— Определено не знам всичко. Ако беше така, щях да знам защо все още не можеш да проумееш, че Калона, Неферет и гарваните-демони са зли дори след като убиха професор Анастасия.
— Гарваните-демони я убиха само защото ти ги ядоса, като избяга, а после се бори с Калона, който според някои наистина е Еребус.
— Проумей го, Бека. Калона не е Еребус! Той е бащата на гарваните-демони. Създал ги е, като е изнасилвал жени от племето чероки. Еребус не би направил такова нещо. Това минавало ли ви е през ума?
Тя се държеше така, сякаш не беше чула нито дума от онова, което казах.
— Всичко беше наред, докато теб те нямаше. А сега се върна и отново обърка всичко. Бих искала да заминеш завинаги и да ни оставиш да правим каквото искаме.
— Кои сте вие? Имаш предвид хлапетата в лечебницата, които едва не бяха убити от крилатите ви приятели? Или Дракона, който безутешно скърби за смъртта на съпругата си съвсем сам навън?
— Това се случи само заради теб. Никой не беше нападнат, преди ти да офейкаш.
— Сериозно, не чуваш ли какво ти говоря?
— Хей, Бека. Старк беше застанал на прага на кухнята, точно зад нея.
Тя се обърна, тръсна коси и му се усмихна закачливо.
— Здравей, Старк.
— Ерик е свободен изтърси той.
Бека примига и придоби възмутен вид.
— Той и Зоуи скъсаха — добави Старк.
— О, така ли? — Тя се опита да говори безразлично, но видът й издаде, че е доволна. Бека ме погледна. — Крайно време беше да те зареже.
— Аз го заразях… кучко!
Бека пристъпи към мен и вдигна ръка, сякаш се готвеше да ме удари. Това ме стъписа толкова силно, че дори забравих да призова някоя природна стихия да я събори на пода. За щастие Старк не беше толкова стъписан и бързо застана между нас.
— Бека, сторил съм ти достатъчно зло. Не ме карай да те изхвърля оттук. Просто се разкарай. Той говореше като истински воин и изглеждаше опасен.
Бека мигновено се дръпна назад.
— Е, все едно. Тя не ме интересува толкова много, че да рискувам да си счупя някой нокът. Бека се завъртя и бързо излезе.
Отворих бирата, отпих голяма глътка и отбелязах:
— Това беше много обезпокоително.
— Да. Очевидно се променям. По-рано за нищо на света не бих попречил на хубав момичешки бой.
Завъртях очи.
— Голям мъжкар си, няма що. Хайде, да слезем долу, къ-дето не е такава лудница.
Излязохме от кухнята и трябваше да минем през главната стая в общежитието, за да се спуснем по стълбите. Това означаваше отново да попаднем на група луди. Бека шепнеше нещо на няколко хлапета, но млъкна и ме изгледа мръсно. Другите също ми хвърлиха убийствени погледи.
Ускорих крачка и буквално прескочих стъпалата.
— Да, обезпокоително е — съгласи се Старк, докато бързахме към стаята ми.
Кимнах. Трудно ми беше да намеря думи да опиша как се чувствам, когато почти всички в училището, моят
Нала! — Не обърнах внимание на раздразнението й и я целунах по носа. Това я накара да кихне в лицето ми. Засмях се и прехвърлих бирата в другата си ръка, за да не я излея върху моята котка. — Липсваше ми, момиченце. — Притиснах лице до меката й козина. Нала престана да се оплаква и пусна машината за мъркане.
— Когато приключиш да се натискаш с котката си, трябва да обсъдим някои неща… важни неща подхвърли Афродита.
О, не бъди толкова противна — укори я Деймиън.
— Да го духаш, Деймиън! викна Афродита.
— Престанете! — скара им се Ленобия, преди аз да им кажа да млъкнат. — Трупът на моята добра приятелка още тлее навън и не ми се слушат пубертетски препирни.
Афродита и Деймиън се извиниха един на друг и, изглежда, се почувстваха неудобно. Реших, че това е отличен знак да започна да говоря.
— И така, всички хлапета тук ме мразят и в червата.
— Сериозно? Само се правеха на „Степфордски съпруги“, когато ние дойдохме — каза Деймиън.
Сериозно отговори Старк. — Наложи се да дръпна Бека от Зоуи.
По израженията на Афродита и Деймиън разбрах, че и те си спомниха не толкова доброто минало на Старк, но не казаха нищо.
Това не ме изненадва — отбеляза Ленобия.
Погледнах преподавателката по езда.
— Какво става тук? Калона го няма. Мисля, че вече дори не е в страната. Как може все още да въздейства на новаците?
— И на вампирите — добави Деймиън. — Никой друг преподавател освен теб не отиде при Дракона. Това означава, че и те са под влиянието на Калона.
— Или позволяват страхът им да надделее и да ги победи — каза Ленобия. — Трудно е да се каже дали се страхуват, или демонът им е направил нещо, което още действа, въпреки че го няма.
— Той не е демон — чух се да казвам аз.
Ленобия ме изгледа строго.
— Защо го казваш, Зоуи?
Размърдах се неспокойно, седнах на леглото и сгуших Нала в скута си.
— Знам разни неща и едното от тях е, че той не е демон.
— Какво значение има как го наричаме? — попита Ерин.
