- В такъв случай ще се поизмия.
Той се обърна към мен, обграден от светлината. Беше завързал косата си на опашка, но дългите къдрави кичури бяха започнали да се измъкват. Пуловерът му бе тъмнооранжев и правеше кожата му да изглежда озарена в златисто. Носеше престилка с надпис „Месните пайове на г-жа Ловет“. Не притежавах престилка, а и да имах, определено не бих си избрала такава с лого от „Суини Тод“. Мюзикъл на тема канибализъм не изглеждаше подходящ за престилка. Вярно, беше очарователно, и все пак.
- Отивам да се поизмия.
- Вече го каза.
Завъртях се на пети и се отправих към спалнята. Не побягнах, въпреки че изкушението беше огромно. Затворих вратата и се облегнах на нея. Спалнята ми беше недокосната. Нямаше следи от нахлуване.
Под единствения й прозорец има двойно канапе. По него и на пода около него са поставени плюшени пингвини. Колекцията заплашваше да заеме половината под, като прокрадващ се прилив. Сграбчих най-близкия и седнах на ръба на леглото. Прегърнах го здраво, заравяйки горната част на лицето си в рошавата му глава.
Бях казала, че ще се омъжа за Ричард, тогава защо бях толкова раздразнена от домошарското му превъплъщение? Вярно, понижихме „да“-то на „може би“, но даже и все още да си беше „да“, пак щеше да ме дразни. Женитба. Последиците от това все още не се бяха набили в съзнанието ми. Не беше честно да задава подобни въпроси, когато е полугол и изглежда толкова вкусен. Дали отговорът ми щеше да е различен, ако беше паднал на колене пред мен по време на вечеря в скъп ресторант? Може би. Но никога нямаше да разберем, нали?
Ако бях сама, въобще нямаше да ям. Щях да си взема душ, да облека някоя огромна фланелка и да си мушна в леглото, заобиколена от няколко подбрани пингвина.
Сега имах изискана вечеря, при това на свещи. Дали щеше да се обиди, ако кажех, че не съм гладна? Щеше ли да се нацупи? Щеше ли да се развика за целия труд, отишъл на вятъра, и да ми каже за гладуващите деца в Югоизточна Азия?
- Мамка му - казах тихо и с чувство.
Е, по дяволите, ако някога щяхме да съжителстваме, той трябваше да знае истината. Аз бях асоциална, а храната бе нещо, което ядеш, за да не умреш.
Реших да направя онова, което бих направила, ако него го нямаше, примерно. Наистина мразех да се чувствам неудобно в собствения си дом. Ако знаех, че ще се чувствам така, щях да се обадя на Рони да ме буди на всеки час. Бях добре. Нямах нужда от помощ, но с Рони щеше да ми е по-удобно, по-безопасно. Естествено, ако Гретхен излезеше от кутията, вярвах, че Ричард ще оцелее от атаката, но не бях толкова си-гурна за Рони. Едно от предимствата в полза на Ричард. Беше адски труден за убиване.
Поставих браунинга в кобура на леглото. Свалих пуловера и го оставих да падне на пода. Беше съсипан, а и пуловерите не се мачкат. Фа-йърстара оставих на тоалетната масичка. След това се съблякох и влязох под душа. Не заключих вратата на спалнята. Щеше да е обидно, все едно очаквах, че ако не заключа вратата, щом изляза от банята, ще го заваря гол в леглото с роза между зъбите.
Заключих вратата на банята. Правех го по времето, когато бях вкъщи само с баща си. Сега го направих, за да може, ако някой се опита да разбие вратата, да имам време да грабна файърстара от тоалетката.
Пуснах водата на максимално висока температура и останах под струята, докато пръстите ми не започнаха да се сбръчкват. Бях се измила и същевременно отложила срещата колкото беше възможно.
Използвах хавлия, за да изтрия парата от огледалото. Горният слой на кожата на дясната ми буза липсваше. Щеше да оздравее напълно, но ожуленото изглежда отвратително, докато зарасне. Имах малка драскотина на брадичката и отстрани на носа. На челото ми разцъфтяваше ци-цина. Изглеждах, сякаш ме с блъснал влак. Беше невероятно, че някой иска да ме целува.
Надникнах в спалнята. Никой не ме чакаше. Стаята бе празна и изпълнена с бръмченето на отоплението. Беше спокойно и мирно и не успявах да чуя никакви звуци от кухнята. Въздъхнах дълбоко. Сама за малко.
Бях достатъчно суетна, че да не искам Ричард да ме види в обичайната ми нощна премяна. Някога имах чудесна черна роба, която пасваше на една малка черна камизола и бикини. Беше ми подарък от някакъв твърде оптимистичен обожател. Така и не бе получил възможност да ме види облечена в нея. Представете си. Робата бе умряла по тъжен начин, покрита с кръв и други телесни течности.
Да си сложа бельото изглеждаше жестоко, тъй като не планирах да правим секс. Стоях пред гардероба си и нямах какво да облека. Тъй като смятам за дрехи всичко, което човек облича, за да не е гол, това си бе доста жалка ситуация.
Облякох една огромна фланелка с карикатура на Мери Шели и сиво долнище на анцуг, не от модните, а най-обикновено, с шнур на кръста. Точно от типа, който Господ е имал предвид, когато е измислял анцузите. Обух си чифт чорапи за джогинг, най-близкото до пантофи нещо, което притежавах, и бях готова.
