Изкушена полностью

— Почакай… Обърках нещата. — Старк изведнъж стана сериозен и докосна лицето ми. — Зоуи, не пия от теб, защото не мога, а не защото не искам.

— Да, чувала съм го и преди. — Още се чувствах неудобно и се опитах да извърна глава, но той ме накара да го погледна в очите.

Извинявай. — Гласът му беше плътен и секси. — Не трябваше да ти се присмивам, а да ти кажа истината, но отскоро съм воин и още не съм свикнал с тази роля. Ще ми отнеме малко време да ти го обясня. — Палецът му погали скулата ми и проследи линията на татуировката ми. — Трябваше да ти кажа, че единственото, което искам повече, отколкото да вкуся кръвта ти, е да знам, че ти си силна и в безопасност.

Старк ме целуна. — Освен това не е необходимо да пия от теб, защото съм сигурен, че ще оздравея. Искаш ли да ти кажа откъде го знам?

— Аха — измънках аз.

— Знам го, защото твоята безопасност е моята сила, Зоуи. А сега заспивай. Аз съм тук. — Той легна и ме притисна до себе си.

— Ако някой се опита да ме събуди, би ли го убил, моля те? — прошепнах аз, преди да затворя очи.

Старк се засмя.

— Бих направил всичко за теб, милейди.

Хубаво. — Затворих очи и заспах. Моят воин ме държеше здраво в прегръдките си и ме пазеше от сънища и духовете на миналото.

— Сериозно, гейчета. Легнете си… заедно. Пфу! Аз се нуждая от моя вампир до края на нощта. — Афродита стоеше със скръстени ръце на прага на стаята, където бяха настанени Дарий, Деймиън, Джак и Херцогинята. С известно раздразнение тя забеляза, че Деймиън, Джак и кучето са се свили на едно легло. Те наистина приличаха на кученца, но не беше честно пингвините да възразяват двамата да спят заедно, а да изгонят нея при Зоуи. Или поне се опитаха да го направят.

— Какво се е случило, Афродита? — Дарий забърза към нея, облече тениска върху великолепните си гърди и нахлузи обувки.

Както обикновено той разбра какво става и реагира преди останалите да се усетят. Това беше още една причина Афродита да си пада по него.

— Всичко е наред, но Зоуи спи със Старк. В нашата стая. Не искам да стоя там. Затова си разменяме съквартирантите.

— Зоуи добре ли е? попита Деймиън.

— Мисля, че сега вече е добре отвърна Афродита.

— Смятам, че на Старк едва ли му се правят… разни неща — деликатно отбеляза Джак. Беше сънен, а косата му беше разрошена и очите подпухнали.

Афродита си помисли, че той прилича на кученце повече от всякога и е много сладък. Разбира се, тя би предпочела да изтръгне езика си, отколкото да го каже на глас.

— Той успя да се изкачи до стаята ни, която е на последния етаж, затова мисля, че се оправя,

— О. на Ерик това никак няма да му хареса — щастливо подметна Джак. — Утре ще има сериозна драма между гаджета.

— Гаджетата намаляха. Зоуи скъса с Ерик.

Сериозно? — не повярва Деймиън.

— Да, крайно време беше. Властният егоист трябваше да си ходи — заяви Афродита.

И Зоуи наистина ли е добре? — отново попита Деймиън.

На Афродита не й хареса прекадено проницателният му поглед. Тя нямаше абсолютно никакво намерение да им казва, че Калона е нахлул в съня на Зоуи и затова Старк спи при нея. Нямаше да говори и за видението си… нещо, за което с удоволствие би обвинила Зоуи, когато Деймиън се ядосаше, че не е споменала за това. И за да обезкуражи и подразни любопитното хлапе, Афродита повдигна едната си съвършена вежда и му се усмихна загадъчно и подигравателно.

Ти пък кой си? Обратната й майка?

Както Афродита предполагаше, Деймиън мигновено се вбеси.

— Не! Аз съм й приятел.

— Моля те. Всички го знаем. Зоуи е добре. Господи, остави я да диша спокойно.

Деймиън се намръщи.

— Тревожа се за нея, това е всичко.

— Къде е Хийт? Той знае ли, че тя е скъсала с Ерик и спи със Старк! — Джак завърши изречението с драматичен шепот.

Афродита завъртя очи.

— Изобщо не ми пука къде е Хийт и освен ако не се нуждае от закуска, мисля, че и Зоуи не се интересува къде е той. Тя е заета — изговори отчетливо Афродита. Всъщност не искаше да обижда Деймиън и гаджето му Джак, но да ги отреже и да ги накара да млъкнат беше единственият начин Деймиън да не й се бърка в работата. И всеки път имаше успех сто процента. Тя се обърна към Дарий, който стоеше до нея и я наблюдаваше развеселено, но и загрижено. — Готов ли си да тръгваме, красавецо?

Разбира се. — Той погледна Деймиън и Джак, преди да затвори вратата. — Ще се видим след залез слънце.

— Добре! — изчурулика Джак, а Деймиън само изгледа изпитателно Афродита.

Те излязоха в коридора и Афродита направи само две крачки, когато Дарий я хвана за китката и я дръпна да спре. Преди тя да успее да каже нещо, той сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.

— Имала си видение.

Афродита усети, че очите й се напълват със сълзи. Тя беше абсолютно луда по едрото мускулесто момче, което, изглежда, много държеше на нея.

— Да.

— Добре ли си? Бледа си и очите ти са кръвясали.

— Добре съм — отвърна Афродита, макар че дори за нея думите й не прозвучаха убедително.

Дарий я прегърна и тя му позволи да я притисне до себе си, успокоена от силата му.