Появи се мъж, който ни предложи димящи чаши на поднос. Миризмата на кафе се смеси с аромата на сняг. Мъжът беше висок. Доста такива се размотаваха наоколо тази вечер. Кичур светлоруса коса засенчваше едното му око. Носеше очила с кръгли метални рамки, които караха лицето му да изглежда още по-младо, отколкото бе в действителност. Беше нахлупил над ушите си тъмна плетена шапка. Плътни ръкавици, разноцветен анорак, дънки и туристически ботуши завършваха облеклото му. Не изглеждаше модерно, но пък беше облечен според времето. Краката ми се бяха вкочанили в снега.
Приех с благодарност чашата кафе. Ако щяхме да стоим и да спорим каквото и да е горещо нещо звучеше като страхотна идея.
- Благодаря.
Мъжът се усмихна.
- Пак заповядайте.
Всички си взимаха чаши, но не всички благодаряха. Къде им бяха
обноските?
- Шериф съм на този окръг много преди да се родите, госпожице Блейк. Това е моят окръг. Не ми е нужна помощ от такива като вас - каза Тайтъс и отпи от кафето си. Беше един от благодарилите.
- Такива като мен? Какво ще рече това?
- Зарежи, Анита.
Погледнах към Долф. Не исках да оставя нещата така. Отпих от кафето. Дори само ароматът намали гнева ми и ме накара да се чувствам по-спокойна. Погледнах малките свински очички на Тайтъс и се усмихнах.
- Какво е толкова смешно? - попита той.
Отворих уста, за да му кажа, че той е смешният, но кафеджията се намеси:
- Аз съм Самюел Уилямс. Тукашният пазач. Живея в малката къща зад природния център. Аз открих тялото. - Държеше вече празната табла отпусната до тялото си.
- Аз съм сержант Стор, г-н Уилямс. Това са колегите ми детектив Пери и госпожица Блейк.
Уилямс наклони глава в знак на признателност.
- Нас ни познаваш, Самюел - каза Тайтъс.
- Да, познавам ви. - Не изглеждаше особено радостен от факта.
Кимна към началник Гароуей и заместниците му.
- Казах на заместник Холмс, че не смятам, че е било обикновено животно. Все още мисля така, но ако е била мечка, тя направо е заклала човека. Всяко животно, което направи такова нещо, ще го извърши отново. - Погледна надолу към снега, а след това обратно нагоре, като човек, излизащ от дълбока вода. - Яло е части от тялото. Издебнало го е и се е отнесло с него като с плячка. Ако наистина е мечка, трябва да бъде хваната, преди да го направи отново.
- Самюел има научна степен по биология - обади се Тайтъс.
- Както и аз - отвърнах. Естествено, моята беше по свръхестествена биология, но хей, биологията си е биология, нали?
- Работя по доктората си - добави Уилямс.
- Да, като изучаваш лайната на бухалите - обади се Айкенсен.
Не беше лесно да се каже, но мисля, че Уилямс се изчерви.
- Изучавам хранителните навици на бухалите.
Имах степен по биология. Знаех какво означава това. Той събираше изпражнения на бухали и топченца повръщано, за да ги изучава. Тоест Айкенсен беше прав. Горе-долу.
- Докторатът по орнитология или по стригиология ще бъде? - попитах аз. Бях горда, че съм си спомнила латинското наименование на бухалите.
Уилямс ме изгледа с чувство на сродство в очите.
- Орнитология.
Тайтъс изглеждаше така, сякаш е глътнал червей.
- Не ми е нужна диплома от колеж, за да различа нападение на мечка, когато го видя.
- Последното съобщение за забелязана мечка в Сейнт Джерард Ка-унти датира от 1941 г. - намеси се Уилямс. - Не мисля, че някога е съобщавано за нападения от мечки.
Изводът увисна във въздуха. Откъде ли Тайтъс можеше да различи меча атака, след като никога не беше виждал такава?
Шерифът изля кафето си в снега.
- Виж какво, колежанче...
- Може да е мечка - обади се Долф.
Всички се обърнахме към него. Тайтъс кимна.
- Това повтарям и аз.
- В такъв случай е най-добре да се обадите за хеликоптер и да докарате някакви кучета.
- За какво говорите?
- Животно, което е накълцало човек и го е изяло, е способно да нахлуе в къща. Кой знае колко хора може да убие мечката. - Лицето на Долф беше неразгадаемо и толкова сериозно, сякаш наистина вярваше в това, което казва.
- Вижте, не искам да докарвам кучета. Ще настане паника, ако хората разберат, че има подивяла мечка на свобода. Спомняте ли си как всички откачиха, когато онази питомна пума избяга преди пет години. Хората стреляха и по сенките.
Долф просто го изгледа. Всички го изгледахме. Ако беше мечка, трябваше да се отнасяме с нея като с мечка. Ако не беше.
Тайтъс пристъпи с неудобство в снега.
- Може би госпожица Блейк трябва да огледа мястото. - Той почеса студения връх на носа си. - Не ми се ще да предизвикаме паника заради погрешни причини.
Не искаше хората да си мислят, че има кръвожадна мечка на свобода. Но нямаше нищо против да смятат, че има чудовище на свобода. Или пък може би шериф Тайтъс не вярваше в чудовища. Може би.
Както и да е, бяхме на път към мястото на убийството. На предполагаемото убийство. Накарах всички да изчакат, докато си обуя найковете и работните дрехи, които държа за местопрестъпления и екзекуциите на вампири. Мразя да си цапам дрехите с кръв. Освен това тази нощ работните дрехи бяха по-топли от чорапогащника ми.
