до вратата и подпря дръжката, за да не я отвори някой. След това започна да рови в дрешника в ъгъла на стаята, извади чисти чаршафи и одеяла и оправи леглото, без да каже, че не иска Афродита да спи в завивките на ранен вампир.
Тя го наблюдаваше, докато събуваше ботушите и дънки-те си и измъкваше сутиена си изпод тениската. Замисли се колко странно е чувството, че някой се грижи за нея… някой, който я харесва заради самата нея… и това беше голя-
ма изненада. Момчетата я харесваха, защото беше готина, богата, известна и предизвикателна, или най-често защото беше кучка. Афродита не преставаше да се учудва колко много момчета харесват кучките. Те не я харесваха, защото беше Афродита. Всъщност момчетата не губеха време да разберат какво представлява тя под хубавите коси, дългите крака и държането й. Ала най-големият шок във връзката й с Дарий беше фактът, че още не са правили секс. Разбира се, всички мислеха, че те го правят като зайци, и тя ги оставяше да продължават да си мислят така… дори ги поощряваше. Обаче нямаше чувството, че това е странно. Спяха заедно и дори имаха сериозно разгорещени моменти, но не бяха отишли по-далеч. Афродита се стресна, когато изведнъж прозря какво става между нея и Дарий… Те я караха бавно и се опознаваха. Тя откри, че й харесва да действат бавно и да се опознават с Дарий.
Коленете й се огънаха от тази ужасяваща за нея мисъл и тя се подпря на стола в ъгъла на стаята и седна. Главата й се замая.
Дарий я погледна учудено.
— Какво правиш чак там?
Ами, седя.
Той наклони глава на една страна.
— Наистина ли си добре? Каза, че във видението си изгоряла заедно с вампирите. Още ли изпитваш въздействието? Бледа си.
— Малко съм жадна и очите ми парят, но иначе съм добре.
Тя продължи да седи на стола, без да стане и да отиде до леглото, и Дарий й се усмихна смутено.
— Не си ли уморена?
Уморена съм.
— Да ти дам ли вода?
— Не! Сама ще си налея. Няма проблем.
Афродита скочи като чудата кукла на пружина и се приближи до умивалника. Тя пълнеше чашата с вода, когато
Дарий изведнъж се озова зад нея и сложи силните си ръце на раменете й. Този път палците му нежно започнаха да масажират схванатите мускули на врата й.
— Ти носиш всичкото си напрежение тук — отбеляза той, докато плъзгаше ръце към раменете й.
Тя изпи водата, но не помръдна. Дарий разтриваше раменете й мълчаливо и докосването му показваше колко много държи на нея. Афродита най-сетне пусна чашата, наведе глава и въздъхна дълбоко и доволно.
— Ръцете ти са вълшебни.
— Бих направил всичко за теб, милейди.
Тя се усмихна, облегна се на ръцете му и се отпусна. Харесваше й, че Дарий се държи с нея така, сякаш е Висша жрица, въпреки че Афродита нямаше Белег и никога нямаше да стане вампир. За него нямаше съмнение, че тя е специална за Никс и е избрана от богинята. Не го беше грижа дали Афродита има белег, или не. Харесваше й, че той…
Тя рязко вдигна глава и се завъртя толкова бързо, че Дарий се стресна и отстъпи назад.
— Какво има? — попита той.
Обичам те! — изтърси Афродита, а после сложи ръка на устата си, сякаш се опитваше
Воинът се усмихна бавно.
— Радвам се да го чуя. Аз също те обичам.
Очите й започнаха да се изпълват със сълзи и тя замига усилено, блъсна Дарий и мина покрай него.
— Боже! Каква гадост!
