Хийт продължи да ми говори. И през това време се случи нещо странно. Гласът му престана да бъде плътен и дрезгав, а започна да звучи така, сякаш седим там и разговаряме за обикновени неща, а аз не смуча кръв от шията му. И после неусетно чувството, което ме изпълни, се промени от неподправено желание за секс в нещо друго. Можех да го обмисля и да се справя с него. Не ме разбирайте погрешно, все още ми беше приятно, но удоволствието беше примесено с нещо нормално, което означаваше, че мога да го контролирам. И когато се почувствах силна и подмладена, аз съумях да се отдръпна. Близнах кървавата ивица на врата на Хийт и ендорфините в слюнката ми автоматично се превърнаха от коагуланти в антикоагуланти. Кървенето спря и раната започна да зараства. Накрая остана само тънка розова линия, която да издаде на света какво се е случило между нас. Вдигнах глава и погледнах Хийт.
— Благодаря.
— Винаги, когато поискаш, ще бъда до теб, Зи.
— Хубаво, защото трябва да ми напомняш каква съм всъщност.
Той ме целуна нежно, но и чувствено, интимно и изпълнен с желание, което знаех, че потиска, докато ме чака да стана готова да му кажа „да“. Откъснах устни от неговите и се сгуших в обятията му. Чух го, че въздъхна, но не ме пусна и ме притисна до себе си.
Неочаквано вратата на столовата се отвори и двамата подскочихме.
— Зоуи, трябва да дойдеш в общежитието. Чакат те — каза Старк.
— Да, идвам — отвърнах аз, отдръпнах се от прегръдката на Хийт и му помогнах да облече якето си.
— Ще намеря Дарий и другите и ще им дам моята страховита човешка помощ — заяви Хийт,
Като виновни деца двамата тръгнахме към Старк, който с безизразно лице държеше вратата отворена.
— Старк — рече Хийт. — Благодаря ти, че ме изпрати при нея.
Това е част от задълженията ми.
— Е, мисля, че заслужаваш повишение-усмихна се Хийт, наведе се, целуна ме бързо, каза ми довиждане и се отправи към изхода от училището.
Не че тази част от работата ми харесва измърмори Старк.
— Както ти каза, да отиваме в общежитието рекох аз и тръгнах по коридора. Старк ме последва. Настъпи неловко мълчание.
— Това беше гадно — обади се той с напрегнат глас.
Заговорих, преди да помисля, и нелепите думи се изляха
сами от устата ми.
— Да, така беше. Буквално. — И после, колкото и да не е за вярване, се изкикотих.
В своя защита ще отбележа, че се чувствах изумително добре. Кръвта на Хийт ме накара да се почувствам много по-добре от дните, когато Калона изскочи от земята и обърка живота ми.
— Не е смешно.
— Извинявай. Опитах да се пошегувам. — Пак се изкикотих и после си затворих устата.
— Ще се престоря, че не се кикотиш и не изпита всичките онези чувства в столовата.
Въпреки че кръвта ми кипеше, аз разбрах, че за Старк е било адски трудно да преживее емоционалното удоволствие, което ми е донесло друго момче, и да осъзнае колко близки сме с Хийт. Хванах ръката му. Отначало беше студена и скована и не реагира, но докато вървяхме, се стопли. Усетих, че той се отпуска. Точно преди да ми отвори вратата на девическото общежитие, аз го погледнах и казах:
— Благодаря, че си мой воин и че се погрижи да бъда силна, макар че това те нарани.
— Няма проблем, милейди — усмихна се той, но изглеждаше стар и много тъжен.
— Искаш ли бира? — извиках аз през рамо на Старк, който нетърпеливо ме чакаше в тихата и много странна главна стая на общежитието. Казвам странна, защото беше тиха, макар новаците, момичета и момчета, да седяха на малки групи на столове, гледайки телевизорите с плоски екрани, Сериозно. Само седяха и гледаха. Не разговаряха. Не се смееха. Нищо. Вярно, вдигнаха глави, когато Старк и аз влязохме в стаята. Бях убедена, че някои хлапета ни изгледаха с омраза, но пак не казаха нищо.
— Не, благодаря. Вземи си бира и да слизаме долу. — Старк вече вървеше към стълбището.
— Добре, добре. Идвам. Исках само… — В същия миг се сблъсках с момиче на име Бека. Боже, извинявай. Не те видях, защото…
— Да, знам какво правеше. Онова, което постоянно правиш. Заглеждаш се по момчетата.
Намръщих се. Не я познавах добре. Знаех само, че Бека е влюбена в Ерик. А, да, и бях хванала Старк да я хапе и да се мъчи да я изнасили…
Това обаче не й даваше разрешение да се държи с мен по този нелеп начин, но нямах време да се разправям с нея и честно казано, не ми пукаше дали Бека е досадна ревнивка.
Затова изсумтях като Афродита, заобиколих я, приближих се до хладилника, отворих го и се залових да търся бира.
— Ти направи точно това, нали? Обърка всичко.
Въздъхнах. Намерих бира и се обърнах.
— Ако имаш предвид, че ви отървах от Калона, който не е Еребус, дошъл на земята, а зъл безсмъртен паднал ангел, и изгоних Неферет, която вече не е Висша жрица на Никс, а зла Тси Сгили, която иска да завладее света, тогава, да. Да, направих го с помощта на приятелите си.
— Защо си мислиш, че знаеш всичко?
