Сложих си хирургическите ръкавици. Бяха като хладна втора кожа. Въпреки че ги бях държала в джоба си, пак бяха по-студени от ръцете ми. Включих фенерчето. Малкият жълт лъч светлина беше замъглен от ярката лунна светлина, но проряза сенките като нож. Дрехите на мъжа бяха обелени като пластове лук: гащеризон, панталон и риза, термобе-льо. Кожата беше разкъсана. Светлината проблясна върху замръзнала кръв и парчета замръзнала плът. Повечето от вътрешните органи липсваха. Използвах фенерчето, за да осветя снега наоколо, но там нямаше нищо. Плътта и органите липсваха.
Червата бяха изпуснали тъмна течност навсякъде из кухината, но тя беше здраво замръзнала. Не усетих никаква миризма, когато се наведох. Студът е прекрасно нещо. Краищата на раната бяха набраздени. Никакъв нож не би могъл да причини това. Или пък, ако можеше, значи не приличаше на нито едно от познатите ми остриета. Съдебният лекар би могъл да каже със сигурност. Имаше счупено ребро. Сочеше нагоре като удивителен знак. Насочих фенерчето към костта. Беше нащърбена, но не от нокти, не от ръце. зъби. Бих заложила седмичната си заплата, че гледах следи от зъби.
Раната на гърлото беше покрита със замръзнал сняг. По лицето му бяха полепнали червеникави кристали. Оцелялото око беше запечатано с кървав лед. От всички страни на раната на гърлото имаше следи от зъби, не от нокти. Смазаната челюст носеше ясни отпечатъци от зъби. Определено не бяха човешки. Което означаваше, че не става дума за гули, вампири, зомбита или друг вид хуманоидни немъртви. Наложи се да повдигна палтото си, за да извадя рулетката от джоба на комбинезона. Щеше да изглежда по-добре, ако го бях разкопчала, но си беше студено.
Следите от нокти по лицето бяха широки и разкъсни. По-широки от ноктите на мечка, по-широки от всяко естествено нещо. Чудовищно големи. Имаше почти перфектни отпечатъци от зъби от двете страни на челюстта. Сякаш съществото беше захапало здраво, но не се бе опитало да разкъсва. Захапване, за да премаже, захапване, за да. спре крещене-то. Не можете да издадете кой знае какви звуци, когато цялата долна част на устата ви е смазана. Имаше нещо преднамерено в това конкретно ухапване. Гърлото беше разкъсано, но отново не толкова лошо, колкото би могло. Просто достатъчно, че да убие. Едва около стомаха си личеше, че съществото е изгубило контрол. Мъжът е бил мъртъв преди стомахът да бъде отворен. Бих се обзаложила за това. Но съществото е отделило време, за да изяде именно него. Да се нахрани. Защо?
Имаше отпечатък в снега, близо до тялото. Той указваше мястото, където бяха коленичили хората, включително и аз, но светлината на фенерчето открои кръв, която беше попила в снега. Бил е с лице към земята, когато някой го е обърнал.
Имаше отпечатъци от стъпки почти навсякъде по снега с изключение на изпръсканите с кръв места. Ако имат избор, хората не биха газили в кръв. Независимо дали иде реч за местопрестъпление, или не. Нямаше толкова кръв, колкото бихте очаквали. Прерязването на гърло е мърлява работа. Но, естествено, това гърло не беше прерязано. Беше разкъсано със зъби. Кръвта беше отишла в устата, а не върху снега.
Кръвта беше попила в дрехите. Ако успеехме да открием нашето същество, то също щеше да е покрито с кръв. Снегът беше изненадващо чист, имайки предвид размера на касапницата. Имаше гъста локва кръв от едната страна, поне на метър от тялото, но точно до отпечатъка с неговите размери. Мъртвецът бе лежал достатъчно дълго там, че да покър-ви доста, след което е бил преобърнат върху стомаха си за достатъчно време, че кожата да залепне за снега. Още кръв се беше събрала на локва под тялото, докато беше лежало с лице към снега. Сега то лежеше на това място с лице нагоре, но нямаше прясна кръв. Което означаваше, че е бил обърнат за последно едва когато е бил напълно мъртъв.
Провикнах се:
- Кой е обърнал тялото?
- Беше си така, когато пристигнах на мястото - отвърна Тайтъс.
- Холмс? - Началник Гароуей изрече името й с въпросителна интонация.
- Беше с лице нагоре, когато пристигнахме.
- Уилямс ли е преместил тялото?
- Не попитах - отговори тя.
Страхотно.
- Някой го е местил. Ще е хубаво да разберем дали е бил Уилямс.
- Ще ида да го попитам - каза Холмс.
- Патерсън, върви с нея - обади се Тайтъс.
- Не ми трябва.
- Холмс, просто върви - намеси се Гароуей.
Двамата заместници тръгнаха.
Върнах се към огледа на тялото. Трябваше да мисля за него като за тяло, не можех иначе. Ако го направех, щях да започна да се чудя дали е имал жена, деца. Не исках да знам. Беше просто тяло, просто парче месо. Щеше ми се.
