Изкушена полностью

Истинските имена носят сила — обади се Деймиън. — По

традиция, да наречеш някого с истинското му име в магия или ритуал, може да е по-обвързващо, отколкото да изпращаш енергия или дори да употребиш малкото му име.

— Добре го каза, Деймиън — съгласи се Ленобия. — Няма да наричаме Калона демон.

— Но няма да забравяме, че той е зъл, както са сторили другите хлапета — добави Ерин.

— Не всички — напомних им аз. — Хлапетата в лечебницата не са под въздействието на Калона, нито Ленобия и Дракона… и Анастасия не беше. Но защо? По какво се различавате?

— Знаем, че Ленобия, Дракона и Анастасия са надарени от Никс каза Деймиън.

— Какво толкова е особеното на хлапетата, които се изправиха срещу гарваните-демони? — попита Афродита.

Хана Ханиигър може да кара цветята да цъфтят — отговори Деймиън.

Втренчих се в него.

— Цветя? Сериозно?

— Да. — Той повдигна рамене. Тя е добра в градинарството.

Въздъхнах.

Какво друго знаем за хлапетата от лечебницата?

— Ти Джей е невероятно добър боксьор — обади се Ерин.

— А Дрю е страхотен борец — добавих аз.

— Но дарове ли са тези способности? — попита Ленобия. — Вампирите са талантливи. Това е нормално и не е нещо необикновено.

— Някой знае ли нещо за Пън Боузър? — попитах аз. — Познавам го бегло от часовете по драматично изкуство. Беше влюбен до уши в професор Нолън.

— Аз го познавам — отвърна Ерин. — Той е много сладък,

— Добре, сладък е, — Почувствах се съкрушена от безнадеждността на задачата ни. Хлапетата бяха добри в разни неща, но това не беше същото като да си надарен от Никс.

— Ами новото момиче Ред?

— Никой от нас не я познава. — Деймиън погледна Ленобия. — А ти?

Тя поклати глава.

— Знам, че Анастасия й беше наставник и че се сближиха само за няколко дни дотолкова, че тя рискува живота си за преподавателката си.

— Това не означава, че в нея има нещо особено, освен че е взела правилното решение и… — Изведнъж осъзнах какво казвам, млъкнах и се засмях. — Точно така.

Всички се втренчиха в мен.

— Зоуи се побърка — отбеляза Афродита. — Знаех си, че ще се случи рано или късно.

— Не! Не съм се побъркала. Открих отговора. Боже, колко е очевиден! Тези хлапета не са надарени. Те просто са направили правилния избор.

Никой не каза нищо в продължение на няколко секунди, после Деймиън подхвана нишката на мисълта ми.

— Също като в живота. Никс ни предоставя възможност за избор.

Усмихнах му се.

— И някои от нас избират мъдро.

— А други оплескват нещата — добави Старк.

— Господи, наистина е очевидно каза Ленобия. — Няма загадка в магията на Калона.

— Всичко е въпрос на избор обобщи Афродита.

— И истина — допълних аз.

— Да, има логика — отново се обади Деймиън, — Не можех да разбера защо само трима преподаватели прозряха какъв е Калона. Винаги съм смятал, че всички вампири тук са уникални и надарени от богинята.

— Повечето са такива — отбеляза Ленобия.

Но независимо дали са надарени, или не, откриването на истината и следването на правилния път е въпрос на избор. — Старк говореше тихо и ме гледаше. — Не трябва да го забравяме.

— Може би затова Никс ни доведе тук да ни напомни, че всичките й деца имат свободен избор — рече Ленобия.

Това е проблемът мис Ая. Имам избор да не следвам пътя й. Но това не означава ли, че и Калона е свободен да избира и може да предпочете доброто пред злото? Прогоних мислите, които се завъртяха в главата ми, и попитах:

— Е, имате ли идеи как да продължим по-нататък?

— Абсолютно. Ти търси Калона. Ние ще дойдем с теб -

заяви Афродита и щом всички отправихме погледи към нея, продължи: — Вижте, Калона доказа, че е лош, затова нека направим избора да го унищожим. Не е невъзможно. Едното ми видение показа, че Зоуи го убива.

— Видение? — учуди се Ленобия.

Афродита разказа накратко двете си видения, като не спомена, че в „не толкова доброто“ аз съм с Калона. Прокашлях се и събрах смелост, както подобава на голямо момиче.

В лошото видение аз съм с Калона. Любовници сме.

— Но в другото видение ти правиш нещо и го убиваш възрази Ленобия.

— Това беше ясно, въпреки че останалото е заплетена бъркотия — поясни Афродита. — Ето защо, както вече казах, тя трябва да отиде при него.

Тази работа не ми харесва — обади се Старк.

— И на мен — съгласи се Ленобия. — Иска ми се да знаехме повече… повече подробности каква е причината за виденията.

— Боже, колко съм тъпа! възкликнах аз и извадих от джоба си листчето, което бях пъхнала там. — Съвсем забравих за стихотворението на Крамиша.

Аз също. Мразя поезията заяви Афродита.

— А това ме озадачава, красавице моя — рече Дарий, който влезе в стаята, следван от Стиви Рей и Шоуни. — Интелигентно момиче като теб би трябвало да й се наслаждава.

Афродита му се усмихна мило.

— Ще ми бъде приятно, ако ти ми четеш стихове, но всъщност ще ми хареса каквото и да ми четеш.

— Отвратително — подхвърли Шоуни, докато отиваше да седне до Ерин.

— Абсолютно — ухили се Ерин на сестра си.